Десет мъже от село Садовец намират смъртта си в Атлантическия

Десет мъже от село Садовец намират гибелта си в Атлантическия океан

Днес се навършват 110 години от потъването на именития транспортен съд " Титаник ". Трагедията погубва живота на повече от 1500 души, измежду които 38 са българи. Поне толкоз били изплатените компенсации от компанията " Лойд ". Съществуват догатки, че броят на българските жители на борда е надхвърлял 50.

Плевенската диря в тази международна покруса е обвързвана със Садовец. Десет мъже от селото се качват на борда на лайнера и също намират гибелта си в Атлантическия океан. Имало и 11-ти, само че по този начин и не излиза наяве за какво не се е качил на борда. Говори се, че изпуснал плаването, само че по-късно стигнал до Америка. Никога повече обаче не потърсил околните си в България.

Историята

През април 1912 година от Садовец потеглят 11 мъже като крайната им цел е Америка. Успяват да стигнат до Саутхемптън и 10 се качват на " Титаник ". Всички били на възраст от 20 до 43 години. Предприели пътуването поради една-единствена причина - немотията и упоритостта да оправят живота си в родината, като си купят земя, която да обработват.

Само за 3 часа се случва трагичната история на най-модерния пътнически транспортен съд за своето време, разгласен авансово за " непотопим ". Айсберг разпоря корпуса откъм носа по дължина 90 метра. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако единствено първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, само че е наводнено и петото поделение, сочат хрониките на " Уикипедия ".

По исторически данни българите са били настанени в трета класа и в трюмовете, сгушени сред денковете и вързопите. Най-вероятно са чули първи режещия тон и са видяли нахлуващата вода.

" Титаник " потъва в Атлантика на 15 април 1912 година Той се сблъсква с ледената канара в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 година (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно - в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 година (понеделник), откакто се разцепва на две елементи. За няколко часа умират към 1500 души пасажери и екипаж. Оцеляват съвсем всички пасажери, пътуващи в първа класа. 704 души са прибрани от кораба " Карпатия ".

Преследването на фантазията за по-добър живот от страна на садовчани приключва съдбовно... Но пък и под някаква форма реализират задачата си. Вдовиците на починалите получават компенсации, посредством които се снабдяват с по този начин жадуваната от мъжете им земя. В памет на 10-имата починали от Садовец е сложена плоча в центъра на селото и всяка година хората почитат паметта на потомците си.

На второ място по брой на българските пасажери се смята, че е Гумощник, Троянско, с 8 души.

Изследване и разкриване

През лятото на 1986 година проф. Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт с екип от двама души доближава останките от " Титаник " на дълбочина 3795 m. За задачата те употребяват мини подводницата " Алвин " и фоторобота " Джейсън Джуниър ", завързан към " Алвин ". Оглеждат всичко, което ги интересува, вършат голям брой фотоси и видеозаписи. Въпреки че оглеждат усърдно десния ръб на кораба, те не откриват типични пробойни, а единствено побитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е, че бордът на кораба не е бил разрязан, а се е разпорил по продължение на нитовите шевове от налягането при контакта с айсберга.

В края на 2005 година група откриватели след голям брой задълбочени изследвания и опити стигат до заключението, че в случай че при строителството на " Титаник " са били употребявани нитове best, best (по тогавашния английски стандарт) - от стомана с въглеродно наличие 0,4% вместо употребяваните в реалност нитове best - от стомана с въглеродно наличие 0,3%, Титаник евентуално би запазил плавателност. По-високовъглероден нит би издържал на напън над 1000 kN, само че са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.

***

В памет на починалите на " Титаник " българи е основана национална ария, в която се пее:

" Пуста да остане таз Америка,
дето измами тез млади момчета,
млади момчета - тим юнаци.

Пуста да остане таз Америка,
дето ма остави млада вдовица,
млада вдовица с невръстни дечица. "

Текстът и мелодията на песента са обработени от националния артист и гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, който е татко на националната певица Мара Балканска. Илчо извършва песента по сборове и панаири и скоро тя стартира да се популяризира из цяла България.