Марио Жеков - художникът, който възхвалява морето с четка
Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, в сравнение с в България. Марио Жеков е един от най-известните ни художници, възхвалили морето с четка в ръка.
На 27 юли от 18.00 часа в Национална художествена изложба - Двореца ще бъде показана ретроспективната експозиция със 120 произведения на художника от фондовете на галериите в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната изложба, Софийската градска художествена изложба и частни сбирки.
Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 година в Стара Загора. Там прави и първите си стъпки в света на изкуството, под крилото на неговия вуйчо – художникът Васил Маринов.
През 1917 година е изпратен на фронта край Дойран и попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го поучава да учи живопис във Франция. През есента на 1918 година постъпва в Държавното художествено-индустриално учебно заведение в София (днешната Национална художествена академия), което през идната година напуща. През лятото на 1921 година е подготвен да взема решение да следва фантазията си да учи в Париж. Заминава за Истанбул с желание да се качи на транспортен съд за Франция, само че спестените пари се оказват прекомерно малко. Оставайки в Истанбул, основава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.
В края на пролетта на 1924 година Марио Жеков идва във Франция. През есента стартира да посещава Рисувалното учебно заведение в Париж. Няколко дребни гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него въздействия на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се устоя, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а при започване на 1925 година е поканен в известната по това време Централна компания за живопис и украса, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира множеството служебни поръчки за Ница, с цел да рисува морето. Тук открива живописната магия на Матис и фовистите.
През есента на 1926 година художникът се завръща в България. След къс престой в родния си град отпътува за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и придвижването на водата.
Между 1933 година и 1936 година Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския спектакъл. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието.
През 1934 година прави галерия в София, която е призната с възхита от рецензията и публиката, утвърждава се измежду безспорните майстори на морския пейзаж. Популярността му пораства, илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в първокласните си календари.
По-късно следват пътувания до Дубровник, където рисува най-значимите си творби, прави независими изложения в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ.
Обществено-политическите промени в България след 1944 година подлагат на тестване свободолюбивия му темперамент.
През тези смутни години художникът намира уединение още веднъж над разбиващите се в скалите талази на морето. След 1948-1949 година живописта му губи, в известна степен, благосъстоянието си на нюанси. През идващите години, редом с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в региона на сценографията и пространственото оформление. С основаването на Държавно стопанско дружество „ Балкантурист ” той е измежду най-активните фигури в рекламната сфера.
На 27 юли от 18.00 часа в Национална художествена изложба - Двореца ще бъде показана ретроспективната експозиция със 120 произведения на художника от фондовете на галериите в Стара Загора, Пловдив, Бургас, Сливен, Варна, Казанлък, Добрич, Националната изложба, Софийската градска художествена изложба и частни сбирки.
Марио Жеков е роден на 16 октомври 1898 година в Стара Загора. Там прави и първите си стъпки в света на изкуството, под крилото на неговия вуйчо – художникът Васил Маринов.
През 1917 година е изпратен на фронта край Дойран и попада в плен. Случайността го изправя пред един френски офицер, който го поучава да учи живопис във Франция. През есента на 1918 година постъпва в Държавното художествено-индустриално учебно заведение в София (днешната Национална художествена академия), което през идната година напуща. През лятото на 1921 година е подготвен да взема решение да следва фантазията си да учи в Париж. Заминава за Истанбул с желание да се качи на транспортен съд за Франция, само че спестените пари се оказват прекомерно малко. Оставайки в Истанбул, основава десетки рисунки и акварели, които ще бъдат първите крачки към бъдещето му на маринист.
В края на пролетта на 1924 година Марио Жеков идва във Франция. През есента стартира да посещава Рисувалното учебно заведение в Париж. Няколко дребни гваша, акварели и рисунки от това време ясно разкриват борещите се у него въздействия на художествените процеси, с които се среща в изложбените зали на френската столица. За да се устоя, през есента той постъпва на работа в едно парижко художествено студио, а при започване на 1925 година е поканен в известната по това време Централна компания за живопис и украса, изпълнявайки възлагания за нейните филиали в Париж и Ница. Съзнателно избира множеството служебни поръчки за Ница, с цел да рисува морето. Тук открива живописната магия на Матис и фовистите.
През есента на 1926 година художникът се завръща в България. След къс престой в родния си град отпътува за Черноморието. Сред скалите и самотните плажове на Созопол и Несебър той пресъздава безкрайните превъплъщения на морето, светлината и придвижването на водата.
Между 1933 година и 1936 година Марио Жеков работи епизодично като художник в Пловдивския спектакъл. От тези години са пейзажите му от Стария град, а свободните месеци са отделени за Черноморието.
През 1934 година прави галерия в София, която е призната с възхита от рецензията и публиката, утвърждава се измежду безспорните майстори на морския пейзаж. Популярността му пораства, илюстрованите списания печатат репродукции на негови картини, издатели ги включват в първокласните си календари.
По-късно следват пътувания до Дубровник, където рисува най-значимите си творби, прави независими изложения в Белград, Загреб, Будапеща и Букурещ.
Обществено-политическите промени в България след 1944 година подлагат на тестване свободолюбивия му темперамент.
През тези смутни години художникът намира уединение още веднъж над разбиващите се в скалите талази на морето. След 1948-1949 година живописта му губи, в известна степен, благосъстоянието си на нюанси. През идващите години, редом с пейзажите от страната и Черноморието, той работи в региона на сценографията и пространственото оформление. С основаването на Държавно стопанско дружество „ Балкантурист ” той е измежду най-активните фигури в рекламната сфера.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ