Валя Червеняшка: По време на тока два пъти ми е спирало сърцето, ритали са ме, за да тръгне
Десет години от свободата на българските медици от Либия. Шестимата лекари бяха упрекнати в съзнателно причиняване на зараза от СПИН в Бенгази, за дестабилизация на Джамахирията.
Точно преди 10 години Валя Червеняшка, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Снежана Димитрова, Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж бяха освободени и стъпиха на българска земя.
Днес Валя Червеняшка чества 10 години изстрадана независимост. Тя е с сътрудниците си от детското поделение на болничното заведение в Бяла Слатина. Помни блестящо оня 9 февруари през 1999 година, когато е задържана в края на работния ден и упрекната в съзнателно заразяване със СПИН.
„ Тръгвам по стълбите и на първата площадка ма хващат някакви служители на реда, връзват ми ръцете, лепят ми устата, връзват ми очите, излизаме, чувствам след това, че се качвам в микробус”, спомня си Валя, съобщи БТВ.
Медиците ни прекарват осем тежки години в либийски затвори. Подлагани са на безчовечен мъчения. „ Всички изтезания са били доста гадни и страшни, по време на тока два пъти ми е спирало сърцето, те са ме ритали, с цел да ми тръгне сърцето. Слагали са ми на пъпа едни бръмбари. С всяко мъчение съм си чакала гибелта. Единствено мисълта за децата, че желая да ги видя още веднъж, може би това ме крепеше”, споделя изстрадалата жена.
Осъдени са на гибел, посредством разстрел. Свободата им е резултат от дългогодишни старания на интернационалните организации и дипломати. „ Винаги сме усещали поддръжката на европейците, на всяко едно дело имаше по 16 европейски посланика и най-сетне като Богородица ни се яви Сесилия Саркози”, споделя още Валя.
Точно преди 10 години Валя Червеняшка, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Снежана Димитрова, Здравко Георгиев и палестинският студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж бяха освободени и стъпиха на българска земя.
Днес Валя Червеняшка чества 10 години изстрадана независимост. Тя е с сътрудниците си от детското поделение на болничното заведение в Бяла Слатина. Помни блестящо оня 9 февруари през 1999 година, когато е задържана в края на работния ден и упрекната в съзнателно заразяване със СПИН.
„ Тръгвам по стълбите и на първата площадка ма хващат някакви служители на реда, връзват ми ръцете, лепят ми устата, връзват ми очите, излизаме, чувствам след това, че се качвам в микробус”, спомня си Валя, съобщи БТВ.
Медиците ни прекарват осем тежки години в либийски затвори. Подлагани са на безчовечен мъчения. „ Всички изтезания са били доста гадни и страшни, по време на тока два пъти ми е спирало сърцето, те са ме ритали, с цел да ми тръгне сърцето. Слагали са ми на пъпа едни бръмбари. С всяко мъчение съм си чакала гибелта. Единствено мисълта за децата, че желая да ги видя още веднъж, може би това ме крепеше”, споделя изстрадалата жена.
Осъдени са на гибел, посредством разстрел. Свободата им е резултат от дългогодишни старания на интернационалните организации и дипломати. „ Винаги сме усещали поддръжката на европейците, на всяко едно дело имаше по 16 европейски посланика и най-сетне като Богородица ни се яви Сесилия Саркози”, споделя още Валя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ