България – хепиленд за ДДС измамниците
Десет години. Толкова време лиши на българските институции да санкционират единствено една от многочислените незаконни схеми за източване на Данък добавена стойност в страната, стана ясно от известие на Окръжен съд – Варна в средата на февруари. Равносметката е: наказан условно мним шеф на куха компания, който няма имущество; откраднати от фиска 11 млн. лева, които в никакъв случай няма да бъдат върнати; един погубен предприемач, за който се допуска, че е уредник на незаконната скица.
" Хепиенд по български ", както разяснява казусът някогашният зам.-министър на финансите, работил по случая, Георги Кадиев.
Условна присъда за източени 4.5 млн. лева
На 12 февруари Варненският областен съд завърши 10-годишната сага към една от десетките схеми за източване на Данък добавена стойност, за която се допуска, че е била обвързвана с убития преди четири години варненски предприемач Борислав Манджуков, който държеше нощни заведения, заведения, хотели и обменни бюра.
Съдия Марин Атанасов произнесе условна присъда на 34-годишен мъж, който преди 10 години се е съгласил да бъде записана компания на негово име против обещанието за заплата от 300 лева Впоследствие от негово име и без знанието му през тази компания били източени 4.5 млн. лева Данък добавена стойност.
Делото беше импортирано в съда в края на ноември 2017 година, малко преди да изтече давностният период, а на 12 февруари беше прочетена присъдата. Обвиняемият Николай Николов се е признал за отговорен и е приел обстоятелствата и събитията, посочени в обвинителния акт. По тази причина присъдата му е била понижена с една трета. Определеното наказване е " отнемане от независимост " за период от 2 години и 8 месеца, като съдът е отсрочил осъществяването му с 5-годишен изпитателен период, се споделя в известието на Варненския областен съд. Присъдата не е дефинитивна и може да се апелира.
" Съдът е признал за отговорен Николай Н. - притежател и шеф на компания " ПХГ Динамик " ЕООД в това, че в изискванията на продължавано закононарушение за седем данъчни интервала е избегнал установяването и заплащането на данъчни отговорности в изключително огромни размери. Осъденият е удостоверил лъжа в подадените пред Национална агенция за приходите заявления и е приспаднал неследващ се данъчен заем с общ размер 4 544 975 лв. ", заяви Варненският областен съд.
Прокуратурата е упорствала за 4 години ефикасна присъда.
Николай Николов, който няма имущество, обаче ще би трябвало да заплати на страната укритите налози в размер на 4.5 млн. лева дружно със законната рента от датата на дотъкмяване на действието – 14 ноември 2007 година Николов би трябвало да погаси и платената от финансовото министерство върху гражданския му иск държавна такса на съда в размер на 181 799 лева Доколкото въпросната сума надали в миналото ще бъде платена, излиза, че страната губи освен източения Данък добавена стойност, който няма по какъв начин да си върне от безимотни хора, само че и големи разноски за такси по правосъдните каузи. Тоест от фискална позиция Национална агенция за приходите няма необикновен интерес да си търси източения Данък добавена стойност в съда, когато виновникът е малоимотен.
Престъплението, за което е наказан Николов, е осъществено в интервала от 14 май до 14 ноември 2007 година, излиза наяве от правосъдния акт.
Според претекстовете за решението на съда, сдружението " ПХГ Динамик " не е имало хранилища, служащи, машини, нито е наемало такива. Чрез компанията е имитирана комерсиална активност, писмено оформяна посредством фактури, касови бележки и други, подписвани персонално от подсъдимия. Услугите фактически не са били осъществявани и стоките не са били доставяни.
Според правосъдния акт сдружението било писмено снабдител на компании " Марица изток " АД, Едноличен търговец,Детелина 98- С.М. " АД, " Компания Насияна " АД и други Доставчици на сдружението през 2007 година пък били " Астра груп " ДЗЗД, " Новисс " ЕООД, " Термал Тур " ЕООД, " ВОЛАНС " ЕООД, " Делта слой " ЕООД.
Почти всички тези снабдители и цялата скица на източването на Данък добавена стойност към " ПХГ Динамик ", в това число с имената на данъчните чиновници, възстановявали данъчния заем, е в детайли документирана още през 2007 година в отчет до тогавашната шефка на данъчната организация Мария Мургина, подписан от тогавашния основен специалист в централно ръководство Тошко Тодоров. Във въпросния отчет са разказани още 5 схеми за източване на Данък добавена стойност, чиято орис към днешна дата е неразбираема.
Впоследствие създателят на отчета - Тошко Тодоров, бе отхвърлен от Национална агенция за приходите заради несъгласия с Мургина, а тогавашният зам.-министър на финансите Георги Кадиев, прочут с репликата си към началника си Пламен Орешарски - " или Мургина, или аз ", самичък подаде оставка.
Схемата, с която са източени милиони през " ПХГ Динамик ", съгласно отчет на Национална агенция за приходите от 2007 г
Хепиенд, по български
По мотив решението на Варненския съд 10 години по-късно Кадиев направи равносметка на случилото се:
" През 2006 министерство на финансите и Национална агенция за приходите попаднахме на верига варненски компании, източващи Данък добавена стойност. Фирмите бяха на подставени малограмотни лица, зад тях стоеше варненски предприемач. Една от тези компании в обсега на следствието ни бе " ПХГ Динамик ", със " притежател " Николай Николов. Вчера (12 февруари, б. р.) Николов е наказан условно за това източване на Данък добавена стойност от 2007, на първа инстанция. Варненският предприемач бе разстрелян преди 4 години. Колегите, с които работихме по случая, от дълго време са отвън МФ и Национална агенция за приходите.
Хепиенд, по български ".
Хиляди безнадеждни длъжници на хазната по разкрити Данък добавена стойност схеми
Казусът с никому незнайната куха компания " ПХГ Динамик " ЕООД е характерен за неефективната система за битка с Данък добавена стойност мафията у нас.
Към днешна дата сдружението " ПХГ Динамик " не съществува в правния мир, тъй като е заличено по искане на Национална агенция за приходите. И към ден сегашен обаче то попада в листата на безконечните длъжници на Национална агенция за приходите със отговорности в размер на 11 405 745 лева, които в никакъв случай няма да бъдат събрани.
В същия черен лист на данъчната организация към 31 януари 2018 година влизат още тъкмо 14 868 сходни сдружения и физически лица – безнадеждни длъжници, които имат просрочия над 5000 лева, само че нямат имущество, нито обезпечения, нито пък вземания към банки или трети лица, с които да покрият задълженията си.
Много от въпросните компании са точно част от разкрити Данък добавена стойност схеми, като най-мащабният и непостижим до момента в историята остава въпросът " Транслимитид " АД. Към 2018 година сдружението публично дължи на бюджета умопомрачителните 431 млн. лева, източени преди 2011 година Другата компания в регистъра на Национална агенция за приходите с сходни по мащаб отговорности - над 183 млн. лева, е " Афелия " ЕООД. Тя е на прословутите с данъчните си схеми братя Начеви. По-големият от тях - Станислав - съгласно системата за правна информация ДАКСИ взе участие или е взел участие в ръководството на 131 сдружения, а по-малкият Радослав – на 25.
25 милиарда лева е сметката на официализираните данъчни измами
Статистиката на данъчните съгласно доклада за 2016 година е безпощадна – в последните две десетилетия страната е завлечена с цели 25 милиарда лв. основно посредством сходни схеми. За съпоставяне, всички доходи, които данъчната организация е събрала през 2016 година, са под 18 милиарда лева Въпросните 25 милиарда лева явно са източени от фиска най-вече посредством лъжлив схеми. Всяка година с проверки се откриват нови към 1.8 милиарда лева " спестени налози ", огромна част от които в никакъв случай не влизат в бюджета. И всичко това е публична статистика на разкритите и разказани данъчни нарушавания и измами, а какво остава за тези, които въобще не излизат на бял свят?
Стандарт за измерването на Данък добавена стойност, който не влиза в бюджета, е така наречен " VAT gap ", т.е. разликата сред действително събраните приходи от налога и това, което би трябвало да бъде събрано съгласно икономическата статистика. Макар да пресмята въпросния индикатор, Национална агенция за приходите не го афишира обществено. Все отново от отчети на Европейската комисия се вижда, че той е към 20-21%. През 2012 година да вземем за пример несъбраният Данък добавена стойност в България е бил с дял от 20%, което слага страната в средата на класацията по този индикатор в Европейски Съюз (в Румъния през 2012 година ситуацията е било още по-драматично – 44% дял на несъбрания Данък добавена стойност, б. р.). При състояние че предстоящите приходи от Данък добавена стойност в Бюджет 2018 са в размер на близо 9.8 милиарда лева, може да се пресметна, че несъбраният налог би бил към 2-2.5 милиарда лева
Само 2-3% от докладваните от Национална агенция за приходите измами стигат до каузи
Данък добавена стойност измамите са вторият максимален източник на доходи за проведената престъпност в България след трафика на хора. Това твърди едно от най-мащабните проучвания на Данък добавена стойност престъпността у нас - анализът от 2015 година на Центъра за проучване на демокрацията " Финансиране на проведената престъпност " в интервала 2008 – 2012 година
Според отчета, оповестен през 2015 година, до 2008 година прокуратурата не е поставяла специфичен акцент върху Данък добавена стойност закононарушенията, само че по-късно на тях стартира да се обръща изключително внимание в годишните доклади за активността на обвиняването. След 2012 година обаче следва внезапен спад в броя на обвиняванията и присъдите с към 70%.
През 2016 година финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че процесът по гонене на Данък добавена стойност закононарушенията е комплициран, тъй като когато се откри нарушаване, данъчните дават информацията на икономическа полиция. " При прехвърлянето обаче постоянно информацията някъде се къса, а това се случва при 2/3 от случаите ", сподели тогава Горанов.
Официалните доклади на институциите демонстрират, че " информацията се къса " при много повече от 2/3 от случаите. След като през 2015 година вторият кабинет на ГЕРБ одобри тактика за повишение на събираемостта на приходите, при първия й доклад през 2016 година излезе скандалната статистика , че едвам под 2% от разкритите и докладвани от Национална агенция за приходите на проверяващите органи случаи на данъчни измами стигат до каузи.
През 2015 година Национална агенция за приходите е пратила 729 уведомления до проверяващите за хипотетично отбягване на данъчни отговорности в изключително огромни размери, само че за същия интервал прокуратурата е образувала единствено 12 досъдебни производства. Това значи, че има каузи по по-малко от 2% от подадените сигнали.
В идващия годишен доклад – за 2016 година, се вижда, че обстановката продължава да е безусловно същата. От страна на Национална агенция за приходите през 2016 година са изпратени 939 уведомления до прокуратурата, а формираните досъдебни производства са 34, което значи, че до каузи стигат едвам 3.6% от сигналите на Национална агенция за приходите. По уведомления на ДАНС са формирани 15 каузи.
Къде се къса връзката?
И всички тези данни са налице макар основаването през април 2015 година на Междуведомствен координационен център против контрабандата, който обаче е единствено в границите на изпълнителната власт и сплотява Министерство на вътрешните работи, ДАНС, митниците, Национална агенция за приходите и организация " Автомобилна администрация ", само че не и следствието или прокуратурата.
В отчета на държавното обвиняване за 2016 година пък се оповестява, че новообразуваните производства по Данък добавена стойност закононарушения са 185, а общо следените каузи (включително формирани през предишни години) са 968.
През 2016 година в съда са импортирани 66 обвинителни акта със 78 подадени обвинени. През същата година за Данък добавена стойност закононарушения са наказани 54 души, а са оправдани 3-ма, написа още в доклада на прокуратурата.
Не по-малко тревожни данни излязоха от изявление на вътрешния министър Валентин Радев по време на парламентарен надзор през февруари 2018 година От думите му се разбра, че следствията за Данък добавена стойност измами, по които Министерство на вътрешните работи работи, са все по-малко в последните години. В ГДБОП през 2012 година е имало 24 следствия. След това в годините броят на делата понижава. За 2015 и 2016 година следствията са общо 28, а за предходната година - едвам 12.
Показателно е, че другите институции сочат разнообразни аргументи за проблемите.
Финансовото министерство твърди, че " връзката се къса " при следствието на Данък добавена стойност закононарушенията, до момента в който прокуратурата отбелязва, че е належащо " усилване на превантивната активност на Национална агенция за приходите върху рискови компании и данъчни чиновници за противопоставяне на Данък добавена стойност измами ". Видно е, че противоположните пояснения по въпроса къде тъкмо " се къса " връзката са отлично опрощение за подем на Данък добавена стойност измамите и корупцията около тях.
Огромни разкрития на хартия, малко действителни приходи
За последно преди повече от пет години, т.е. през 2012 година, Сметната палата направи изчерпателен одит на контролната активност на Национална агенция за приходите. Тогава излезе, че за три години – 2009 година, 2010 година и 2011 година, данъчните са разкрили посредством проверки 8 милиарда лева, от които едвам 15 - 20% или 1.4 милиарда лева са действително събрани.
По мотив на тази рекапитулация човек би помислил, че Национална агенция за приходите се е трансформирала в регистратор на данъчните измами вместо в герой против тях, въпреки от организацията да твърдяха, че сходен разбор не е прецизен и цифрата на разкритията било изкуствено повишено поради самия темперамент на контролната активност. В резултат през идващите години цифрата на в допълнение разкритите доходи от Национална агенция за приходите посредством проверки, което през интервала на одита стигаше до 2.5 милиарда лева.-3 милиарда лева годишно, внезапно се сви до 1.7 милиарда - 1.8 милиарда лева, каквото е и все още.
Данъчните настояват, че единствено към ¼ от проверките им се оспорват, а 85% от ревизионните актове, които стигат до Върховния административен съд, се удостоверяват.
В последните години не е юридически нов одит на ревизионната активност на Национална агенция за приходите, а още по-малко повсеместен одит на системата за противопоставяне на Данък добавена стойност измамите, с цел да се види къде тъкмо се къса връзката сред институциите и дали въобще има такава.
Поправки в закона вместо удари по Данък добавена стойност - мафията
През последните години има възстановяване на събираемостта на данъчните приходи, в това число на Данък добавена стойност, само че тя се дължи не толкоз на удари против представители на Данък добавена стойност мафията, по сходство на случая " Манджуков ", колкото на поредност от законодателни ограничения, които стегнаха част от кранчетата.
Затрудни се да вземем за пример прехвърлянето на компании на безимотни и обществено слаби, изключително по време на данъчна проверка. България съумя да си издейства от Европейската комисия въвеждането на назад начисляване на Данък добавена стойност за зърното, което се ползваше в стотици схеми за точене на Данък добавена стойност. В края на 2017 година бе получено удължение на разрешението, само че не е ясно какво управляващите ще вършат, когато то изтече. Въведе се специфичен програмен продукт, посредством който възложителите на публични поръчки не могат да подписват контракти с компании, в случай че те имат неплатени налози.
Създаде се звеното " Фискален надзор " в Национална агенция за приходите, чиято цел е посредством мобилни инспекции върху рискови артикули да се пресичат данъчните измами вместо след това единствено да бъдат регистрирани. Затегна се заплащането на налози върху стоките за персонално ползване, които се купуваха на името на компания – да вземем за пример скъпи коли за частни потребности, за които обаче се приспадаше Данък добавена стойност. През 2017 година компаниите, които заявиха големи кешови наличия, бяха принудени да разгласят действителните си приходи, което докара до внезапен растеж на постъпленията от налог " облага ". От две години се вършат и засилени акции против търговците по летните и зимните курорти, а в този момент следва и стягане на ограниченията против софтуера на касовите апарати, с който се крият обороти.
Всички тези ограничения са похвални, само че те не анулират крещящата потребност от отчетност по какъв начин съответно изпълнителната и правосъдната власт се борят с данъчната мафия – какъв брой и какви схеми са разкрити, какъв брой каузи са формирани, какъв брой и кои са наказаните за данъчни закононарушения, има ли сред тях същински играчи или всички са бушони като 34-годишния Николай от Варна, има ли забъркани данъчни чиновници и каузи против тях и т. н. Защото събираемостта на приходите е значима, само че базисната правдивост в обществото е още по-важна. Без тези отговори приказките за битка с контрабандата и корупцията не костват и пукната пара.
" Хепиенд по български ", както разяснява казусът някогашният зам.-министър на финансите, работил по случая, Георги Кадиев.
Условна присъда за източени 4.5 млн. лева
На 12 февруари Варненският областен съд завърши 10-годишната сага към една от десетките схеми за източване на Данък добавена стойност, за която се допуска, че е била обвързвана с убития преди четири години варненски предприемач Борислав Манджуков, който държеше нощни заведения, заведения, хотели и обменни бюра.
Съдия Марин Атанасов произнесе условна присъда на 34-годишен мъж, който преди 10 години се е съгласил да бъде записана компания на негово име против обещанието за заплата от 300 лева Впоследствие от негово име и без знанието му през тази компания били източени 4.5 млн. лева Данък добавена стойност.
Делото беше импортирано в съда в края на ноември 2017 година, малко преди да изтече давностният период, а на 12 февруари беше прочетена присъдата. Обвиняемият Николай Николов се е признал за отговорен и е приел обстоятелствата и събитията, посочени в обвинителния акт. По тази причина присъдата му е била понижена с една трета. Определеното наказване е " отнемане от независимост " за период от 2 години и 8 месеца, като съдът е отсрочил осъществяването му с 5-годишен изпитателен период, се споделя в известието на Варненския областен съд. Присъдата не е дефинитивна и може да се апелира.
" Съдът е признал за отговорен Николай Н. - притежател и шеф на компания " ПХГ Динамик " ЕООД в това, че в изискванията на продължавано закононарушение за седем данъчни интервала е избегнал установяването и заплащането на данъчни отговорности в изключително огромни размери. Осъденият е удостоверил лъжа в подадените пред Национална агенция за приходите заявления и е приспаднал неследващ се данъчен заем с общ размер 4 544 975 лв. ", заяви Варненският областен съд.
Прокуратурата е упорствала за 4 години ефикасна присъда.
Николай Николов, който няма имущество, обаче ще би трябвало да заплати на страната укритите налози в размер на 4.5 млн. лева дружно със законната рента от датата на дотъкмяване на действието – 14 ноември 2007 година Николов би трябвало да погаси и платената от финансовото министерство върху гражданския му иск държавна такса на съда в размер на 181 799 лева Доколкото въпросната сума надали в миналото ще бъде платена, излиза, че страната губи освен източения Данък добавена стойност, който няма по какъв начин да си върне от безимотни хора, само че и големи разноски за такси по правосъдните каузи. Тоест от фискална позиция Национална агенция за приходите няма необикновен интерес да си търси източения Данък добавена стойност в съда, когато виновникът е малоимотен.
Престъплението, за което е наказан Николов, е осъществено в интервала от 14 май до 14 ноември 2007 година, излиза наяве от правосъдния акт.
Според претекстовете за решението на съда, сдружението " ПХГ Динамик " не е имало хранилища, служащи, машини, нито е наемало такива. Чрез компанията е имитирана комерсиална активност, писмено оформяна посредством фактури, касови бележки и други, подписвани персонално от подсъдимия. Услугите фактически не са били осъществявани и стоките не са били доставяни.
Според правосъдния акт сдружението било писмено снабдител на компании " Марица изток " АД, Едноличен търговец,Детелина 98- С.М. " АД, " Компания Насияна " АД и други Доставчици на сдружението през 2007 година пък били " Астра груп " ДЗЗД, " Новисс " ЕООД, " Термал Тур " ЕООД, " ВОЛАНС " ЕООД, " Делта слой " ЕООД.
Почти всички тези снабдители и цялата скица на източването на Данък добавена стойност към " ПХГ Динамик ", в това число с имената на данъчните чиновници, възстановявали данъчния заем, е в детайли документирана още през 2007 година в отчет до тогавашната шефка на данъчната организация Мария Мургина, подписан от тогавашния основен специалист в централно ръководство Тошко Тодоров. Във въпросния отчет са разказани още 5 схеми за източване на Данък добавена стойност, чиято орис към днешна дата е неразбираема.
Впоследствие създателят на отчета - Тошко Тодоров, бе отхвърлен от Национална агенция за приходите заради несъгласия с Мургина, а тогавашният зам.-министър на финансите Георги Кадиев, прочут с репликата си към началника си Пламен Орешарски - " или Мургина, или аз ", самичък подаде оставка.
Схемата, с която са източени милиони през " ПХГ Динамик ", съгласно отчет на Национална агенция за приходите от 2007 г
Хепиенд, по български
По мотив решението на Варненския съд 10 години по-късно Кадиев направи равносметка на случилото се:
" През 2006 министерство на финансите и Национална агенция за приходите попаднахме на верига варненски компании, източващи Данък добавена стойност. Фирмите бяха на подставени малограмотни лица, зад тях стоеше варненски предприемач. Една от тези компании в обсега на следствието ни бе " ПХГ Динамик ", със " притежател " Николай Николов. Вчера (12 февруари, б. р.) Николов е наказан условно за това източване на Данък добавена стойност от 2007, на първа инстанция. Варненският предприемач бе разстрелян преди 4 години. Колегите, с които работихме по случая, от дълго време са отвън МФ и Национална агенция за приходите.
Хепиенд, по български ".
Хиляди безнадеждни длъжници на хазната по разкрити Данък добавена стойност схеми
Казусът с никому незнайната куха компания " ПХГ Динамик " ЕООД е характерен за неефективната система за битка с Данък добавена стойност мафията у нас.
Към днешна дата сдружението " ПХГ Динамик " не съществува в правния мир, тъй като е заличено по искане на Национална агенция за приходите. И към ден сегашен обаче то попада в листата на безконечните длъжници на Национална агенция за приходите със отговорности в размер на 11 405 745 лева, които в никакъв случай няма да бъдат събрани.
В същия черен лист на данъчната организация към 31 януари 2018 година влизат още тъкмо 14 868 сходни сдружения и физически лица – безнадеждни длъжници, които имат просрочия над 5000 лева, само че нямат имущество, нито обезпечения, нито пък вземания към банки или трети лица, с които да покрият задълженията си.
Много от въпросните компании са точно част от разкрити Данък добавена стойност схеми, като най-мащабният и непостижим до момента в историята остава въпросът " Транслимитид " АД. Към 2018 година сдружението публично дължи на бюджета умопомрачителните 431 млн. лева, източени преди 2011 година Другата компания в регистъра на Национална агенция за приходите с сходни по мащаб отговорности - над 183 млн. лева, е " Афелия " ЕООД. Тя е на прословутите с данъчните си схеми братя Начеви. По-големият от тях - Станислав - съгласно системата за правна информация ДАКСИ взе участие или е взел участие в ръководството на 131 сдружения, а по-малкият Радослав – на 25.
25 милиарда лева е сметката на официализираните данъчни измами
Статистиката на данъчните съгласно доклада за 2016 година е безпощадна – в последните две десетилетия страната е завлечена с цели 25 милиарда лв. основно посредством сходни схеми. За съпоставяне, всички доходи, които данъчната организация е събрала през 2016 година, са под 18 милиарда лева Въпросните 25 милиарда лева явно са източени от фиска най-вече посредством лъжлив схеми. Всяка година с проверки се откриват нови към 1.8 милиарда лева " спестени налози ", огромна част от които в никакъв случай не влизат в бюджета. И всичко това е публична статистика на разкритите и разказани данъчни нарушавания и измами, а какво остава за тези, които въобще не излизат на бял свят?
Стандарт за измерването на Данък добавена стойност, който не влиза в бюджета, е така наречен " VAT gap ", т.е. разликата сред действително събраните приходи от налога и това, което би трябвало да бъде събрано съгласно икономическата статистика. Макар да пресмята въпросния индикатор, Национална агенция за приходите не го афишира обществено. Все отново от отчети на Европейската комисия се вижда, че той е към 20-21%. През 2012 година да вземем за пример несъбраният Данък добавена стойност в България е бил с дял от 20%, което слага страната в средата на класацията по този индикатор в Европейски Съюз (в Румъния през 2012 година ситуацията е било още по-драматично – 44% дял на несъбрания Данък добавена стойност, б. р.). При състояние че предстоящите приходи от Данък добавена стойност в Бюджет 2018 са в размер на близо 9.8 милиарда лева, може да се пресметна, че несъбраният налог би бил към 2-2.5 милиарда лева
Само 2-3% от докладваните от Национална агенция за приходите измами стигат до каузи
Данък добавена стойност измамите са вторият максимален източник на доходи за проведената престъпност в България след трафика на хора. Това твърди едно от най-мащабните проучвания на Данък добавена стойност престъпността у нас - анализът от 2015 година на Центъра за проучване на демокрацията " Финансиране на проведената престъпност " в интервала 2008 – 2012 година
Според отчета, оповестен през 2015 година, до 2008 година прокуратурата не е поставяла специфичен акцент върху Данък добавена стойност закононарушенията, само че по-късно на тях стартира да се обръща изключително внимание в годишните доклади за активността на обвиняването. След 2012 година обаче следва внезапен спад в броя на обвиняванията и присъдите с към 70%.
През 2016 година финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че процесът по гонене на Данък добавена стойност закононарушенията е комплициран, тъй като когато се откри нарушаване, данъчните дават информацията на икономическа полиция. " При прехвърлянето обаче постоянно информацията някъде се къса, а това се случва при 2/3 от случаите ", сподели тогава Горанов.
Официалните доклади на институциите демонстрират, че " информацията се къса " при много повече от 2/3 от случаите. След като през 2015 година вторият кабинет на ГЕРБ одобри тактика за повишение на събираемостта на приходите, при първия й доклад през 2016 година излезе скандалната статистика , че едвам под 2% от разкритите и докладвани от Национална агенция за приходите на проверяващите органи случаи на данъчни измами стигат до каузи.
През 2015 година Национална агенция за приходите е пратила 729 уведомления до проверяващите за хипотетично отбягване на данъчни отговорности в изключително огромни размери, само че за същия интервал прокуратурата е образувала единствено 12 досъдебни производства. Това значи, че има каузи по по-малко от 2% от подадените сигнали.
В идващия годишен доклад – за 2016 година, се вижда, че обстановката продължава да е безусловно същата. От страна на Национална агенция за приходите през 2016 година са изпратени 939 уведомления до прокуратурата, а формираните досъдебни производства са 34, което значи, че до каузи стигат едвам 3.6% от сигналите на Национална агенция за приходите. По уведомления на ДАНС са формирани 15 каузи.
Къде се къса връзката?
И всички тези данни са налице макар основаването през април 2015 година на Междуведомствен координационен център против контрабандата, който обаче е единствено в границите на изпълнителната власт и сплотява Министерство на вътрешните работи, ДАНС, митниците, Национална агенция за приходите и организация " Автомобилна администрация ", само че не и следствието или прокуратурата.
В отчета на държавното обвиняване за 2016 година пък се оповестява, че новообразуваните производства по Данък добавена стойност закононарушения са 185, а общо следените каузи (включително формирани през предишни години) са 968.
През 2016 година в съда са импортирани 66 обвинителни акта със 78 подадени обвинени. През същата година за Данък добавена стойност закононарушения са наказани 54 души, а са оправдани 3-ма, написа още в доклада на прокуратурата.
Не по-малко тревожни данни излязоха от изявление на вътрешния министър Валентин Радев по време на парламентарен надзор през февруари 2018 година От думите му се разбра, че следствията за Данък добавена стойност измами, по които Министерство на вътрешните работи работи, са все по-малко в последните години. В ГДБОП през 2012 година е имало 24 следствия. След това в годините броят на делата понижава. За 2015 и 2016 година следствията са общо 28, а за предходната година - едвам 12.
Показателно е, че другите институции сочат разнообразни аргументи за проблемите.
Финансовото министерство твърди, че " връзката се къса " при следствието на Данък добавена стойност закононарушенията, до момента в който прокуратурата отбелязва, че е належащо " усилване на превантивната активност на Национална агенция за приходите върху рискови компании и данъчни чиновници за противопоставяне на Данък добавена стойност измами ". Видно е, че противоположните пояснения по въпроса къде тъкмо " се къса " връзката са отлично опрощение за подем на Данък добавена стойност измамите и корупцията около тях.
Огромни разкрития на хартия, малко действителни приходи
За последно преди повече от пет години, т.е. през 2012 година, Сметната палата направи изчерпателен одит на контролната активност на Национална агенция за приходите. Тогава излезе, че за три години – 2009 година, 2010 година и 2011 година, данъчните са разкрили посредством проверки 8 милиарда лева, от които едвам 15 - 20% или 1.4 милиарда лева са действително събрани.
По мотив на тази рекапитулация човек би помислил, че Национална агенция за приходите се е трансформирала в регистратор на данъчните измами вместо в герой против тях, въпреки от организацията да твърдяха, че сходен разбор не е прецизен и цифрата на разкритията било изкуствено повишено поради самия темперамент на контролната активност. В резултат през идващите години цифрата на в допълнение разкритите доходи от Национална агенция за приходите посредством проверки, което през интервала на одита стигаше до 2.5 милиарда лева.-3 милиарда лева годишно, внезапно се сви до 1.7 милиарда - 1.8 милиарда лева, каквото е и все още.
Данъчните настояват, че единствено към ¼ от проверките им се оспорват, а 85% от ревизионните актове, които стигат до Върховния административен съд, се удостоверяват.
В последните години не е юридически нов одит на ревизионната активност на Национална агенция за приходите, а още по-малко повсеместен одит на системата за противопоставяне на Данък добавена стойност измамите, с цел да се види къде тъкмо се къса връзката сред институциите и дали въобще има такава.
Поправки в закона вместо удари по Данък добавена стойност - мафията
През последните години има възстановяване на събираемостта на данъчните приходи, в това число на Данък добавена стойност, само че тя се дължи не толкоз на удари против представители на Данък добавена стойност мафията, по сходство на случая " Манджуков ", колкото на поредност от законодателни ограничения, които стегнаха част от кранчетата.
Затрудни се да вземем за пример прехвърлянето на компании на безимотни и обществено слаби, изключително по време на данъчна проверка. България съумя да си издейства от Европейската комисия въвеждането на назад начисляване на Данък добавена стойност за зърното, което се ползваше в стотици схеми за точене на Данък добавена стойност. В края на 2017 година бе получено удължение на разрешението, само че не е ясно какво управляващите ще вършат, когато то изтече. Въведе се специфичен програмен продукт, посредством който възложителите на публични поръчки не могат да подписват контракти с компании, в случай че те имат неплатени налози.
Създаде се звеното " Фискален надзор " в Национална агенция за приходите, чиято цел е посредством мобилни инспекции върху рискови артикули да се пресичат данъчните измами вместо след това единствено да бъдат регистрирани. Затегна се заплащането на налози върху стоките за персонално ползване, които се купуваха на името на компания – да вземем за пример скъпи коли за частни потребности, за които обаче се приспадаше Данък добавена стойност. През 2017 година компаниите, които заявиха големи кешови наличия, бяха принудени да разгласят действителните си приходи, което докара до внезапен растеж на постъпленията от налог " облага ". От две години се вършат и засилени акции против търговците по летните и зимните курорти, а в този момент следва и стягане на ограниченията против софтуера на касовите апарати, с който се крият обороти.
Всички тези ограничения са похвални, само че те не анулират крещящата потребност от отчетност по какъв начин съответно изпълнителната и правосъдната власт се борят с данъчната мафия – какъв брой и какви схеми са разкрити, какъв брой каузи са формирани, какъв брой и кои са наказаните за данъчни закононарушения, има ли сред тях същински играчи или всички са бушони като 34-годишния Николай от Варна, има ли забъркани данъчни чиновници и каузи против тях и т. н. Защото събираемостта на приходите е значима, само че базисната правдивост в обществото е още по-важна. Без тези отговори приказките за битка с контрабандата и корупцията не костват и пукната пара.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ