Музиката на Моцарт облекчава епилептичните пристъпи и ново изследване показва как
Десетилетия наред учените се пробват да обяснят за какво едно съответно произведение на Моцарт – Соната за две пиана в ре мажор, K. 448 - облекчава епилептичните пристъпи. То е единственото, известно на науката, което има сходен резултат. И в този момент ново изследване демонстрира на какво се дължат тези негови лечебни свойства.
Специалистите даже настояват, че откритията им „ могат да ни оказват помощ да възпроизведем „ Моцартовия резултат на K448 “ с други музикални тласъци. С други думи – не е изключено за в бъдеще да се появи цялостен нов род на антиепилептична музика.
По време на своето изследване учените пускат музикалното произведение на 16 участници с рефрактерна епилепсия. Те са снабдени с мозъчни импланти, които мерят нервната им интензивност. По този метод експертите съумяват да следят един съответен вид електрически подтик, прочут като IED, който се свързва с епилепсията и може да предизвика пристъпи.
Слушането на K448 даже единствено за 30 секунди довежда до забележителен спад на IED импулсите – изключително в тези райони от мозъка, които дават отговор за координирането на страстите (например билателарния челен кортекс).
Интересното в тази ситуация е, че когато хората слушат обичаните си песни, сходен резултат не се следи. Според откривателите това подсказва, че K448 създава резултат, който е изцяло самостоятелен от субективния прочувствен отговор. Подобна доктрина се прокарва и от проучване от 90-те години на предишния век, което демонстрира, че сонатата понижава интензивността на IED даже и при хора в коматозно положение.
За да схванат по какъв тъкмо метод творбата на Моцарт реализира това, създателите на изследването проучват неговата музикална конструкция. Те означават, че то е „ проведено от контрастиращи си музикални тематики, всяка една от които има своя лична естетика. “. Специалистите откриват, че спадовете на IED са най-отчетливи в моментите на преход сред тези музикални изречения.
На базата на тези наблюдения откривателите допускат, че преходите сред разширените мелодии генерират „ позитивни прочувствени отговори “ в границите на мозъка, което наподобява обезврежда епилептичната интензивност. За да тестват тази своя доктрина, те подканват участниците в опита да изслушат произведение на Вагнер, което „ не се отличава с разпознаваеми мелодии “ и което е „ проведено от фини и постепенни промени, а не от контрастиращи си музикални тематики “.
Слушането на Вагнер не оказва каквото и да било въздействие върху интензивността на IED импулсите, което в допълнение поддържа хипотезата, че музикалните промени са основната антиепилептична съставна част в K448 на Моцарт. Ако се възползваме от това нейно свойство и композираме други музикални аранжименти, които имитират структурата на сонатата, ще можем да създадем нови и неинвазивни лекувания за епилепсията, споделят създателите. Нещо, което ще бъде безусловно музика за ушите за хората, страдащи от това положение.
Изследването е оповестено в .
Източник:
Специалистите даже настояват, че откритията им „ могат да ни оказват помощ да възпроизведем „ Моцартовия резултат на K448 “ с други музикални тласъци. С други думи – не е изключено за в бъдеще да се появи цялостен нов род на антиепилептична музика.
По време на своето изследване учените пускат музикалното произведение на 16 участници с рефрактерна епилепсия. Те са снабдени с мозъчни импланти, които мерят нервната им интензивност. По този метод експертите съумяват да следят един съответен вид електрически подтик, прочут като IED, който се свързва с епилепсията и може да предизвика пристъпи.
Слушането на K448 даже единствено за 30 секунди довежда до забележителен спад на IED импулсите – изключително в тези райони от мозъка, които дават отговор за координирането на страстите (например билателарния челен кортекс).
Интересното в тази ситуация е, че когато хората слушат обичаните си песни, сходен резултат не се следи. Според откривателите това подсказва, че K448 създава резултат, който е изцяло самостоятелен от субективния прочувствен отговор. Подобна доктрина се прокарва и от проучване от 90-те години на предишния век, което демонстрира, че сонатата понижава интензивността на IED даже и при хора в коматозно положение.
За да схванат по какъв тъкмо метод творбата на Моцарт реализира това, създателите на изследването проучват неговата музикална конструкция. Те означават, че то е „ проведено от контрастиращи си музикални тематики, всяка една от които има своя лична естетика. “. Специалистите откриват, че спадовете на IED са най-отчетливи в моментите на преход сред тези музикални изречения.
На базата на тези наблюдения откривателите допускат, че преходите сред разширените мелодии генерират „ позитивни прочувствени отговори “ в границите на мозъка, което наподобява обезврежда епилептичната интензивност. За да тестват тази своя доктрина, те подканват участниците в опита да изслушат произведение на Вагнер, което „ не се отличава с разпознаваеми мелодии “ и което е „ проведено от фини и постепенни промени, а не от контрастиращи си музикални тематики “.
Слушането на Вагнер не оказва каквото и да било въздействие върху интензивността на IED импулсите, което в допълнение поддържа хипотезата, че музикалните промени са основната антиепилептична съставна част в K448 на Моцарт. Ако се възползваме от това нейно свойство и композираме други музикални аранжименти, които имитират структурата на сонатата, ще можем да създадем нови и неинвазивни лекувания за епилепсията, споделят създателите. Нещо, което ще бъде безусловно музика за ушите за хората, страдащи от това положение.
Изследването е оповестено в .
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ