Тленните останки на цар Фердинанд най-после ще почиват в любимата му България
Десетки години след гибелта му желанието на цар Фердинанд да бъде заровен в България се сбъдна. Тленните остатъци на владетеля, оповестил независимостта на България, бяха положени в фамилното гробище в резиденция Враня.
Княгиня Калина и брачният партньор й пристигнаха, както и принц Кирил и други представители на царската фамилия. Росен Плевнелиев и кметът на София Васил Терзиев също участваха. Сред гостите бяха Даниел Вълчев, Огнян Герджиков, Меглена Плугчиева. Десетки жители също пристигнаха, с цел да поднесат своята респект към монарха.
Симеон Сакскобурггостки и брачната половинка му доня Маргарита, както и част от наследниците им одобряваха уважението на пристигналите. След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември - декември 1915), успеха над Румъния (септември - октомври 1916) и над Русия (3-и март 1918 година, дата особено определена от Фердинанд за подписването на Брест-Литовския кротичък договор), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си - княз Борис Търновски, и напуща страната.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона . От една страна се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. В същото време цар Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на България стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби. Фердинанд в никакъв случай не е позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Царят умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 година, надживявайки гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си военачалник Петър Ганчев: " Кога отпътуваме за България? ". Според военачалник Ганчев, последната воля на цар Фердинанд е да бъде заровен в миналото в " обичаната му България ". Днес, 76 години по-късно тази фантазия става действителност.
Връщат у нас тленните остатъци на цар Фердинанд на 29 май
76 години след гибелта на монарха
Княгиня Калина и брачният партньор й пристигнаха, както и принц Кирил и други представители на царската фамилия. Росен Плевнелиев и кметът на София Васил Терзиев също участваха. Сред гостите бяха Даниел Вълчев, Огнян Герджиков, Меглена Плугчиева. Десетки жители също пристигнаха, с цел да поднесат своята респект към монарха.
Симеон Сакскобурггостки и брачната половинка му доня Маргарита, както и част от наследниците им одобряваха уважението на пристигналите. След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година Въпреки военните триумфи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември - декември 1915), успеха над Румъния (септември - октомври 1916) и над Русия (3-и март 1918 година, дата особено определена от Фердинанд за подписването на Брест-Литовския кротичък договор), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си - княз Борис Търновски, и напуща страната.
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона . От една страна се акцентират заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната самостоятелност. В същото време цар Фердинанд носи мъчно оспорима виновност за пагубното присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на България стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби. Фердинанд в никакъв случай не е позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Царят умира на 87 години в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 година, надживявайки гибелта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си военачалник Петър Ганчев: " Кога отпътуваме за България? ". Според военачалник Ганчев, последната воля на цар Фердинанд е да бъде заровен в миналото в " обичаната му България ". Днес, 76 години по-късно тази фантазия става действителност.
Връщат у нас тленните остатъци на цар Фердинанд на 29 май
76 години след гибелта на монарха
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ