Депутатите приеха медийния закон на Пеевски
Депутатите одобриха дефинитивно Закона за наложителното складиране на печатни и други творби и за оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, станал прочут като "медийния закон на Пеевски ".
Проектът беше препоръчан при започване на тази година от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева. Очаквано Пеевски не присъстваше на съвещанието, на която беше признат закона.Той отиде на първото съвещание на 44-то Народно заседание, само че от този момент не е стъпвал в Народното събрание.
По време на дебатите името на Пеевски още веднъж беше упоменато само от социалиста Антон Кутев. И при първото четене единствено той загатна депутата от Движение за права и свободи, който е вносител на плана.
"Това е един опит за изсветляване на медиите на един избран притежател, който желае да потвърди, че не е монополист. Това е ясно. Не виждам единствено за какво би трябвало да минава през законодателство. И, почтено казано, за пръв път виждам опит пиар да се прави през законодателство ", сподели през днешния ден Кутев.
"Законопроектът ни не е опит за пиар акция на едно лице, а пиар акция на България и на медийната среда ", отговори Йордан Цонев. По думите му с поправките е направена крачка "медийната среда да изсветлее ". "Да отговори на тези условия, които са обективни, да подобрим оценките си- този закон е за това, а не да се прави пиар на този или оня. Ние като народни представители ще гледаме ли по какъв начин неправителствени организации готвят отчети за медиите, които са безусловно погрешни или най-малко доста противоречиво правилни ", сподели още той.
Проектът задължава всички медии да оповестяват притежателя си, а информацията да се вписва в указател. Това ще би трябвало да вършат и онлайн медиите, които до момента не бяха законово обхванати. Декларациите с тази информация ще се подават пред Министерството на културата. В тях ще би трябвало да бъде записано дали действителният притежател заема обществена служба.
Медиите ще бъдат задължени да заявяват и всяко получено финансиране през миналата календарна година, неговия размер и съображение, в това число информация за индивида, който е дал парите. Ще би трябвало да се заявяват и всички контракти и тяхната стойност, подписани през миналата календарна година с държавни или локални органи, сдружения с държавно или общинско присъединяване, в това число вследствие на публични поръчки. Това важи и за договорите с с политически партии, рекламните контракти с лица, осъществяващи активност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено еврофинансиране или пари от други интернационалните финансови институции и донори.
Според Кутев обаче има пропуски в закона. Той акцентира, че хората, които управляват медии и имат наедрял бизнес, ще могат да финансират изданията без писмено да се вижда, че го вършат те. Това щяло да става през вериги от компании. Даде образец със "Сашо Дончев, да не приказваме за Пеевски ".
Те ще са длъжни да подават заявления освен за собствеността по Търговския указател, само че и така наречен "задкулисни притежатели ". Ето какво написа в закона:
"Когато лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга и/или публицистичната политика е друго от действителния притежател на доставчика на медийна услуга, това събитие се афишира в декларацията ", написа в закона.
Медиите ще би трябвало да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател.
Предвиждат се и наказания от 10 хиляди до 15 хиляди лв., в случай че такава декларация не бъде подадена. При наново нарушаване санкцията ще бъде от 20 хиляди до 30 хиляди лева. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се прибавя обвързване медиите да заявяват и заеми, както и пари от европроекти, от страната или от общините.
Проектът цели и ограничаване върху монопола в разпространяването на печатните издания - нещо, за което самият вносител Делян Пеевски нееднократно е бил упрекван. Разпространителите ще би трябвало също да подават заявления със притежателите си. Ако се откри, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще би трябвало да сезира Комисията за защита на конкуренцията.
Проектът беше препоръчан при започване на тази година от депутатите от Движение за права и свободи Делян Пеевски, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Велислава Кръстева. Очаквано Пеевски не присъстваше на съвещанието, на която беше признат закона.Той отиде на първото съвещание на 44-то Народно заседание, само че от този момент не е стъпвал в Народното събрание.
По време на дебатите името на Пеевски още веднъж беше упоменато само от социалиста Антон Кутев. И при първото четене единствено той загатна депутата от Движение за права и свободи, който е вносител на плана.
"Това е един опит за изсветляване на медиите на един избран притежател, който желае да потвърди, че не е монополист. Това е ясно. Не виждам единствено за какво би трябвало да минава през законодателство. И, почтено казано, за пръв път виждам опит пиар да се прави през законодателство ", сподели през днешния ден Кутев.
"Законопроектът ни не е опит за пиар акция на едно лице, а пиар акция на България и на медийната среда ", отговори Йордан Цонев. По думите му с поправките е направена крачка "медийната среда да изсветлее ". "Да отговори на тези условия, които са обективни, да подобрим оценките си- този закон е за това, а не да се прави пиар на този или оня. Ние като народни представители ще гледаме ли по какъв начин неправителствени организации готвят отчети за медиите, които са безусловно погрешни или най-малко доста противоречиво правилни ", сподели още той.
Проектът задължава всички медии да оповестяват притежателя си, а информацията да се вписва в указател. Това ще би трябвало да вършат и онлайн медиите, които до момента не бяха законово обхванати. Декларациите с тази информация ще се подават пред Министерството на културата. В тях ще би трябвало да бъде записано дали действителният притежател заема обществена служба.
Медиите ще бъдат задължени да заявяват и всяко получено финансиране през миналата календарна година, неговия размер и съображение, в това число информация за индивида, който е дал парите. Ще би трябвало да се заявяват и всички контракти и тяхната стойност, подписани през миналата календарна година с държавни или локални органи, сдружения с държавно или общинско присъединяване, в това число вследствие на публични поръчки. Това важи и за договорите с с политически партии, рекламните контракти с лица, осъществяващи активност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено еврофинансиране или пари от други интернационалните финансови институции и донори.
Според Кутев обаче има пропуски в закона. Той акцентира, че хората, които управляват медии и имат наедрял бизнес, ще могат да финансират изданията без писмено да се вижда, че го вършат те. Това щяло да става през вериги от компании. Даде образец със "Сашо Дончев, да не приказваме за Пеевски ".
Те ще са длъжни да подават заявления освен за собствеността по Търговския указател, само че и така наречен "задкулисни притежатели ". Ето какво написа в закона:
"Когато лицето, което в действителност управлява наличието на медийната услуга и/или публицистичната политика е друго от действителния притежател на доставчика на медийна услуга, това събитие се афишира в декларацията ", написа в закона.
Медиите ще би трябвало да показват на уеб страниците си информация за действителния си притежател.
Предвиждат се и наказания от 10 хиляди до 15 хиляди лв., в случай че такава декларация не бъде подадена. При наново нарушаване санкцията ще бъде от 20 хиляди до 30 хиляди лева. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се прибавя обвързване медиите да заявяват и заеми, както и пари от европроекти, от страната или от общините.
Проектът цели и ограничаване върху монопола в разпространяването на печатните издания - нещо, за което самият вносител Делян Пеевски нееднократно е бил упрекван. Разпространителите ще би трябвало също да подават заявления със притежателите си. Ако се откри, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще би трябвало да сезира Комисията за защита на конкуренцията.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ