.jpg?15:42:58)
Ограничиха избора на президента кой да е служебен премиер
Депутатите от 49-то Народно заседание гласоподаваха и измененията в Конституцията, с които орязаха пълномощията на президента при назначение на служебното държавно управление.
Законотворците одобриха, че за длъжностен министър-председател се назначава всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Интересното е да се означи, че от претендентите за длъжностен премиер отпадна ръководителят на Върховния касационен съд. Предложението направи депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова и бе признато от конституционното болшинство - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи със 163 гласа " за ".
Основна задача на служебното държавно управление е да организира честни и свободни избори. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон.
А за президент ще може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната.
Припомняме, че още в събота, по време на изключителното съвещание на правната комисия, стана ясно, че от Върховен касационен съд имат причини против това да може ръководителят на Върховния съд да става длъжностен министър председател. Те са най-вече в посока самостоятелност на правосъдната система.
Заявката, че ще се лимитират пълномощията на президента пристигна след поредица от служебни правителства през последните три години, които фактически са разследване от парламентарната и партийната отпадналост, само че сложиха въпроса до каква степен един длъжностен министър председател и държавно управление имат правото да поемат дълготрайни задължения от името на страната, както и да се намесват във външната политика и ориентировка на страната в границите на своя длъжностен мандат.
В плана за промени в Основния закон бе върнато пълномощието на президента да освобождава и да назначава председателите на висшите съдилища и основния прокурор. То бе отстранено в първия вид, само че след рецензии и мнения остана. Приет бе текст, съгласно който в случай че няма декрет на президента за назначението на ръководителите на Върховния административен съд (ВАС), Върховния касационен (ВКС) и основния прокурор в 7-дневен период, решението за избора се обнародва автоматизирано и влиза в действие.
Очаква се държавният глава да се опита да спре измененията в Конституцията. ПП " Възраждане " към този момент даде такава поръчка и разгласи, че ще оспорва пред Конституционния съд гласуваните от 49-то Народно заседание промени.
В пленарна зала обаче не участват депутати нито от " Възраждане ", нито от Има Такъв Народ, които също се опълчват на измененията в Конституцията. От опозицията в зала и надлежно в дебата останаха само от Българска социалистическа партия.
Законотворците одобриха, че за длъжностен министър-председател се назначава всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Интересното е да се означи, че от претендентите за длъжностен премиер отпадна ръководителят на Върховния касационен съд. Предложението направи депутатът от ПП-ДБ Надежда Йорданова и бе признато от конституционното болшинство - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи със 163 гласа " за ".
Основна задача на служебното държавно управление е да организира честни и свободни избори. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон.
А за президент ще може да бъде избиран български жител по рождение, навършил 40 години, който няма друго поданство, не е подложен под забраняване, не изтърпява наказване отнемане от независимост и е живял последните пет години в страната.
Припомняме, че още в събота, по време на изключителното съвещание на правната комисия, стана ясно, че от Върховен касационен съд имат причини против това да може ръководителят на Върховния съд да става длъжностен министър председател. Те са най-вече в посока самостоятелност на правосъдната система.
Заявката, че ще се лимитират пълномощията на президента пристигна след поредица от служебни правителства през последните три години, които фактически са разследване от парламентарната и партийната отпадналост, само че сложиха въпроса до каква степен един длъжностен министър председател и държавно управление имат правото да поемат дълготрайни задължения от името на страната, както и да се намесват във външната политика и ориентировка на страната в границите на своя длъжностен мандат.
В плана за промени в Основния закон бе върнато пълномощието на президента да освобождава и да назначава председателите на висшите съдилища и основния прокурор. То бе отстранено в първия вид, само че след рецензии и мнения остана. Приет бе текст, съгласно който в случай че няма декрет на президента за назначението на ръководителите на Върховния административен съд (ВАС), Върховния касационен (ВКС) и основния прокурор в 7-дневен период, решението за избора се обнародва автоматизирано и влиза в действие.
Очаква се държавният глава да се опита да спре измененията в Конституцията. ПП " Възраждане " към този момент даде такава поръчка и разгласи, че ще оспорва пред Конституционния съд гласуваните от 49-то Народно заседание промени.
В пленарна зала обаче не участват депутати нито от " Възраждане ", нито от Има Такъв Народ, които също се опълчват на измененията в Конституцията. От опозицията в зала и надлежно в дебата останаха само от Българска социалистическа партия.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ