БГНЕС: Новини от България и Света
Десет години откакто Жул Верн разгласява своя фамозен разказ „ Около света за 80 дни “, британски странник потегля на път с желанието да обиколи земното кълбо.
Но за разлика от героя на книгата на Верн, който пътува с трен и транспортен съд, Томас Стивънс избира велосипеда.
Пътуването му стартира през 1884 година и продължава повече от две години. При завръщането си вкъщи той написа книгата „ Около света с велосипед “, която става извънредно известна в целия свят. В нея той разказва в детайли всичко, което видял по пътя си през Северна Америка, Европа и Азия. Историята на Томас Стивънсън разказана в материал на Би Би Си.
Първата спирка – Северна Америка
Стивънс е роден в Англия, само че през 1871 година, на 17-годишна възраст, се реалокира в Съединените щати.
Той не е бил състезател, само че се е увличал по колоезденето, което по това време се е смятало за аристократично занимание.
Според американския публицист и режисьор Робърт Айзенберг, Стивънс става толкоз известен, тъй като „ е бил елементарен човек, който просто е траял да върви напред и е имал задоволително целенасоченост, с цел да реализира задачата си “.
Първоначално Стивънс имал желание да пресече северноамериканския континент, което и направил, като за пет месеца прекосил с велосипед дистанцията от Сан Франциско до Бостън.
След това пътешестване известно велосипедно списание предложило на Стивънс спонсорска поддръжка и той решил да продължи своето странствуване по света.
През април 1884 година той отплава от Чикаго за Англия. Преминавайки на европейския континент, той прекосил с велосипед Турция, Иран, Индия, Китай и Япония.
Велосипедът на Стивънс, модел „ пени-фартинг “, се разграничава доста от актуалните. Това е тежък модел с доста огромно предно колело и доста по-малко задно, откъдето идва и името му: то произлиза от две британски монети с друг диаметър, пени и фартинг.
Доколкото е известно, той е носил със себе си единствено малко багаж – долни дрехи, пушка, пончо, което му служело за палатка, и аварийно колело.
Срещи в Истанбул
Стивънс идва в Истанбул през лятото на 1885 година, където по време на свещения месец Рамадан отсяда в хотел в Галата, историческия квартал на града.
Той разказва Истанбул като „ един от най-космополитни градове “ в света, отбелязвайки както демографското му многообразие, по този начин и пъстротата на улиците и локалната мода. Той разказва ярките нощни подиуми в града, където страничните улици са осветени единствено от светлината от прозорците на кафенетата, а хората вървят с лампи в ръце.
Той написа и за дамите, които смъкват чадрите си и пушат в специфични отделения на трамваите и фериботите.
Стивънс даже сформира справочник за града, който следва личния му маршрут:
„ Следобедната разходка с екскурзовод из Истанбул включва посещаване на Музея на древностите, джамията Ая София, Музея на костюмите, 1001 колони, гробницата на султан Махмуд, световноизвестния Гранд базар, Синята джамия [Новата джамия Валиде Султан], кулата Галата и гробницата на султан Сюлейман I “.
В бележките си той споделя и за ритуалите на суфийския танц на въртенето и жилищата на богатите фамилии в града. Бележките отразяват възхищението му от архитектурата на Османската империя и празничните огньове, които горят сред минаретите на джамиите.
По време на пътуването си Стивънс се среща с полка на тогавашния султан Абдул-Хамид II, който през днешния ден се смята за една от най-противоречивите фигури в турската история.
„ Постигнах задачата си – да видя лицето на султана, само че това беше единствено краткотраен взор “.
За региона на Измитския залив, един от водещите индустриални райони на Турция, той написа, че „ белите здания на селата наподобяват толкоз красиви в здрача “.
По пътищата на Централния Анадол той среща номадски кюрдски лагер. Местните поданици го впечатляват с щедростта си.
Той разказва главата на кюрдската общественост, който го посреща, като „ благородния шейх, димящ наргиле “. Той написа и за храната, която му оферират, и за леглото, което му оправят, макар че той даже не е помолил за това.
Сякаш с цел да илюстрира разсъжденията на Стивънс за многообразието на Турция, в описа му се загатва арменски духовник, който му подарил Библия за пътуванията му.
По-нататък на изток
В Иран Стивънс прекарва известно време в Техеран като посетител на шах Насер ад-Дин.
В покрайнините на Техеран той се стопира, с цел да се наслаждения на зороастрийските Кули на мълчанието – антично място, където телата на мъртвите се оставяли да бъдат изядени от лешояди, защото се считало, че погребването им осквернява земята.
Той отбелязва, че огньовете на Зороастър от дълго време са угаснали, а кулите са останали като излишък от антична вяра — а в миналото безконечният пламък „ се подхранвал с гориво денонощно “.
След Иран Стивънс отпътува за Афганистан. Той обаче не съумява да влезе в страната, по тази причина пресича Каспийско море с транспортен съд до Баку и оттова пътува с трен до Батуми.
След това идва по море в индийския град Калкута.
В бележките си Стивънс високо прави оценка паметника Тадж Махал, макар че се оплаква от жегата. Оттам той отпътува за Хонконг, а по-късно за Китай. Крайната точка на пътуването му и Йокохама в Япония.
Там Стивънс среща селяни, които разказва като „ изтънчени в маниерите си “ и „ радостни “. Той написа: „ Те са най-близо от всички нации до решението на казуса за щастливия живот “. Той също по този начин се възхищава от любовта на локалните деца към ученето.
Тук, през 1886 година, той приключва пътуването си, което продължава общо две години и осем месеца.
По лични калкулации, той е минал 13 500 благи (22 000 км) с велосипед, като се счита, че е първият човек, направил околосветско странствуване с велосипед. Първо разгласява своите пътеписи под формата на поредност от публикации в списание, а по-късно, през 1887 година, под формата на книга.
„ Ефектът на ориентализма “
Въпреки че Стивънс разказва с удивление общностите, с които се сблъсква, той също не заобикаля доста от клишетата на това време. Често разказва хората, които среща, като „ полуцивилизовани “, „ мръсни “ и „ невежи “.
Така, по време на визитата си в Сивас, Турция, той написа: „ Характерното положение на мозъка на междинния арменски селяндур е надълбоко незнание и душевна мрачност “.
Според турския публицист Айдън Челик, който е изследвал пътуванията на Стивънс из Турция, той, както и доста други пътешественици от това време, е бил „ ориенталист “ – човек, който гледа на културите и народите на Изтока през призмата на стандартите.
Въпреки това писателят Робърт Айзенберг счита, че по време на пътуването възгледите на Стивънс почнали да се трансформират: „ Разбира се, той приказва от строго културна позиция. Той има типични викториански критерии за оценка “, сподели Айзенберг. — Но когато стига до Тадж Махал и в действителност се възхищава от него, той е толкоз впечатлен от архитектурата и изкуството, че за първи път не го съпоставя с нищо друго. Той просто е удивен от него. “
Като първият човек, направил околосветско странствуване с велосипед, Стивънс е бил доста известен в Англия и Съединени американски щати. Според учените, неговите разкази по това време са формирали визията на доста американци за останалата част от света.
Животът на Стивънс се трансформира в източник на ентусиазъм за младите американски пътешественици Уилям Сахтлебен и Томас Алън, които също отпътуват за Истанбул с колела.
Айдън Челик смята, че най-важното завещание на Стивънс е забележителният му принос за популяризирането на пътуванията на две колела, самобитен „ велосипеден гражданска война “. І БГНЕС
