Комисиите скараха депутатите
Депутатите разискват план на Правилник за организацията и активността на Народното събрание.
Сред постъпилите оферти е това на Никола Минчев (ПП-ДБ) за обособяване на спорта в независима комисия, с което на процедура да има две обособени комисии – по спорта и по въпросите на децата, младежта и фамилията. Вчера по време на съвещанието си краткотрайната комисия по правилника не поддържа това предложение и резервира броя на непрекъснатите комисии.
Днес в пленарната зала Никола Минчев означи, че през вчерашния ден по време на съвещанието на краткотрайната комисия се е видяло, че няма болшинство, което да поддържа направеното предложение за основаване на нова комисия и са създали предложение в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да се добави „ семейство “ и да стане Комисия по въпросите на децата, фамилията, младежта и спорта.
Тошко Йорданов (ИТН) предложи всяка непрекъсната комисия да бъде гласувана поотделно дали да съществува. Броят на комисиите по наше мнение е излишно повишен, добави той.
Ние от „ Възраждане “ поддържаме по принцип вашето предложение, само че държа да ви припомня, че в 47-ото Народно събрание точно по самодейност на Има Такъв Народ се раздуха както правна, по този начин и бюджетна комисия, с цел да се намести по един народен представител от Има Такъв Народ, разяснява Петър Петров.
Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) напомни, че през вчерашния ден във краткотрайната комисия за правилника на Народното събрание е имало схващане броят на комисиите да не се усилва.
Цончо Ганев („ Възраждане “) се обърна към Мутафчиева, че представител на тяхната нова коалиция е споделил за какво желаят да раздуят щата и създадат нова комисия – с цел да угодят на следващото Неправителствени организации.
След напрежение сред депутати на „ Възраждане “ и „ Продължаваме Промяната – Демократична България “, поради замяна на реплики, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков наложи забележка на водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, и разгласи 10 минути отмора.
След почивката Росен Желязков сподели, че имал опцията да се запознае с експресната стенограма, вследствие на което постанова забележка и на Манол Пейков от ПП-ДБ.
Депутатите спориха дали има потребност от непрекъсната Комисия по конституционни въпроси.
Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ сподели, че все още не вижда предмет за активност на такава комисия, тъй като няма импортиран план за промени в Конституцията. Той предложи основаването на краткотрайна комисия за конституционни въпроси, в случай че подобен план бъде импортиран.
Атанас Славов (ПП-ДБ) напомни, че е бил ръководител на Комисията по конституционни въпроси в предходния парламент, а Карадайъ е бил неин член. Тя организира три съвещания, в това число за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, означи депутатът. Искрено се надявам това Народно заседание в допълнение да уплътни работата на тази комисия с внасянето на план за изменение на Конституцията, уповавам се, освен от една парламентарна група, сподели Славов.
Категорично се опълчвам на концепцията Народното събрание да не излъчи Комисия по конституционни въпроси, съобщи ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Всички ние неведнъж сме заявявали, че желаеме да вършим конституционни промени, самата група на Движение за права и свободи даде план за изменение на Конституцията, означи тя.
Такива комисии са безусловно безпредметни, счита и Петър Петров, заместник-председател на парламентарната група на „ Възраждане “. Ако държите да я има, обосновете се с какво ще се занимава тя, прикани той поддръжниците на тази комисия. По думите му такава комисия е плод на претенции на „ псевдореформатори “ и „ псевдодеятели “ за „ псевдо конституционна промяна “.
Депутатите уважиха с заявления паметта на жертвите на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя
Политическите сили в Народното събрание уважиха с заявления паметта на жертвите на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя. Поводът е Денят на възпоменание на жертвите на всеобщото изтребване на арменците в Османската империя 1915 -1922 година – 24 април, разгласен с решение на българския парламент.
На 24 април 2015 година 43-ото Народно заседание дефинира този ден за възпоменание на жертвите на арменския народ в Османската империя 1915-1922 година, сподели ръководителят на Народното събрание Росен Желязков. Паметта на жертвите не може да бъде тематика за политически спор, не може да разделя, още повече че сме в интервала сред Възкресение и Възнесение Господне, прикани той. Бог да елементарни жертвите и дано да помним, съобщи Желязков.
Декларациите на парламентарните групи в 49-ото Народно заседание бяха прочетени при започване на днешното пленарно съвещание, което стартира с повече от 20 минути забавяне поради председателски съвет.
Пръв думата взе водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, който сподели, че 24 април 1915 година е най-мрачната дата освен за арменците по света, само че и за човечеството, тъй като това е началото на първия геноцид през 20 век в такива големи мащаби.
„ Геноцидът над арменците е освен покруса за тях, само че и закононарушение със международни измерения против цивилизацията и човечеството. Това е началото на процеса по изтриване на Християнството в рамките на тогавашната Османска империя преди 100 години “, разяснява Костадинов.
Последва декларация на „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ), в която Илина Мутафчиева уточни, че 24 април е дата за възпоменание на погубените към 1,5 млн. арменци и опита за заличаване на арменския народ. Тя означи, че през 2015 година Европейският парламент е оповестил 24 април за ден в памет на жертвите на геноцида, а 16 от страните членки на Европейски Съюз са припознали публично арменския геноцид, „ потвърден изрично с исторически обстоятелства и документи “.
„ На тези, които единствено са желали да минат през страната ни, България дава свободен кулоар, на другите, съумели да изградят собствен втори дом тук, държавното управление на Александър Стамболийски дава българско поданство през 1923 година “, напомни Мутафчиева.
Зам.-председателят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Атанас Зафиров също напомни, че на 14 април 2015 година българският парламент е приел решение за признание на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя през 1915-1922 година
„ С този акт се присъединихме към нациите по света в припомнянето на тази мъчителна история. Много от оживелите бяха принудени да стартират нов живот, в нови земи, в това число и в България “, сподели той. „ Разказаха своите истории и тези на предците си, с цел да помнят и подсигуряват, че геноцид като този, който се случи преди 108 година, в никакъв случай повече няма да се повтори “, съобщи още Зафиров.
В изявление по тематиката ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ прикани днешната дата да не се употребява за политически цели. Той напомни, че в историята има доста дати и събития, свързани с „ кръвопролития, лишаване живота на милиони души, издевателства и унижение на човешкото достолепие “.
„ Всички ние изискуем съчувствие и състрадание към жертвите във всеки един миг като хора, само че в това време ясно би трябвало да се разграничаваме като политици от изборен метод към историческите събития, както и от тематики, които могат да прокарват нови разграничителни линии и да опълчват групи, нации, страни “, разяснява Карадайъ.
Той сподели, че би трябвало да се демонстрира политическа мъдрост и отговорност, с цел да „ не се стига до употреба на една историческа тематика за обслужване на политиката на разделянето и опълчването “.
Лесно е да се осъждат сходни нещастия 100 година по-късно, когато събитията са отминали, историците са споделили своята дума, разяснява и Тома Биков от името на ПГ на ГЕРБ-СДС. Трудно е било, когато тази покруса се е случвала, тогава българският народ е приел бежанците от Армения, тъй като и самият български народ или елементи от него са били подлагани на гонения и репресии, означи депутатът.
„ Когато излезем тук и осъждаме Османската империя отпреди 100 година, само че не сме в положение ясно и изрично да осъдим дейностите на съветската империя в сегашното, значи, че може би сме малко лицемерни “, посочи депутатът.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Сред постъпилите оферти е това на Никола Минчев (ПП-ДБ) за обособяване на спорта в независима комисия, с което на процедура да има две обособени комисии – по спорта и по въпросите на децата, младежта и фамилията. Вчера по време на съвещанието си краткотрайната комисия по правилника не поддържа това предложение и резервира броя на непрекъснатите комисии.
Днес в пленарната зала Никола Минчев означи, че през вчерашния ден по време на съвещанието на краткотрайната комисия се е видяло, че няма болшинство, което да поддържа направеното предложение за основаване на нова комисия и са създали предложение в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта да се добави „ семейство “ и да стане Комисия по въпросите на децата, фамилията, младежта и спорта.
Тошко Йорданов (ИТН) предложи всяка непрекъсната комисия да бъде гласувана поотделно дали да съществува. Броят на комисиите по наше мнение е излишно повишен, добави той.
Ние от „ Възраждане “ поддържаме по принцип вашето предложение, само че държа да ви припомня, че в 47-ото Народно събрание точно по самодейност на Има Такъв Народ се раздуха както правна, по този начин и бюджетна комисия, с цел да се намести по един народен представител от Има Такъв Народ, разяснява Петър Петров.
Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) напомни, че през вчерашния ден във краткотрайната комисия за правилника на Народното събрание е имало схващане броят на комисиите да не се усилва.
Цончо Ганев („ Възраждане “) се обърна към Мутафчиева, че представител на тяхната нова коалиция е споделил за какво желаят да раздуят щата и създадат нова комисия – с цел да угодят на следващото Неправителствени организации.
След напрежение сред депутати на „ Възраждане “ и „ Продължаваме Промяната – Демократична България “, поради замяна на реплики, ръководителят на Народното събрание Росен Желязков наложи забележка на водача на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, и разгласи 10 минути отмора.
След почивката Росен Желязков сподели, че имал опцията да се запознае с експресната стенограма, вследствие на което постанова забележка и на Манол Пейков от ПП-ДБ.
Депутатите спориха дали има потребност от непрекъсната Комисия по конституционни въпроси.
Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ сподели, че все още не вижда предмет за активност на такава комисия, тъй като няма импортиран план за промени в Конституцията. Той предложи основаването на краткотрайна комисия за конституционни въпроси, в случай че подобен план бъде импортиран.
Атанас Славов (ПП-ДБ) напомни, че е бил ръководител на Комисията по конституционни въпроси в предходния парламент, а Карадайъ е бил неин член. Тя организира три съвещания, в това число за измененията в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, означи депутатът. Искрено се надявам това Народно заседание в допълнение да уплътни работата на тази комисия с внасянето на план за изменение на Конституцията, уповавам се, освен от една парламентарна група, сподели Славов.
Категорично се опълчвам на концепцията Народното събрание да не излъчи Комисия по конституционни въпроси, съобщи ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова. Всички ние неведнъж сме заявявали, че желаеме да вършим конституционни промени, самата група на Движение за права и свободи даде план за изменение на Конституцията, означи тя.
Такива комисии са безусловно безпредметни, счита и Петър Петров, заместник-председател на парламентарната група на „ Възраждане “. Ако държите да я има, обосновете се с какво ще се занимава тя, прикани той поддръжниците на тази комисия. По думите му такава комисия е плод на претенции на „ псевдореформатори “ и „ псевдодеятели “ за „ псевдо конституционна промяна “.
Депутатите уважиха с заявления паметта на жертвите на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя
Политическите сили в Народното събрание уважиха с заявления паметта на жертвите на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя. Поводът е Денят на възпоменание на жертвите на всеобщото изтребване на арменците в Османската империя 1915 -1922 година – 24 април, разгласен с решение на българския парламент.
На 24 април 2015 година 43-ото Народно заседание дефинира този ден за възпоменание на жертвите на арменския народ в Османската империя 1915-1922 година, сподели ръководителят на Народното събрание Росен Желязков. Паметта на жертвите не може да бъде тематика за политически спор, не може да разделя, още повече че сме в интервала сред Възкресение и Възнесение Господне, прикани той. Бог да елементарни жертвите и дано да помним, съобщи Желязков.
Декларациите на парламентарните групи в 49-ото Народно заседание бяха прочетени при започване на днешното пленарно съвещание, което стартира с повече от 20 минути забавяне поради председателски съвет.
Пръв думата взе водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов, който сподели, че 24 април 1915 година е най-мрачната дата освен за арменците по света, само че и за човечеството, тъй като това е началото на първия геноцид през 20 век в такива големи мащаби.
„ Геноцидът над арменците е освен покруса за тях, само че и закононарушение със международни измерения против цивилизацията и човечеството. Това е началото на процеса по изтриване на Християнството в рамките на тогавашната Османска империя преди 100 години “, разяснява Костадинов.
Последва декларация на „ Продължаваме промяната-Демократична България “ (ПП-ДБ), в която Илина Мутафчиева уточни, че 24 април е дата за възпоменание на погубените към 1,5 млн. арменци и опита за заличаване на арменския народ. Тя означи, че през 2015 година Европейският парламент е оповестил 24 април за ден в памет на жертвите на геноцида, а 16 от страните членки на Европейски Съюз са припознали публично арменския геноцид, „ потвърден изрично с исторически обстоятелства и документи “.
„ На тези, които единствено са желали да минат през страната ни, България дава свободен кулоар, на другите, съумели да изградят собствен втори дом тук, държавното управление на Александър Стамболийски дава българско поданство през 1923 година “, напомни Мутафчиева.
Зам.-председателят на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ Атанас Зафиров също напомни, че на 14 април 2015 година българският парламент е приел решение за признание на всеобщото изтребване на арменци в Османската империя през 1915-1922 година
„ С този акт се присъединихме към нациите по света в припомнянето на тази мъчителна история. Много от оживелите бяха принудени да стартират нов живот, в нови земи, в това число и в България “, сподели той. „ Разказаха своите истории и тези на предците си, с цел да помнят и подсигуряват, че геноцид като този, който се случи преди 108 година, в никакъв случай повече няма да се повтори “, съобщи още Зафиров.
В изявление по тематиката ръководителят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ прикани днешната дата да не се употребява за политически цели. Той напомни, че в историята има доста дати и събития, свързани с „ кръвопролития, лишаване живота на милиони души, издевателства и унижение на човешкото достолепие “.
„ Всички ние изискуем съчувствие и състрадание към жертвите във всеки един миг като хора, само че в това време ясно би трябвало да се разграничаваме като политици от изборен метод към историческите събития, както и от тематики, които могат да прокарват нови разграничителни линии и да опълчват групи, нации, страни “, разяснява Карадайъ.
Той сподели, че би трябвало да се демонстрира политическа мъдрост и отговорност, с цел да „ не се стига до употреба на една историческа тематика за обслужване на политиката на разделянето и опълчването “.
Лесно е да се осъждат сходни нещастия 100 година по-късно, когато събитията са отминали, историците са споделили своята дума, разяснява и Тома Биков от името на ПГ на ГЕРБ-СДС. Трудно е било, когато тази покруса се е случвала, тогава българският народ е приел бежанците от Армения, тъй като и самият български народ или елементи от него са били подлагани на гонения и репресии, означи депутатът.
„ Когато излезем тук и осъждаме Османската империя отпреди 100 година, само че не сме в положение ясно и изрично да осъдим дейностите на съветската империя в сегашното, значи, че може би сме малко лицемерни “, посочи депутатът.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ