Депутатите обсъждат на второ четене проекта за Държавния бюджет за

Депутатите разискват на второ четене плана за Държавния бюджет за 2025 година. Във финансовата рамка е заложено приходите, помощите и даренията да са в размер 55 168 380 900 лева, а разноските са в размер на 30 803 920 300 лева, оповестява financialtribune.bg.

Бюджетните взаимоотношения са в размер на 29 476 565 700 лева, а вноската в общия бюджет на Европейския съюз (ЕС) е 29 476 565 700 лева

Утвърждава се и бюджетното салдо по Държавния бюджет за 2025 година на недостиг от 7 132 647 400 лева, както и интервенциите в частта на финансирането (нето) също в размер на 7 132 647 400 лева

Държавният дълг е в размер на 18,9 милиарда лева

Минималният размер на фискалния запас към 31 декември 2025 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година в размер на 4,5 милиарда лева

Дебат се образува сред Мартин Димитров и финансовият министър Теменужка Петкова.

Според Димитров заложеното понижение на прага за компаниите за Данък добавена стойност от 166 хиляди лв. – от април да стане 100 хиляди лв. ще е пагубно за дребния бизнес.

„ Високия предел не води до загуба на фиска, а в противен случай подтиква стопанската система и дребния и междинен бизнес “, уточни той.

От насочи рецензия, че не се транспонира решение на Европейски Съюз за трансгранична търговия, която има предел от 200 хиляди лв..

Що се отнася до заплатите в Министерство на вътрешните работи той уточни, че нарастването ще провокира дисбаланс.

Димитров назова голям удар плануваното повдигане на осигуровките.

По думите му би трябвало да има нарастване на такси и налози за хазарта.

Даренията от бизнеса за страната за обществени вложения.

„ Никога не е имало такова нещо. Може да се трансформира в рекет. Фирмите би трябвало да си заплащат налозите “, съобщи Димитров.

„ Предлагаме дълга да не пораства с 18 милиарда, а с 12 милиарда – със 7 мрлд. лв. по-малко ( 12 милиарда е предстоящият недостиг и рефинансирането “, изясни той.

Теменужка Петкова отговори на изявлението му, че във връзка с европейката директивата за Данък добавена стойност е квалифициран е проектозакон, който ще бъде импортиран в къс период и директивата ще транспонира у нас.

„ По отношение на прага за Данък добавена стойност – сътрудниците от Национална агенция за приходите подават информация, че губим над 139 млн. лв.. За заплатите в Министерство на вътрешните работи, това което мога да кажа – те касаят целия бранш сигурност “, изясни Петкова.   

Що се отнася до нарастване на осигурителните вноски, тя напомни, че е такова е заложено, само че то ще бъде поетапно, с цел да не натовари хората и бизнеса и ще се случи през 2027 и 2029 година.

„ Таксите и налозите свързани с хазарта, мнението оман МФ е, че би трябвало да се напарят разбори, да се видят числата и да се разгорява с специалисти и сектора и тогава да се реши какво може “, уточни финансовият министър.   

Относно параграфа за дарения Петкова изясни, че действително това е опция за данъчна преференция.

„ Не сме говорили с компании, който желае да употребява такава вноска “, изясни тя.

„ За дълга -  7 милиарда лв. са избрани от средства, с цел да могат да употребяват за държавни предприятия, с цел да има стопански напредък “, съобщи Петкова.

Финансовият министър изясни още, че разноските са огромни, само че те са такива, тъй като са разследване на ръководството на финансите от последните 4 години.

„ Само за обществени и здравни растежът е над 5 милиарда лв. и то е резултат, от ограниченията през последните 4 години. Разходите за ръкохватка са също към 2 милиарда лв. те са от неизплатени разноски по контракти на АПИ и Министерство на регионалното развитие от предишни години “, уточни тя.

„ Ние сме единствено от 2 месеца в ръководство. Няма по какъв начин да сме натрупали 18 милиарда лв. дълг “, безапелационна беше Петкова.