Как в СССР забраняват браковете с чужденци
Десет години в лагер – това заплашва съветските девойки, които стават съпруги на непознати жители през 1940-те години Съветските служби за сигурност наблюдават от близко такива девойки и единствено шепа съумяват да се съберат още веднъж със съпрузите си – от време на време с цената на ужасни ограничения.
Имението Харитоненко на Софийската крабрежна в Москва, където се намира английското посолство в Съюз на съветските социалистически републики, е посещавано през разнообразни години от Хърбърт Уелс, Айседора Дънкан, Уинстън Чърчил … От август 1945 година тук живеят 15 съветски дами, като заложници, които при разнообразни условия се срещат с английски жители и стават техни съпруги.
Британците попадат в Съветския съюз по разнообразни пътища – да вземем за пример като техници, взели участие в индустриализацията на Съюз на съветските социалистически републики, или като моряци в по този начин наречените „арктически конвои“, които доставят товари до пристанищата на Архангелск и Мурманск по силата на програмата „Заем-наем“. Въпреки че връзката с съветското население не се предизвиква, другарства и любовни връзки въпреки всичко пораждат и през годините на войната са подписани 35 брака сред рускини и британци. Двадесет съпруги съумяват да заминат в чужбина със съпрузите си, а 15 са арестувани на границата – войната е завършила и руските служби за държавна сигурност са изрично срещу това руски жители да заминат за Англия. Пък било то и при съпрузите си.
„Върнете ни съпругите“
Бившето английско посолствоСергей Норин (CC BY 2.0)
Жените се опасяват от гонене от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и се обръщат към английското посолство. Сред тях е Людмила Хохлина, брачна половинка на Питър Скуайър, английски посланик. След края на войната брачният партньор ѝ е извикан в родината си, а на Людмила е отказано позволение да напусне страната. В Лондон Петър с други съпрузи англичани стои пред руското посолство с афиш „Върнете ни съпругите!“, само че без резултат. Междувременно в Съюз на съветските социалистически републики английският дипломат извиква всичките 15 дами в кабинета си и им предлага да се разведат. Почти всички се съгласяват. През 1948 година „Известия“ разгласява „отворено“ (а в действителност написано най-вероятно не от самата Людмила) писмо от Людмила Скуайър (Хохлина). В него по-специално се споделя: „Като научих, че брачният партньор ми е взел участие в атисъветска акция, не желая да съм брачна половинка на подобен човек“. Въпреки това тя излежава съвсем осем години в руски лагери.
Людмила Хохлина и Питър СкуайърЛитературно-издателски център „Лочия“, 2016 година
Едва през 1960 година Людмила съумява да се разведе с Питър – той не я не помни, чака дълго време вести от нея, само че в последна сметка се дами – още веднъж за рускиня. И от всичките 15 „сламени вдовици“ единствено една, Клара Хол, съумява да замине за Англия. Тя изрично отхвърля да напусне посолството и остава там още 18 месеца, до момента в който най-после не е експулсирана от Съюз на съветските социалистически републики.
Такава свирепост се изяснява несъмнено със страховете на руските специфични служби, че дамите могат да станат информатори и шпиони. А такива случаи е имало, както по-късно разкрива съветската журналистка Олга Голубцова. Британците в действителност вербуват към осем девойки в Архангелск, откакто ги карат да подпишат, че ще работят английските разследващи служби. Една от тях, Антонина Трофимова, е разкрита от управляващите и под напън предава останалите. Всички разпознати „шпионики“ ги чакат лагерите, както и самата Антонина – за „измяна към Родината“.
Архангелск. Волейболен мач в двора на болничното заведение, 1943 г.Свободни източници
Макар че всъщност девойките просто са съблазнени от това да имат храна и тоалети, които им обезпечават богатите британци, апропо не постоянно от егоистични подбуди. Причината девойките да се съгласят на такава стъпка е, че те едвам свързват двата края (дажбите в Архангелск през годините на войната не са доста по-големи, в сравнение с в обсадения Ленинград). Сред руско-британските романи има и много откровени, само че тези двойки също попадат под действието на закона, забраняващ браковете с чужденци.
В лагер по обич
Максим Максимович Литвинов (1876-1951), национален комисар на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики със брачната половинка си Айви ЛоуЯков Халип/Sputnik
През 1917 година руското държавно управление анулира църковните бракове и обичайна женитба. Свободата на фамилните и половите връзки е част от новата руска просвета. Бракът с чужденец не изненадва никого, има и известни интернационалните двойки: Сергей Есенин и американката Айседора Дънкан, Сергей Прокофиев и испанката Лина Кодина, външният министър Максим Литвинов и англичанката Айви Лоу са единствено едни от тях. Само че към края на 30-те години на предишния век фамилното право стартира да се стяга. През 1936 година абортите са неразрешени. В същото време процедурата за бракоразвод е комплицирана: към този момент съдът се занимава с нея, изисква се явяването на двамата съпрузи и заплащането на такса (100-200 рубли). А през 1944 година таксата е увеличена в пъти – в този момент разводът коства от 500 до 5000 рубли (по-голямата част от популацията няма такива пари – междинната заплата в Съюз на съветските социалистически републики през 1939 година е към 4000 рубли годишно). Ако през 1940-а към 10 000-12 000 двойки се развеждат в Москва годишно, то през 1945 година в столицата са регистрирани 679 развода.
Снимка на фамилията на Сергей Прокофиев. Отляво надясно: Сергей, Святослав, Олег и Лина ПрокофиевСвободни източници
След войната страната губи десетки милиони мъже и дами в трудоспособна възраст. Някои руски бойци по време на престоя на контингента на Червената войска в Европа съумяват да основат семейства; не всички пленници и прогонени от окупираните територии се завръщат вкъщи. Съветските управляващи не желаят да се занимават със събирането на фамилията основно заради заплахата от двойно поданство на съпрузите. Историята на 15 съпруги на английски жители също повлиява на обстановката.
И по този начин през 1947 година е признат закон, който изцяло не разрешава браковете на руски жители с чужденци. Официалната версия е следната: „Нашите дами, които се омъжиха за чужденци и се озоваха в чужбина, се усещат зле в необикновени условия и са дискриминирани“. Нарушителите на закона са осъждани по член 58 – за антисъветска активност. Най-шумните истории се случват директно преди и незабавно след приемането на закона. Синът на посланика на Република Чили в Съюз на съветските социалистически републики Алваро Крус Лопес де Ередия се дами за 19-годишната Лидия Лесина през 1946 година. С приемането на новото предписание за браковете с чужденци двойката е сложена отвън закона, а също така Съюз на съветските социалистически републики прекъсва дипломатическите си връзки с Чили. Съпрузите се нанасят в хотел „Национал“ и съвсем пет години съвсем не излизат от там. В последна сметка съумяват да заминат за Чили, само че в родината си брачният партньор на Лесина полудява.
Лидия Лесина и синът на посланика на Чили Алваро Крус Лопес де ЕредиаСвободни източници
Робърт Тъкър, преводач на посолството на Съединени американски щати в Москва, се дами за Евгения Пестрецова през 1946 година. Когато службата на Тъкър в Съюз на съветските социалистически републики завършва, той открива, че жена му не получава позволение да напусне страната. Не им се постанова да се крият, само че Тъкър остава в Съюз на съветските социалистически републики – той работи като преводач в посолствата на Канада и Индия. Съпрузите съумяват да изоставен Съюза едвам след гибелта на Сталин.
Тейт Джаксън / Актрисата Зоя Алексеевна ФьодороваАрхивна снимка; Давид Шоломович/Sputnik
Невинаги се отдава опция даже и на известни хора да излязат от сходно състояние. Актрисата Зоя Фьодорова има връзка с рисков мъж – военното аташе на посолството на Съединени американски щати, Джаксън Тейт. Скоро той е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики, само че Фьодорова е бременна с детето му. Бащинството не може да бъде прикрито. Фьодорова получава 25 години в лагери, нейната сестра Мария, която ѝ оказва помощ, получава 10 години и умира в лагер. Налага се новородената щерка Виктория да бъде дадена на друга сестра, която остава на независимост – момичето вижда майка си едвам на 9-годишна възраст, когато Зоя Фьодорова е оправдана. С бащата на щерка си тя се среща едвам през 1976 година.
„Търся съпруг-чужденец като средство за придвижване“
Делегати на VI Световен фестивал на младежта и студентите на територията на Всесъюзното селскостопанско изложениеЕмануил Евзерихин/ТАСС
Официалната възбрана за бракове с чужденци в Съюз на съветските социалистически републики е анулирана през 1953 година, след гибелта на Сталин. Освен това бракът с жител на друга страна в този момент към този момент не води до смяна в поданството за жител на Съюз на съветските социалистически републики. „Затоплянето“ наподобява има удобен резултат върху връзките сред Съюза и „чужбината“: през 1957 година в Москва се организира Международният фестивал на младежта и студентите, а през 1960 година е открит Университетът „Дружба сред народите“.
В реалност обаче през тези години за брак с непознат жител е належащо да се съберат голямо количество документи и характерности, да се организира повече от един диалог със чиновници на управляващите, като се показват всички детайлности към връзката на двойката. Като цяло през 50-те и 60-те години на предишния век всяка връзка с чужденец автоматизирано ви трансформира в обект на непрекъснато наблюдаване от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И тези, които са се оженили по предписание е трябвало да стартират да „изключват кислорода“ – следва изключване от партията, уволняване от работа или пренасяне в отдалечени райони. За да не скапват моралния темперамент на руския човек.
Спортистката Инга Артамонова се среща с шведски състезател на надпревари в Швеция и след завръщането си в Москва стартира да си кореспондира с него. Според слуховете чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) поддържат връзка със спортистката всекидневно, в това число я следят на връщане от работа и разказват какви санкции и компликации чакат самата Артамонова и нейните близки. Артамонова се поддава и стопира кореспонденцията с шведа. На 29-годишна възраст тя умира от намушкване с нож – брачният партньор ѝ, спортистът Генадий Воронин, я убива, подозирайки я в държавна измяна.
Владимир Висоцки и Марина Влади по време на круиз на кораба „Шота Руставели“
Дори висшата номенклатура не може да избегне наблюдаване и забрани. Любов Брежнева, дъщерята на Яков, брата на генералния секретар, се среща с немски боен на име Хелмут, който учи в Москва. В продължение на няколко месеца влюбените просто са следени, а по-късно и заплашвани – оперативни служащи преднамерено оставят неразбория в жилището на Брежнева, с цел да знае, че се вършат обиски в нейно неявяване, а любовникът ѝ е извикан в Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики и е помолен да напусне страната. Роднинските връзки с Леонид Илич не оказват помощ. Според легендата самият той споделил на племенницата си: „Ако теб пусна и други ще побягнат“. Очевидно това подсказва, че доста девойки от високопоставени руски фамилии, които не са срещу да заминат в чужбина, само че Родината не разрешава.
След 1969-а, когато е признат новият „Кодекс за брака и фамилията на РСФСР“, браковете с чужденци стават по-лесни – те обаче се подписват единствено в избрани служби по вписванията в огромните градове, само че наблюдението на тези, които са избрали чужденец за брачен партньор, престава да бъде поголовно. Сключването на брак с чужденци даже към този момент е съвременно, в това число с цел да се отиде в чужбина, най-вече в Израел и Съединените щати. Бракът с чужденци става обект на смешки: „Търся брачен партньор като средство за придвижване“, майтапят се руските дами. А за културните дейци бракът с чужденец е просто изискан. Владимир Висоцки е женен за френската актриса Марина Влади (въпреки че баща ѝ е руснак), поетът Евгений Евтушенко е женен за ирландката Джен Бътлър, режисьорът Андрей Кончаловски е женен за французойката Вивиан Годе… Браковете с чужденци обаче не са орис единствено за номенклатурата – през 1987 година в Ленинград китаристът на „Кино“ Юрий Каспарян се дами за американката Джоана Стингрей.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Имението Харитоненко на Софийската крабрежна в Москва, където се намира английското посолство в Съюз на съветските социалистически републики, е посещавано през разнообразни години от Хърбърт Уелс, Айседора Дънкан, Уинстън Чърчил … От август 1945 година тук живеят 15 съветски дами, като заложници, които при разнообразни условия се срещат с английски жители и стават техни съпруги.
Британците попадат в Съветския съюз по разнообразни пътища – да вземем за пример като техници, взели участие в индустриализацията на Съюз на съветските социалистически републики, или като моряци в по този начин наречените „арктически конвои“, които доставят товари до пристанищата на Архангелск и Мурманск по силата на програмата „Заем-наем“. Въпреки че връзката с съветското население не се предизвиква, другарства и любовни връзки въпреки всичко пораждат и през годините на войната са подписани 35 брака сред рускини и британци. Двадесет съпруги съумяват да заминат в чужбина със съпрузите си, а 15 са арестувани на границата – войната е завършила и руските служби за държавна сигурност са изрично срещу това руски жители да заминат за Англия. Пък било то и при съпрузите си.
„Върнете ни съпругите“
Бившето английско посолствоСергей Норин (CC BY 2.0)
Жените се опасяват от гонене от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и се обръщат към английското посолство. Сред тях е Людмила Хохлина, брачна половинка на Питър Скуайър, английски посланик. След края на войната брачният партньор ѝ е извикан в родината си, а на Людмила е отказано позволение да напусне страната. В Лондон Петър с други съпрузи англичани стои пред руското посолство с афиш „Върнете ни съпругите!“, само че без резултат. Междувременно в Съюз на съветските социалистически републики английският дипломат извиква всичките 15 дами в кабинета си и им предлага да се разведат. Почти всички се съгласяват. През 1948 година „Известия“ разгласява „отворено“ (а в действителност написано най-вероятно не от самата Людмила) писмо от Людмила Скуайър (Хохлина). В него по-специално се споделя: „Като научих, че брачният партньор ми е взел участие в атисъветска акция, не желая да съм брачна половинка на подобен човек“. Въпреки това тя излежава съвсем осем години в руски лагери.
Людмила Хохлина и Питър СкуайърЛитературно-издателски център „Лочия“, 2016 година
Едва през 1960 година Людмила съумява да се разведе с Питър – той не я не помни, чака дълго време вести от нея, само че в последна сметка се дами – още веднъж за рускиня. И от всичките 15 „сламени вдовици“ единствено една, Клара Хол, съумява да замине за Англия. Тя изрично отхвърля да напусне посолството и остава там още 18 месеца, до момента в който най-после не е експулсирана от Съюз на съветските социалистически републики.
Такава свирепост се изяснява несъмнено със страховете на руските специфични служби, че дамите могат да станат информатори и шпиони. А такива случаи е имало, както по-късно разкрива съветската журналистка Олга Голубцова. Британците в действителност вербуват към осем девойки в Архангелск, откакто ги карат да подпишат, че ще работят английските разследващи служби. Една от тях, Антонина Трофимова, е разкрита от управляващите и под напън предава останалите. Всички разпознати „шпионики“ ги чакат лагерите, както и самата Антонина – за „измяна към Родината“.
Архангелск. Волейболен мач в двора на болничното заведение, 1943 г.Свободни източници
Макар че всъщност девойките просто са съблазнени от това да имат храна и тоалети, които им обезпечават богатите британци, апропо не постоянно от егоистични подбуди. Причината девойките да се съгласят на такава стъпка е, че те едвам свързват двата края (дажбите в Архангелск през годините на войната не са доста по-големи, в сравнение с в обсадения Ленинград). Сред руско-британските романи има и много откровени, само че тези двойки също попадат под действието на закона, забраняващ браковете с чужденци.
В лагер по обич
Максим Максимович Литвинов (1876-1951), национален комисар на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики със брачната половинка си Айви ЛоуЯков Халип/Sputnik
През 1917 година руското държавно управление анулира църковните бракове и обичайна женитба. Свободата на фамилните и половите връзки е част от новата руска просвета. Бракът с чужденец не изненадва никого, има и известни интернационалните двойки: Сергей Есенин и американката Айседора Дънкан, Сергей Прокофиев и испанката Лина Кодина, външният министър Максим Литвинов и англичанката Айви Лоу са единствено едни от тях. Само че към края на 30-те години на предишния век фамилното право стартира да се стяга. През 1936 година абортите са неразрешени. В същото време процедурата за бракоразвод е комплицирана: към този момент съдът се занимава с нея, изисква се явяването на двамата съпрузи и заплащането на такса (100-200 рубли). А през 1944 година таксата е увеличена в пъти – в този момент разводът коства от 500 до 5000 рубли (по-голямата част от популацията няма такива пари – междинната заплата в Съюз на съветските социалистически републики през 1939 година е към 4000 рубли годишно). Ако през 1940-а към 10 000-12 000 двойки се развеждат в Москва годишно, то през 1945 година в столицата са регистрирани 679 развода.
Снимка на фамилията на Сергей Прокофиев. Отляво надясно: Сергей, Святослав, Олег и Лина ПрокофиевСвободни източници
След войната страната губи десетки милиони мъже и дами в трудоспособна възраст. Някои руски бойци по време на престоя на контингента на Червената войска в Европа съумяват да основат семейства; не всички пленници и прогонени от окупираните територии се завръщат вкъщи. Съветските управляващи не желаят да се занимават със събирането на фамилията основно заради заплахата от двойно поданство на съпрузите. Историята на 15 съпруги на английски жители също повлиява на обстановката.
И по този начин през 1947 година е признат закон, който изцяло не разрешава браковете на руски жители с чужденци. Официалната версия е следната: „Нашите дами, които се омъжиха за чужденци и се озоваха в чужбина, се усещат зле в необикновени условия и са дискриминирани“. Нарушителите на закона са осъждани по член 58 – за антисъветска активност. Най-шумните истории се случват директно преди и незабавно след приемането на закона. Синът на посланика на Република Чили в Съюз на съветските социалистически републики Алваро Крус Лопес де Ередия се дами за 19-годишната Лидия Лесина през 1946 година. С приемането на новото предписание за браковете с чужденци двойката е сложена отвън закона, а също така Съюз на съветските социалистически републики прекъсва дипломатическите си връзки с Чили. Съпрузите се нанасят в хотел „Национал“ и съвсем пет години съвсем не излизат от там. В последна сметка съумяват да заминат за Чили, само че в родината си брачният партньор на Лесина полудява.
Лидия Лесина и синът на посланика на Чили Алваро Крус Лопес де ЕредиаСвободни източници
Робърт Тъкър, преводач на посолството на Съединени американски щати в Москва, се дами за Евгения Пестрецова през 1946 година. Когато службата на Тъкър в Съюз на съветските социалистически републики завършва, той открива, че жена му не получава позволение да напусне страната. Не им се постанова да се крият, само че Тъкър остава в Съюз на съветските социалистически републики – той работи като преводач в посолствата на Канада и Индия. Съпрузите съумяват да изоставен Съюза едвам след гибелта на Сталин.
Тейт Джаксън / Актрисата Зоя Алексеевна ФьодороваАрхивна снимка; Давид Шоломович/Sputnik
Невинаги се отдава опция даже и на известни хора да излязат от сходно състояние. Актрисата Зоя Фьодорова има връзка с рисков мъж – военното аташе на посолството на Съединени американски щати, Джаксън Тейт. Скоро той е изпъден от Съюз на съветските социалистически републики, само че Фьодорова е бременна с детето му. Бащинството не може да бъде прикрито. Фьодорова получава 25 години в лагери, нейната сестра Мария, която ѝ оказва помощ, получава 10 години и умира в лагер. Налага се новородената щерка Виктория да бъде дадена на друга сестра, която остава на независимост – момичето вижда майка си едвам на 9-годишна възраст, когато Зоя Фьодорова е оправдана. С бащата на щерка си тя се среща едвам през 1976 година.
„Търся съпруг-чужденец като средство за придвижване“
Делегати на VI Световен фестивал на младежта и студентите на територията на Всесъюзното селскостопанско изложениеЕмануил Евзерихин/ТАСС
Официалната възбрана за бракове с чужденци в Съюз на съветските социалистически републики е анулирана през 1953 година, след гибелта на Сталин. Освен това бракът с жител на друга страна в този момент към този момент не води до смяна в поданството за жител на Съюз на съветските социалистически републики. „Затоплянето“ наподобява има удобен резултат върху връзките сред Съюза и „чужбината“: през 1957 година в Москва се организира Международният фестивал на младежта и студентите, а през 1960 година е открит Университетът „Дружба сред народите“.
В реалност обаче през тези години за брак с непознат жител е належащо да се съберат голямо количество документи и характерности, да се организира повече от един диалог със чиновници на управляващите, като се показват всички детайлности към връзката на двойката. Като цяло през 50-те и 60-те години на предишния век всяка връзка с чужденец автоматизирано ви трансформира в обект на непрекъснато наблюдаване от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). И тези, които са се оженили по предписание е трябвало да стартират да „изключват кислорода“ – следва изключване от партията, уволняване от работа или пренасяне в отдалечени райони. За да не скапват моралния темперамент на руския човек.
Спортистката Инга Артамонова се среща с шведски състезател на надпревари в Швеция и след завръщането си в Москва стартира да си кореспондира с него. Според слуховете чиновници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) поддържат връзка със спортистката всекидневно, в това число я следят на връщане от работа и разказват какви санкции и компликации чакат самата Артамонова и нейните близки. Артамонова се поддава и стопира кореспонденцията с шведа. На 29-годишна възраст тя умира от намушкване с нож – брачният партньор ѝ, спортистът Генадий Воронин, я убива, подозирайки я в държавна измяна.
Владимир Висоцки и Марина Влади по време на круиз на кораба „Шота Руставели“
Дори висшата номенклатура не може да избегне наблюдаване и забрани. Любов Брежнева, дъщерята на Яков, брата на генералния секретар, се среща с немски боен на име Хелмут, който учи в Москва. В продължение на няколко месеца влюбените просто са следени, а по-късно и заплашвани – оперативни служащи преднамерено оставят неразбория в жилището на Брежнева, с цел да знае, че се вършат обиски в нейно неявяване, а любовникът ѝ е извикан в Министерството на защитата на Съюз на съветските социалистически републики и е помолен да напусне страната. Роднинските връзки с Леонид Илич не оказват помощ. Според легендата самият той споделил на племенницата си: „Ако теб пусна и други ще побягнат“. Очевидно това подсказва, че доста девойки от високопоставени руски фамилии, които не са срещу да заминат в чужбина, само че Родината не разрешава.
След 1969-а, когато е признат новият „Кодекс за брака и фамилията на РСФСР“, браковете с чужденци стават по-лесни – те обаче се подписват единствено в избрани служби по вписванията в огромните градове, само че наблюдението на тези, които са избрали чужденец за брачен партньор, престава да бъде поголовно. Сключването на брак с чужденци даже към този момент е съвременно, в това число с цел да се отиде в чужбина, най-вече в Израел и Съединените щати. Бракът с чужденци става обект на смешки: „Търся брачен партньор като средство за придвижване“, майтапят се руските дами. А за културните дейци бракът с чужденец е просто изискан. Владимир Висоцки е женен за френската актриса Марина Влади (въпреки че баща ѝ е руснак), поетът Евгений Евтушенко е женен за ирландката Джен Бътлър, режисьорът Андрей Кончаловски е женен за французойката Вивиан Годе… Браковете с чужденци обаче не са орис единствено за номенклатурата – през 1987 година в Ленинград китаристът на „Кино“ Юрий Каспарян се дами за американката Джоана Стингрей.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ