Варна: Първият български град приел Правилник за проституцията
Десетина години след Освобождението във Варна е признат Правилник за проституцията. Примерът на града последват София и Русе. Големите обитаеми места в действителност са главните, където се популяризира най – античната специалност. Общините са оставени сами да се оправят с казуса, който е неизкореним. В опит да осъществят най-малко някакъв надзор от локалната администрация вземат решение да се насочат към легализирането и ограничението на проституцията посредством въвеждане на устав за активността. Идеята е по този метод да се окаже въздействие и върху разпространяването на венерическите заболявания.
Всички „ обществени дами “ са регистрирани, разказани и преглеждани два пъти седмично от доктор. Информацията за встъпването им в специалността и за здравословното им положение е обществена и оповестявана даже в печата.
Проститутките могат да практикуват единствено в избраните обществени домове. За всяка би трябвало да има обезпечена стая и нужните хигиенични условия. Тя заплаща такса за изваждане на документите й и книжката за проститутство, както и за лекарските прегледи. Общината даже отделя средства за изграждане на обществени домове.
На жриците на любовта било неразрешено да стоят пред вратите на тези домове, да посещават публични места, като градини, паркове театри и така нататък, и даже да се разхождат с мъже освен пеш, а и с файтон.
За обществени дами се смятали „ всички моми, разведени дами или вдовици, които се занимават с проститутство т.е. с блудничество, като средство за занаят “.
Не след дълго обаче излиза наяве, че даже и с правилника и регламентирането на активността заболяванията не престават да се популяризират. Освен това публичното неодобрение пораства. За това свидетелства и обява в брой на вестник „ Черно море “ от 1891 година.
„ Твърде зле бие на очи решението на тукашния Общински Съвет, да се разреши на некоя си да практикува проститутство в града, в обществен дом. Едва ли ще откаже и на самият Съвет това. Едно общество да не откри ли някакви средства с цел да в профил сходно мизерно предпочитание в един собствен член, да го остави на волята на Дявола - е непрепоръчително… “
В последна сметка проституцията е криминализирана през 1896 година.
Всички „ обществени дами “ са регистрирани, разказани и преглеждани два пъти седмично от доктор. Информацията за встъпването им в специалността и за здравословното им положение е обществена и оповестявана даже в печата.
Проститутките могат да практикуват единствено в избраните обществени домове. За всяка би трябвало да има обезпечена стая и нужните хигиенични условия. Тя заплаща такса за изваждане на документите й и книжката за проститутство, както и за лекарските прегледи. Общината даже отделя средства за изграждане на обществени домове.
На жриците на любовта било неразрешено да стоят пред вратите на тези домове, да посещават публични места, като градини, паркове театри и така нататък, и даже да се разхождат с мъже освен пеш, а и с файтон.
За обществени дами се смятали „ всички моми, разведени дами или вдовици, които се занимават с проститутство т.е. с блудничество, като средство за занаят “.
Не след дълго обаче излиза наяве, че даже и с правилника и регламентирането на активността заболяванията не престават да се популяризират. Освен това публичното неодобрение пораства. За това свидетелства и обява в брой на вестник „ Черно море “ от 1891 година.
„ Твърде зле бие на очи решението на тукашния Общински Съвет, да се разреши на некоя си да практикува проститутство в града, в обществен дом. Едва ли ще откаже и на самият Съвет това. Едно общество да не откри ли някакви средства с цел да в профил сходно мизерно предпочитание в един собствен член, да го остави на волята на Дявола - е непрепоръчително… “
В последна сметка проституцията е криминализирана през 1896 година.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ