Депутати от три партии искат разработване на пътна карта в

Депутати от три партии желаят създаване на пътна карта в шестмесечен период
Депутати от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ внесоха план за решение, което задължава Министерството на труда и обществената политика, Министерството на финансите, Национален осигурителен институт, КФН и Национална агенция за приходите да разработят пътна карта за рационализиране на пенсионния модел в България. Според плана, институциите разполагат с шестмесечен период за правенето на документа, който по-късно ще бъде разискван в парламентарните комисии, оповестява Българска телеграфна агенция.

Вносители на плана са народните представители Деница Сачева, Галя Василева, Илиана Жекова, Нина Борисова, Биляна Иванова и Цветан Предов, които считат, че четвърт век след началото на пенсионната промяна и въвеждането на тристълбовия модел е време за съществено преосмисляне на системата.

Предложението идва след правенето на четири основни разбора през 2024 година - от Министерството на труда, Икономическия и обществен съвет, актюерски отчет на Национален осигурителен институт и изследване на публичните настройки от Националния център за парламентарни проучвания.
Пенсионната система е във финансов колапс съгласно анализите
Актюерският отчет на Национален осигурителен институт за 2024 година обрисува мрачна картина - зависимостта на ДОО от държавния бюджет ще продължи да нараства както в средносрочен, по този начин и в дълготраен проект. Основната причина е демографската рецесия, която води до понижаване на работещите и увеличение на пенсионерите.

" Ако през 2023 година на 100 лица в трудоспособна възраст се падат 34 лица на 65 и повече години, то през 2070 година те към този момент ще са 55, " показва отчетът на Национален осигурителен институт.

Още по-притеснителен е фактът, че все още 68 пенсионери разчитат на вноските на 100 обезпечени лица, а това съответствие ще се утежни до 80 пенсионери на 100 обезпечени през 2060 година. В същото време междинната пенсия ще замества все по-малка част от междинния брутен застрахователен приход - от сегашните 55% до към 43-44% в идващите десетилетия.
Какви са предложенията за решение?
В другите разбори се оферират няколко разновидността за справяне с рецесията:
Повишаване на осигурителните вноски към първия дирек с общо 5 процентни пункта до 2045 годинаПромяна в метода на осъвременяване на пенсиите - от настоящето " швейцарско предписание " към осъвременяване единствено с инфлациятаПремахване от пенсионната формула на детайли, които не отразяват приноса на обезпеченото лице, в това число отпадане на " ковид-добавката " Включване на несвързаните с трудова активност пенсии в системата за обществено подпомаганеПремахване на тавана на пенсиите и годишното му осъвременяванеОбщественото мнение поддържа измененията
Според изследването на Националния център за парламентарни проучвания, 40% от българите, осведомени с правилата на пенсионната система, считат, че размерът на пенсиите би трябвало да се дефинира само от осигурителния принос, а пенсионерите с ниски пенсии да получават добавки по линия на общественото подкрепяне.

Други известни хрумвания са преустановяването на политическата интервенция в пенсионната система (27%), основаването на спомагателни тласъци за хората, инвестиращи в частни доброволни пенсионни фондове (27%), и основаването на фонд " Дългосрочна грижа " за подкрепяне на пенсионери с ниски приходи (26%).

Най-непопулярната мярка измежду интервюираните е увеличението на пенсионноосигурителната вноска, подкрепена единствено от 11% от респондентите.