Проф. Райна Бобева: Бъбреците обичат течности |
Десети март е Световен ден за профилактика на бъбречните болести. Ежегодните акции на този ден целят да се повиши информираността на хората за бъбречното здраве и за следващ път да се подчертае основната роля на профилактиката против бъбречните заболявания. Тази година мотото е „ Бъбречно здраве за всички “. Идеята е да се работи за превъзмогване на пропуските в знанията за по-добра грижа за бъбреците. В Световния ден за профилактика на бъбречните болести приказва проф. Райна Робева – началник на Клиниката по нефрология на ВМА.
Кои са най-често срещаните бъбречни болести в българската популация?
Много е мъчно да се каже кои са най-често срещаните бъбречни болести измежду българите, тъй като има смяна в международен мащаб. Като цяло, нас експертите най-вече ни интересува коя е заболеваемостта, която води до инвалидизация. Доскоро гломерулонефритите бяха най-често срещаните от тези, които водят до диализа. Но в последните години в целия свят, а и у нас, се вижда наклонност, съгласно която гломерулонефритите започнаха да отстъпват на диабетното бъбречно увреждане, изключително при възрастните хора.
Други постоянно срещани увреждания са уроинфекциите, които, за благополучие, в множеството случаи се овладяват, и на които им би трябвало по-дълго време, с цел да провокират по-трайни бъбречни увреждания. Те са проблем, когато са настоящи, тъй като водят до нетрудоспособност, до нарушено общо положение, само че при съответно лекуване се овладяват.
Не би трябвало да забравяме и хипертонията , тъй като хипертоничният бъбрек е една от аргументите за появяването на бъбречна непълнота, изключително в по-късна възраст. Това е по този начин, тъй като хипертонията е постоянно срещана измежду популацията, тя незабелязано води до съдови промени, които се отразяват и на бъбреците, поради богатото кръвоснабдяване. Поради това, картината на хипертоничния бъбрек е постоянно срещана, изключително измежду възрастните хора с дълъг „ стаж ” като хипертоници.
Какви са признаците, по какъв начин се диагностицира такова заболяване?
За изявена симптоматика можем да приказваме основно при уроинфекциите и бъбречните камъни, тъй като там има болежка, от време на време има кръв в урината, т.е. налице са недоволства, които хората виждат, които ги тормозят и които ги карат да се насочат към съответния експерт.
При гломерулните увреждания обаче не всеки път има забележими недоволства. И въпреки всичко могат да бъдат видяни поява на отоци, на кръв в урината.
Неслучайно обърнах особено внимание на хипертонията. Това е едно заболяване (симптом), който може да бъде както причина за трайно бъбречно заболяване, когато се касае за хипертонична болест, така ѝ белег на бъбречно увреждане, защото огромна част от бъбречните болести могат в друг стадий от своето развиване да доведат до хипертония. Веднъж появила се, хипертонията се трансформира в спомагателен фактор за бъбречно увреждане, т.е. пациентът влиза в обаян кръг – заболяването му прави хипертония, а хипертонията задълбочава още повече бъбречното увреждане.
Кои рискови фактори могат да предизвикат бъбречно заболяване?
Рисковите фактори са доста и са свързани с околната среда. На първо място това са всички типове инфекции – освен инфекциите на пикочните пътища, а и общите инфекции , които благоприятстват за отключването на имунните бъбречни болести.
Важен миг е съответното и вярно лекуване на хипертонията. Ключов фактор за прогресията на към този момент съществуващо бъбречно заболяване е обезводняването на организма , което е изключително особено през летните месеци.
Бъбрекът обича приемът на течности, т.е. възпитаването на всички хора, в това число и на здравите, в това да се пият задоволително течности – литър и половина-два дневно, е доста значимо изискване. Нашата рекомендация е да се приема най-вече вода, билкови чайове и да се заобикалят алкохола и газираните питиета, както и соковете, съдържащи консерванти.
Активният метод на живот и спортът също имат своята значима роля за поддържането на положително бъбречно здраве, защото затлъстяването води до неподходящи характерни бъбречни увреждания.
Каква е предварителната защита и кои са най-уязвимите групи?
Голяма част от бъбречните болести протичат безсимптомно и пациентът не може да разбере, че има такова. Затова ролята на профилактичните проучвания е доста огромна, изключително измежду избрани групи от популацията, а точно заболели с хипертония, със захарен диабет, с подагра, с заболявания на съединителната тъкан. Те наложително би трябвало да вършат проучвания на урината за съществуване на еритроцити, левкоцити, белтък. Задължително би трябвало да се ревизира и креатинина като мярка за положението на бъбречната функционалност.
Какви са затрудненията?
Най-неприятното затруднение е нарушената бъбречната функционалност , която може да стигне и до краен етап, когато се постанова извънбъбречно ликвидиране посредством някой от диализните способи и вероятно трансплантация.
Съвети за положително бъбречно здраве
Колкото и тривиално да звучи – това е верният метод на живот. А той включва дейна физическа активност и вярно хранене – без да се злоупотребява със солта и с приема на белтъчини. Важен акцент е приемът на доста течности и отбягване на тютюнопушенето.
Хубаво е един път годишно да се вършат проучвания на урина и на креатинин, както и прецизно да се следи артериалното налягане, изключително при пациентите със захарен диабет, затлъстяване, подагра.
Проф. Райна Робева приключва „ Медицина ” в Медицински университет-София. Има приети специалности по нефрология, вътрешни заболявания и клинична фармакология и терапия. Специализира в Париж, Франция, по въпросите на имунните бъбречни нефропатии в Клиниката по нефрология на болница „ Анри Мондор ” (1986-1987) в Париж и в Клиниката по нефрология на болница „ Некер ” (1998 г.). Завършва магистратура по здравен мениджмънт във Факултета по публично здраве на МУ-София. Три десетилетия проф. Робева образова студенти по медицина и фармация, специализанти по нефрология, вътрешни болест, клинична фармакология и обща медицина.
Има повече от 180 изявления в български и влиятелни интернационалните научни списания /Lancet ”, “Clinical nephrology ”, “Nephron ”, “Presse medicale ” /. Член e на Управителния съвет на Българското научно сдружение по нефрология, на ERA-EDTA. Дописен член на Българската национална академия по медицина (БНАМ). Отговорен редактор на списание „ Нефрология, диализа и трансплантация ”. Национален съветник по нефрология през 2014, 2015 и 2017 година. Носител на премията „ Проф. Чилов ” за 2015 г.
Кои са най-често срещаните бъбречни болести в българската популация?
Много е мъчно да се каже кои са най-често срещаните бъбречни болести измежду българите, тъй като има смяна в международен мащаб. Като цяло, нас експертите най-вече ни интересува коя е заболеваемостта, която води до инвалидизация. Доскоро гломерулонефритите бяха най-често срещаните от тези, които водят до диализа. Но в последните години в целия свят, а и у нас, се вижда наклонност, съгласно която гломерулонефритите започнаха да отстъпват на диабетното бъбречно увреждане, изключително при възрастните хора.
Други постоянно срещани увреждания са уроинфекциите, които, за благополучие, в множеството случаи се овладяват, и на които им би трябвало по-дълго време, с цел да провокират по-трайни бъбречни увреждания. Те са проблем, когато са настоящи, тъй като водят до нетрудоспособност, до нарушено общо положение, само че при съответно лекуване се овладяват.
Не би трябвало да забравяме и хипертонията , тъй като хипертоничният бъбрек е една от аргументите за появяването на бъбречна непълнота, изключително в по-късна възраст. Това е по този начин, тъй като хипертонията е постоянно срещана измежду популацията, тя незабелязано води до съдови промени, които се отразяват и на бъбреците, поради богатото кръвоснабдяване. Поради това, картината на хипертоничния бъбрек е постоянно срещана, изключително измежду възрастните хора с дълъг „ стаж ” като хипертоници.
Какви са признаците, по какъв начин се диагностицира такова заболяване?
За изявена симптоматика можем да приказваме основно при уроинфекциите и бъбречните камъни, тъй като там има болежка, от време на време има кръв в урината, т.е. налице са недоволства, които хората виждат, които ги тормозят и които ги карат да се насочат към съответния експерт.
При гломерулните увреждания обаче не всеки път има забележими недоволства. И въпреки всичко могат да бъдат видяни поява на отоци, на кръв в урината.
Неслучайно обърнах особено внимание на хипертонията. Това е едно заболяване (симптом), който може да бъде както причина за трайно бъбречно заболяване, когато се касае за хипертонична болест, така ѝ белег на бъбречно увреждане, защото огромна част от бъбречните болести могат в друг стадий от своето развиване да доведат до хипертония. Веднъж появила се, хипертонията се трансформира в спомагателен фактор за бъбречно увреждане, т.е. пациентът влиза в обаян кръг – заболяването му прави хипертония, а хипертонията задълбочава още повече бъбречното увреждане.
Кои рискови фактори могат да предизвикат бъбречно заболяване?
Рисковите фактори са доста и са свързани с околната среда. На първо място това са всички типове инфекции – освен инфекциите на пикочните пътища, а и общите инфекции , които благоприятстват за отключването на имунните бъбречни болести.
Важен миг е съответното и вярно лекуване на хипертонията. Ключов фактор за прогресията на към този момент съществуващо бъбречно заболяване е обезводняването на организма , което е изключително особено през летните месеци.
Бъбрекът обича приемът на течности, т.е. възпитаването на всички хора, в това число и на здравите, в това да се пият задоволително течности – литър и половина-два дневно, е доста значимо изискване. Нашата рекомендация е да се приема най-вече вода, билкови чайове и да се заобикалят алкохола и газираните питиета, както и соковете, съдържащи консерванти.
Активният метод на живот и спортът също имат своята значима роля за поддържането на положително бъбречно здраве, защото затлъстяването води до неподходящи характерни бъбречни увреждания.
Каква е предварителната защита и кои са най-уязвимите групи?
Голяма част от бъбречните болести протичат безсимптомно и пациентът не може да разбере, че има такова. Затова ролята на профилактичните проучвания е доста огромна, изключително измежду избрани групи от популацията, а точно заболели с хипертония, със захарен диабет, с подагра, с заболявания на съединителната тъкан. Те наложително би трябвало да вършат проучвания на урината за съществуване на еритроцити, левкоцити, белтък. Задължително би трябвало да се ревизира и креатинина като мярка за положението на бъбречната функционалност.
Какви са затрудненията?
Най-неприятното затруднение е нарушената бъбречната функционалност , която може да стигне и до краен етап, когато се постанова извънбъбречно ликвидиране посредством някой от диализните способи и вероятно трансплантация.
Съвети за положително бъбречно здраве
Колкото и тривиално да звучи – това е верният метод на живот. А той включва дейна физическа активност и вярно хранене – без да се злоупотребява със солта и с приема на белтъчини. Важен акцент е приемът на доста течности и отбягване на тютюнопушенето.
Хубаво е един път годишно да се вършат проучвания на урина и на креатинин, както и прецизно да се следи артериалното налягане, изключително при пациентите със захарен диабет, затлъстяване, подагра.
Проф. Райна Робева приключва „ Медицина ” в Медицински университет-София. Има приети специалности по нефрология, вътрешни заболявания и клинична фармакология и терапия. Специализира в Париж, Франция, по въпросите на имунните бъбречни нефропатии в Клиниката по нефрология на болница „ Анри Мондор ” (1986-1987) в Париж и в Клиниката по нефрология на болница „ Некер ” (1998 г.). Завършва магистратура по здравен мениджмънт във Факултета по публично здраве на МУ-София. Три десетилетия проф. Робева образова студенти по медицина и фармация, специализанти по нефрология, вътрешни болест, клинична фармакология и обща медицина.
Има повече от 180 изявления в български и влиятелни интернационалните научни списания /Lancet ”, “Clinical nephrology ”, “Nephron ”, “Presse medicale ” /. Член e на Управителния съвет на Българското научно сдружение по нефрология, на ERA-EDTA. Дописен член на Българската национална академия по медицина (БНАМ). Отговорен редактор на списание „ Нефрология, диализа и трансплантация ”. Национален съветник по нефрология през 2014, 2015 и 2017 година. Носител на премията „ Проф. Чилов ” за 2015 г.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ