Росен Желязков забил „Judas“ пред комсомолци, те му разтурил...
Депутатът от ГЕРБ Росен Желязков, някогашен министър, има и сега група, с която забива изцяло професионално. Той свири от години на китара и пее с Борис Павлов, брачен партньор на Есил Дюран.
„ Всичко стартира някъде в 4-5. клас, когато западната музика стартира да пробива и в страна ни. Извън квотите на руската и българската сцена. Проникна рокът, наченките на хардрока. Чуваше се „ Цепелин “, „ Блек Сабат “, спомня си Желязков. „ На фона на тази еднообразност на естрадата твърдият рок звучеше по-изпълващо и въздействащо. Отначало почнахме като буфосинхронисти пред огледалата. Някой другар покаже един-два рифа и се запалиш. Това към този момент стана към шести клас. И нещата потеглиха “.
Депутатът прави първата си група във Френската гимназия в София, където е възпитаник в испанска паралелка. „ Сигурно бяхме единственото учебно заведение с физкултурен салон на последния етаж. Та тъкмо преди него имаше помещение, което шефът ни даде, с цел да имам група или нещо като гимназиален отбор. Имаше принадлежности, носехме и наши, забивахме, ставаха спонтанни концерти, ваучър “, споделя Желязков.
Проблемите на групата стартират след едно присъединяване в именитата дискотека „ Цецо Спасов “ в Студентски град.
„ Извикаха ни от Комсомола, от районния комитет. Казаха да си донесем инструментите. Ние се възгордяхме, че са ни оценили и ще ни поканят за участия. Седят зад една маса със зелено сукно трима души, споделя през смях депутатът - Казаха ни да свирим това, което сме забили в „ Цецо Спасов “. Ние с невъобразим възторг се хвърлихме - „ Breaking the law “ на „ Judas Priest”. Спряха ни след 15 секунди с въпроса: „ Какво е това! “. Изпратиха ни, а на другия ден останахме и без помещение, и без принадлежности “. Но в действителност стана като напалм в огъня - още повече разпалиха желанието ни “.
След 1989 година преходът трансформира много настройките в Росен Желязков да се развива музикално. Идва казармата, следването в Юридическия факултет на СУ, където схваща, че това ще е призванието му.
„ За похлупак моите другари станаха музиканти по чужбина, по кораби “, изяснява Желязков, „ С Бобо продължаваме да композираме песни, да записваме. Сега имаме предпочитание да форматираме нещата, дано не го назовавам албум. И да си пеем на участия. Сега съм в съпротива и имам този късмет. Като ръководещ не наподобява доста съществено. Но в този момент ще имаме време да посвирваме по клубове. За наслаждение, несъмнено.
Вече сме на години, а и виждам какви страхотни млади музиканти имаме. И то освен на повърхността. Има страховит ъндърграунд по клубовете. Много са слушали младите, доста свирят, имат образованието, чувството “, хвали младата рок вълна депутатът от ГЕРБ.
Китаристът е имал доста идоли през годините. Но слага все още преди всичко Джон Петручи на „ Дрийм Тиатър “.
Свързани вести Китарата ми е по-добра от китарата ти ВИДЕО
„ Всичко стартира някъде в 4-5. клас, когато западната музика стартира да пробива и в страна ни. Извън квотите на руската и българската сцена. Проникна рокът, наченките на хардрока. Чуваше се „ Цепелин “, „ Блек Сабат “, спомня си Желязков. „ На фона на тази еднообразност на естрадата твърдият рок звучеше по-изпълващо и въздействащо. Отначало почнахме като буфосинхронисти пред огледалата. Някой другар покаже един-два рифа и се запалиш. Това към този момент стана към шести клас. И нещата потеглиха “.
Депутатът прави първата си група във Френската гимназия в София, където е възпитаник в испанска паралелка. „ Сигурно бяхме единственото учебно заведение с физкултурен салон на последния етаж. Та тъкмо преди него имаше помещение, което шефът ни даде, с цел да имам група или нещо като гимназиален отбор. Имаше принадлежности, носехме и наши, забивахме, ставаха спонтанни концерти, ваучър “, споделя Желязков.
Проблемите на групата стартират след едно присъединяване в именитата дискотека „ Цецо Спасов “ в Студентски град.
„ Извикаха ни от Комсомола, от районния комитет. Казаха да си донесем инструментите. Ние се възгордяхме, че са ни оценили и ще ни поканят за участия. Седят зад една маса със зелено сукно трима души, споделя през смях депутатът - Казаха ни да свирим това, което сме забили в „ Цецо Спасов “. Ние с невъобразим възторг се хвърлихме - „ Breaking the law “ на „ Judas Priest”. Спряха ни след 15 секунди с въпроса: „ Какво е това! “. Изпратиха ни, а на другия ден останахме и без помещение, и без принадлежности “. Но в действителност стана като напалм в огъня - още повече разпалиха желанието ни “.
След 1989 година преходът трансформира много настройките в Росен Желязков да се развива музикално. Идва казармата, следването в Юридическия факултет на СУ, където схваща, че това ще е призванието му.
„ За похлупак моите другари станаха музиканти по чужбина, по кораби “, изяснява Желязков, „ С Бобо продължаваме да композираме песни, да записваме. Сега имаме предпочитание да форматираме нещата, дано не го назовавам албум. И да си пеем на участия. Сега съм в съпротива и имам този късмет. Като ръководещ не наподобява доста съществено. Но в този момент ще имаме време да посвирваме по клубове. За наслаждение, несъмнено.
Вече сме на години, а и виждам какви страхотни млади музиканти имаме. И то освен на повърхността. Има страховит ъндърграунд по клубовете. Много са слушали младите, доста свирят, имат образованието, чувството “, хвали младата рок вълна депутатът от ГЕРБ.
Китаристът е имал доста идоли през годините. Но слага все още преди всичко Джон Петручи на „ Дрийм Тиатър “.
Свързани вести Китарата ми е по-добра от китарата ти ВИДЕО
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ