Десет години се случва проектътна Дарик радио 40 до 40.

...
Десет години се случва проектътна Дарик радио 40 до 40.
Коментари Харесай

Проф. Веселин Методиев: Всяко примирение е отваряне на вратата към някакви недобри дни за обществото

Десет години се случва проектътна Дарик радио " 40 до 40 ". Годишнината бе маркирана с празненство, на което видни лица изнесоха речи и всвоите пожелания към Дарик радио.

С изключително впечатляваща тирада се откроипроф. Веселин Методиев. Ето какво сподели той:



" Българското общество, за жал, не познава едни младежи, които са създали съвременна България до степен такава, че при започване на предишния век е наричана " българското знамение ". Това е дело на хора, които са го направили сред своите 25 и 50 години. Какво би трябвало да се случи на един сполучлив човек, откакто е съумях?Успехът е персонален, стигаш покоряваш някакъв връх. От моето познание знам, че се появява нещо друго итова е да станеш бранител освен на персоналния си интерес, а на публичния интерес. Така се случва, че днешните генерации поемат на плещите си доста огромна отговорност за личното си общество. Моето потомство не съумя да си извърши задачата докрая, само че кое в този публичен интерес е най-важното за мен?

Преди многогодини американският президент Роналд Рейгън разгласи комунистическата съветска империя, наречена Съюз на съветските социалистически републики, за империя на злото и вкара това разбиране, против което би трябвало да се опълчват положителните хора. В същинския смисъл на положителното, което е в малцинство. Успешният човек попада в обстановка, в която би трябвало да се опълчи на злото във всички негови дребни форми, с които се среща към себе си. Моля ви, се не давайтепът в своя бизнес на неприятен човек, няма никаква изгода с изключение на персонална за индивида, за обществото има загуба. Нашият свят е претъпкан с елементарни и сполучливи хора до степен, че се е опростачила средата. Аз съм родолюбец, по този начин са ме възпитали, аз обичам България и българите, макар че измежду българите има огромни келеши. Въпросът е дали тези хора, които съумяват, вършат усилието да се сблъскат със злото и да не му дават път.

Всяко примирие еотваряне на вратата към някакви недобри дни за обществото като цяло. Няма интрига, има серия от случайности. Няма закономорнест. Хората вършим някакави неща и ставаме сполучливи, някои пък съумяваме безусловно случайнои се радваме, тъй като то е триумф. Обаче злото има в себе си триумф и това е причинност, то постоянно е безочливо, нападателно и не среща отпор. Аз мисля, че същинският проблем на по-младите хора от мен доста постоянно е неналичието на предпочитание за този конфликт. Той може да бъдзаявенс някакви думи, само че по-късно не се случва.Ако българското общество не си слага такива цели, то бъдете сигурни, че ще живеем в един свят, който доста постепенно ще се развива.

Скоро гледах някаква ранглиста на60 от сполучливите страни,класирани по избрани финансовипоказатели.България е на 35-о място. Когато аз бях вицепремиер и министър през предишния век,в банките имаше 0 лв., държавното управление имаше 300 милиона, от които трябваше да се купува зърно, тъй като нямаше самун. Беше извънредно!Сега в банките се мина границата от 100 милиарда лв., от които 60 % са на жителите. Това е заплашителен триумф. Ще кажете: има доста небогати хора... а знаете ли какъв брой сполучливи хора има?С тези, които са откраднали 3 милииарда ли би трябвало да се занимаваме? Ами да откраднат още три. Това ли е същинският проблем? Криминалните летописи в новините не са българското общество, това е злото в българското общество.

Аз съм на 65 години, търпи ме Господ на земята, доста съм му признателен, тъй като доста неща желая да науча, доста неща желая да знам. Едно от нещата, които искамда знам е, ще има ли скорошно ясно порявление на този триумф в борбата със злото. Дали ще го видя? Виждам младежите по какъв начин седят в кафенето не с телефона пред очите, а с книга. Аз съм благополучен, тъй като знам, че чудото идва. Тези хора слушат лекции от такива като мене и потеглят в някаква професионална област и знаят, че би трябвало да бъдат бранителите на положителното. Тази светлина обаче не би трябвало да е единствено в един университет. Тя би трябвало да мине през обещството и ще съм ви доста признателен, в случай че не забравите тези мои думи още на следващия ден. Бъдете от ден на ден и повече положителни хора. "
Източник: darik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР