Депутатът от ГЕРБ Любен Дилов-син публикува странно есе, в което

Депутатът от ГЕРБ Любен Дилов-син разгласява необичайно " есе ", в което се застъпва за " връщане на правото на полицията да бие ".

Коментарът в профила му във Фейсбук e във връзка случая с побоя над полицейския шеф в Русе Николай Кожухаров от група младежи при сдърпване на пътя.

Дилов обвързва рецензиите против PR-гафовете на управително равнище в Министерство на вътрешните работи с " храчене по полицията " и прави аналогии с митингите против кабинета на ГЕРБ през 2020 година с предизвестие към " тези, които преди три години опъваха прашки против нея, към тези, които ѝ хвърляха запалена плява, а през днешния ден я замеряха с тоалетна хартия ".

Според него те " не са доста, просто са доста кресливи " и позволява, че " скоро ще ги погнат по улицата ".

Дилов прави уточнението, че нападателите " няма да са от неговия политически кръг ", а ще са " извънредно антилибералните, които копнеят да ги срещнат някъде по мрачно ".

Тогава, написа депутатът, критиците на Министерство на вътрешните работи щели да разчитат на " същата тази полиция ", която " няма да е преизпълнена със съчувствие към тях ", тъй като получателите му имали " гениална дарба да си основават неприятели ".

Не излиза наяве дали той насърчава или недоволства против личното си съмнение за субективно отношение на проверяващите - само че Дилов написа, че мечтае за " връщане на правото на полицията да бие ", по този начин както съгласно него биели униформените в " Германия, в Белгия и във Франция ".

" Даже се оглеждам за подобаваща законодателна самодейност ", споделя още той. Не излиза наяве и дали е съветвал концепцията си за биещата полиция измежду сътрудниците си - народни представители от ГЕРБ, измежду които има и двама някогашни министри на вътрешните работи.

Той още веднъж прави спогодба, че не изпитвал носталгия по " националната милиция, която постоянно ме е побивала на млади години или пък от жестокост ", само че бил угрижен за възможните бъдещи жертви на политическа разпра по улиците.

" Мечтая за един бой като в Гърция, да вземем за пример. Няма значение кого - даже мен да ме набият, отново ще ми стане радостно и леко на душата. Ще си кажа: я, щом полицията стартира да постанова, май някаква страна стартира да се възстановява. Ще ви издам една огромна загадка: ДАНС да вземем за пример от дълго време не търсят поддръжници на Ислямска страна в България. Те търсят поддръжници на каквато и да е страна.

" И това състояние става неприятно в един миг, тъй като се дължи главно на вас - болшинството от българите към този момент също търсят страна. Каквато и да е, може и недемократична. Търсят страна, в която полицията бие хулиганите, а не противоположното. Може и незаслужено да е набит някой, само че като цяло това да е наклонността. Опасявам се, че не го разбирате. Всичко, което вършиме и изговаряте, демонстрира че не го разбирате. Или както споделя една остаряла сентенция: до момента в който Бог не го зашлеви, селянинът няма да се прекръсти ", приключва многозначително обявата на Любен Дилов-син.

Мнозинството от мненията под поста му обръщат внимание на депутата, че на процедура никой не поддържа хулиганството или побоищата - рецензиите против Министерство на вътрешните работи са реакция на подвеждащата информация от политическото управление на Министерството и на двойния стандарт на институцията по отношение на насилието от страна на личните ѝ чиновници към жители.

Други обръщат внимание, че случаите на безразсъдното шофиране в жилищни квартали са ежедневие в огромните градове, само че сигналите не водят до резултат - до момента в който самите служители на реда не станат жертва.