По следите на една неутронна звезда
Десетилетия наред астрономи се пробват да намерят една съответна неутронна звезда. Тя се е формирала в следената през февруари 1987 година свръхнова SN 1987A. Въпросното събитие се е случило в Големия Магеланов облак на към 168 хиляди светлинни години от нас.
Днес, с помощта на невероятната мощност на ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), астрономи най-сетне се натъкнаха на улики за разположението на въпросната липсваща неутронна звезда, наречена SN 1987A. Откритията им са оповестени в The Astrophysical Journal.
Неутронната звезда е заровена надълбоко в компактен облак от галактически прахуляк и не може да бъде забелязана непосредствено. Енергията, отделяна от нея обаче, нагрява праха. Той от своя страна свети в дължини на вълните, които могат да бъдат засечени от ALMA.
„ За първи път можем да каже, че в този облак в границите на останките от свръхновата има неутронна звезда. Нейната светлина е засенчена от доста гъст облак прахуляк “, разяснява водещият създател на изследването доктор Фил Сиган от Кардийфския университет.
SN 1987A е напълно типична свръхнова, избухнала в покрайнините на мъглявината Тарантула в Големия Магеланов облак, близка галактика-джудже. Експлозията е станало на към 51,4 килопарсека (около 168 000 светлинни години) от Земята - достатъчно близо, с цел да бъде забележима с невъоръжено око в южното полукълбо. Отделената сила е толкоз огромна, че безусловно раздира звездата и оставя след себе си неутронна звезда. Дълго време обаче астрономите не можеха да я открият.
За да забележим тази неутронна звезда с очите си обаче, най-вероятно ще би трябвало да изчакаме още известно време. Човек обаче в никакъв случай не знае – може би в това време можем да станем очевидци на някоя по-близка свръхнова.
***
Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция. Горната гранична стойност за масата на неутронните звезди е от порядъка на 2,5 – 3 слънчеви маси (граница на Толман—Опенхаймер—Волков). При нея веществото е подложено на толкоз огромен напън, че налягането на електронния газ не е в положение да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат до протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се трансформират в неутрони. Така неутронните звезди са построени напълно от неутрони, като плътността на веществото в центъра на неутронните звезди е голяма – 1012 kg/cm3. За сравнение – тази компактност дава отговор на масата на цялото човечество, съсредоточена в размера на кубче захар.
Източник:
