Денят за размисъл е изтъкан от препятствия - за самия

Денят за размисъл е изтъкан от трудности - за самия размисъл. Човек, навикнал на инфодемия, разбирай всеки, би могъл да се окаже доста неопитен. Ключов въпрос, който смущава съзнанието, е: по какъв начин да осъществиш прословутия размисъл, когато уеб страниците не пускат политическа информация?  
Не мога да си показва това. Умът има потребност да бъде поливан от вести, не може да  разсъждава в пустиня. Като цяло размисълът се нуждае от екран. Колко хубаво е във всеки различен ден...Слагаш кафето, до момента в който завира започваш да четеш уеб страниците. Като споделям уеб страниците, малко пресилвам - има към един уебсайт, мултиплициран в двадесет, които пускат почти една и съща информация. Все още си деликатен, сънен - сетивата се разцепват на две, наблюдават политическата конюнктура и кипването на кафето. Когато обаче отпиеш първата глътка, тогава към този момент стартира същинският размисъл. Осъществява се по този начин: до момента в който четеш уеб страниците, гледаш утринния блок, слушайки радиото. Може също: до момента в който гледаш радиото, четеш утринния блок, слушайки уеб страниците. С времето придобиваш нещо като съвършена периферна система, която в йогистко успокоение се оставя на информацията да го облива, по този начин както човек се отпуска по тил в морето, затваря очи и усеща леко полюшкване. Сладичко в главата проникват равните гласове на водещите, които отмерено и музикално оповестяват политически и всевъзможни вести. Между 23.00 ч. от предходния ден и 6.00 ч. в днешния са се случили доста забавни и разнородни неща, от всички точки на света. И не, ти изобщо не си допаминово привързан към новинарския ежесекунден ъпдейт, просто искаш " да си в час ". Като споделяме " в час ", приказваме безусловно. Времето от дълго време се мери с прекосяването от един новинарски блок към различен, на по-кратки деления съставлява браузването от един уебсайт към идващ, а в минималните си тиктакания от лайк във фейсбук към ядосано дребосъче.  
Но по какъв начин, по какъв начин в тежкия ден за размисъл да се оправи човек? Тъкмо когато най-вече ти трябват медии, ги няма. Тегне оскърбително безмълвие. Какво да вършим - да размишляваме като в скулптурата на Роден, с подпряна глава на брадичката и наведен взор? Това е толкоз неприемливо. Може да намериш стена, в която да забиеш взор, само че бързо ще схванеш, че последният път, когато си го правил, е било през 1995-та година, а сега върху стената се случва нещо необичайно - съзнанието ти стартира да прожектира екрани и образни тласъци върху потискащата й белота и би бил изцяло уверен, че е илюзия, в случай че различен човек, покрай теб, не бе споделил, че вижда същото.
Може би има друго - някаква мистерия. В пустошта на мрачната тиха събота - нещо като съботата преди Възкресението, най-тъмния ден в годината, когато си пренебрегнат самичък на себе си - та може би в пустошта на тази мрачна събота, някой е помислил за теб. Дали пък спортните вести и новините от шоубизнеса не съставляват необикновен ребус, който да кодира политическа информация? Ким Кардашян ще се развежда с Кание Уест - ето, какво е това в този момент. Може би отбелязва някакъв %, засекретена прогноза за някоя коалиция. На тези, които биха възразили, че това наподобява пресилено, аз бих напомнил, че още по-преувеличено е да мислим, че разводът на Ким Кардашян в действителност интересува някой четец. Ако изобщо е допустимо, съгласете се, да има някакъв смисъл от новината за развода на Ким Кардашян, в този момент е моментът той да кристализира - в тази публикация евентуално е скрития код, мистериозно вградената политическа информация. 
Остава единствено да я намериш. Само не изключвай екрана.
 
Автор: Райко Байчев