Тодор Джиков, „Прогресивна България“: Очакваме 10% поевтиняване на основните храни
Депутатът от „ Прогресивна България “ Тодор Джиков разгласи огромни проекти за надзор върху ценообразуването в страната. Държавата приготвя нови механизми за наблюдаване на пазара на храни и горива. Според народния представител се чака 10% спад в цените на главните хранителни артикули в околните седмици. Прогнозираният период за това поевтиняване е сред един месец и месец и половина.
Джиков разяснява съществуващите приложения за съпоставяне на цени в комерсиалната мрежа. Тези принадлежности демонстрират по какъв начин жителите сами компенсират неналичието на ефикасни държавни механизми за надзор.
„ Когато институциите не си правят работата, жителите го вършат вместо тях “, сподели той.
Управляващите към този момент са изготвили промени в Закона за защита на конкуренцията. Предвиждат се и корекции в Закона за отбрана на потребителите. Тези промени би трябвало да подсигуряват цялостна проследимост на продуктите от фермата до трапезата. Основен детайл в новите текстове е въвеждането на понятието „ обективна цена “. Този термин не значи административно налагане на таван на цените. Той служи като знак за стопански обоснована стойност на всяка стока.
„ Справедливата цена е тази, която е обоснована по отношение на разноските по производството, превоза и реализацията на продукта “, изясни депутатът.
Депутатът даде образец с ценообразуването при млечните артикули. Сирене с доставна цена от 10 евро постоянно се продава за 18 евро в магазините. Според Джиков рационалната надценка би трябвало да бъде сред 30% и 35%. При такава логичност крайният артикул следва да коства към 13,50 евро. Проучванията демонстрират, че в страната се следят 35% надценки на храните в Европа, само че до 100% у нас. Анализите на Комисията за защита на конкуренцията удостоверяват този проблем. Най-голямото оскъпяване на стоките се прави точно при търговците на дребно.
„ Нормалната икономическа логичност демонстрира, че рационалната надценка би трябвало да е към 30-35%. Тоест артикул, който коства 10 евро, би следвало да се продава за към 13-13,50 евро “, съобщи Джиков.
Държавата възнамерява основаването на цифрова платформа за следене на цените по цялата верига. Тази система ще обхване производителите, търговците на едро и крайните продажби. Платформата ще разрешава на институциите да виждат къде тъкмо се натрупват несъразмерните надценки. Проучвания на пазара към този момент откриха, че при съответни артикули в дребната потребителска кошница имат надценка от 70–80%.
„ За първи път ще бъде видно на каква цена продуктът влиза на пазара, през какъв брой медиатори минава и къде се натрупват несъразмерните надценки “, изясни депутатът.
Паралелно с това се водят диалози за основаване на „ обективна потребителска кошница “. Тя ще включва пакет от съществени храни с минимална надценка. Този модел е сполучливо прибавен във Франция. Търговските вериги в България демонстрират отговорно държание в договарянията по тази тематика.
„ Веригите демонстрират извънредно отговорно държание и има добра връзка с тях. Очаквам да реализираме договореност “, съобщи той пред NOVA.
Освен при храните, страната стартира разбор и на пазара на горива. Ще се проучат индустриалните разноски и дистрибуцията до бензиностанциите. Прогнозите сочат допустимо поевтиняване на горивата с към 10%. Липсата на надзор досега основава и съществени здравни опасности за потребителите. Джиков уточни образци със инфектирано месо и нелоялна конкуренция от псевдопроизводители.
Изследванията на пазара демонстрират нови развития в последното денонощие. Индексът на тържищните цени регистрира покачване при множеството съществени артикули. Въпреки това се следи спад при някои плодове и зеленчуци. Браншът упорства за по-ниско Данък добавена стойност и засилен надзор върху веригата на доставки. Производителите оферират даже 0% Данък добавена стойност за някои съществени категории храни. Бизнесът обаче показва терзания от възможна административна тежест върху дребните търговски обекти. Търговците оспорват тезата, че са главен източник на оскъпяване. Те акцентират ролята на логистичните разноски и пазарните дефицити. До шест-седем месеца страната би трябвало да внедри радикално друга система за следене и надзор на питателните артикули.
