Милена Милотинова: Кървавата Коледа бележи цялата история на македонските българи за десетилетия напред
Денят за поклонение пред ориста на жертвите на " Кървавата Коледа “ е просрочен, само че фактът, че се състоя, въпреки всичко значи, че България и македонските българи към този момент намерено приказват за тази най-мрачна страница от историята на македонските българи. Това сподели Милена Милотинова – създател на кино лентата " Само тъй като бяха българи “ и водещ на предаването " Брюксел “ 1 в телевизия Bulgaria on Air, в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Високото държавно наличие на честването на площад " Света Неделя “, проведено от Културен център " Иван Михайлов “ и " Нова политическа емиграция “, е явен знак за отношението на България като страна към тази мрачна дата и към историята, която рефлектира и върху съвремието, добави тя.
За следващ път в границите на Лектория " Македония “ е показан филмът " Само тъй като бяха българи “, сниман още през 1998-1999 година дружно с оператора Любомир Станоев в Република Македония и в Канада. " Намерихме много очевидци и имахме опцията да използваме много скъпи архиви. Това, което споделя при започване на кино лентата Тодор Гулев за всеобщия гроб край Велес, който той ни сподели, го е научил от несъзнателен очевидец на събитията, който е мълчал години наред. Този възрастен човек му е споделил тази загадка с вярата, че някой ден Тодор Гулев ще опише. Така и става. Прави се изследване на всеобщия гроб и се изваждат костите на 53 души “, описа създателят на кино лентата.
Подобни събития е имало освен във Велес, а и в други градове на Вардарска Македония. " Тенчо Мечков – посланик от българската легация в Белград, алармира до Георги Димитров и българското държавно управление тогава за всеобщи разстрели край Битоля и Щип. Той прави това по молба на Павел Шатев и ние демонстрираме тези грами във кино лентата. Павел Шатев тогава е бил част от Събранието, а преди този момент – правосъден министър в Скопие. Той е бил една от ръководещите фигури в тогавашна Република Македония “, описа Милена Милотинова.
В Канада създателите на кино лентата се свързват със София Алексиева, която е щерка на някогашния кмет на Кратово Димитър Алексиев. Тя приказва за писмо, получено от историк от Република Македония след 1990 година, в което той споделя по какъв начин е погубен кметът на Кратово с негови съратници и по какъв начин те са заровени към Куманово – повече от 140 индивида.
В " Само тъй като бяха българи “ е разказана част от мрачната история на българите в Македония. " Но ние нямаме цялостната картина на това, което се е случвало, не я знаем, тъй като Скопие и Белград не отварят архивите си, макар че Скопие се ангажира да ги отвори в един от двата протокола към двустранния Договор за другарство и добросъседство сред София и Скопие, подписан през 2017 година, който контракт е част от преговорната рамка. Не единствено България, а и Европейският съюз упорства за отваряне на архивите на комунистическата " Държавна сигурност “ – ОЗНА и УДБА. Има доста какво да се учи и разкрива от историците, стига да бъдат отворени архивите, които са запечатали свидетелства за всичко това “, уточни Милотинова.
" Кървавата Коледа “ бележи цялата история на македонските българи за десетилетия напред. " Всичко българско има своето отражение и през днешния ден, тъй като и през днешния ден можем да кажем, че е неразрешено да си българин в Република Северна Македония. Начинът, по който се правораздава, по който се ползват " разпоредбите “ от управляващите на РСМ по отношение на онази част от македонските българи, които намерено декларират своя генезис и принадлежност, демонстрира, че историята има отражение и върху днешния ден “, сподели още Милотинова.
Високото държавно наличие на честването на площад " Света Неделя “, проведено от Културен център " Иван Михайлов “ и " Нова политическа емиграция “, е явен знак за отношението на България като страна към тази мрачна дата и към историята, която рефлектира и върху съвремието, добави тя.
За следващ път в границите на Лектория " Македония “ е показан филмът " Само тъй като бяха българи “, сниман още през 1998-1999 година дружно с оператора Любомир Станоев в Република Македония и в Канада. " Намерихме много очевидци и имахме опцията да използваме много скъпи архиви. Това, което споделя при започване на кино лентата Тодор Гулев за всеобщия гроб край Велес, който той ни сподели, го е научил от несъзнателен очевидец на събитията, който е мълчал години наред. Този възрастен човек му е споделил тази загадка с вярата, че някой ден Тодор Гулев ще опише. Така и става. Прави се изследване на всеобщия гроб и се изваждат костите на 53 души “, описа създателят на кино лентата.
Подобни събития е имало освен във Велес, а и в други градове на Вардарска Македония. " Тенчо Мечков – посланик от българската легация в Белград, алармира до Георги Димитров и българското държавно управление тогава за всеобщи разстрели край Битоля и Щип. Той прави това по молба на Павел Шатев и ние демонстрираме тези грами във кино лентата. Павел Шатев тогава е бил част от Събранието, а преди този момент – правосъден министър в Скопие. Той е бил една от ръководещите фигури в тогавашна Република Македония “, описа Милена Милотинова.
В Канада създателите на кино лентата се свързват със София Алексиева, която е щерка на някогашния кмет на Кратово Димитър Алексиев. Тя приказва за писмо, получено от историк от Република Македония след 1990 година, в което той споделя по какъв начин е погубен кметът на Кратово с негови съратници и по какъв начин те са заровени към Куманово – повече от 140 индивида.
В " Само тъй като бяха българи “ е разказана част от мрачната история на българите в Македония. " Но ние нямаме цялостната картина на това, което се е случвало, не я знаем, тъй като Скопие и Белград не отварят архивите си, макар че Скопие се ангажира да ги отвори в един от двата протокола към двустранния Договор за другарство и добросъседство сред София и Скопие, подписан през 2017 година, който контракт е част от преговорната рамка. Не единствено България, а и Европейският съюз упорства за отваряне на архивите на комунистическата " Държавна сигурност “ – ОЗНА и УДБА. Има доста какво да се учи и разкрива от историците, стига да бъдат отворени архивите, които са запечатали свидетелства за всичко това “, уточни Милотинова.
" Кървавата Коледа “ бележи цялата история на македонските българи за десетилетия напред. " Всичко българско има своето отражение и през днешния ден, тъй като и през днешния ден можем да кажем, че е неразрешено да си българин в Република Северна Македония. Начинът, по който се правораздава, по който се ползват " разпоредбите “ от управляващите на РСМ по отношение на онази част от македонските българи, които намерено декларират своя генезис и принадлежност, демонстрира, че историята има отражение и върху днешния ден “, сподели още Милотинова.
Източник: varna24.bg


КОМЕНТАРИ