Денят се отбелязва от 2009 г., след резолюция на Европейския

Денят се отбелязва от 2009 година, след резолюция на Европейския парламент от 2 април същата година. Решението стъпва върху декларация, призната още през септември 2008 година в Брюксел.

 

Датата не е инцидентна – на 23 август 1939 година в Москва е подписан пактът „ Рибентроп – Молотов “ сред Съюз на съветските социалистически републики и нацистка Германия, с който двата тоталитарни режима си поделят Източна Европа.

Европейската комисия в България подсети, че на същия ден през 1989 година близо два милиона поданици на Литва, Латвия и Естония се хващат ръка за ръка, образувайки жива верига от 600 км – така наречен Балтийски път. Акцията се трансформира в знак на битката за независимост и самостоятелност от Съюз на съветските социалистически републики. Само половин година по-късно Литва афишира излизането си от Съветския съюз.

 

„ На 23 август Европа уважава жертвите на всички тоталитарни и властнически режими “, показват от Представителството на Европейска комисия у нас.

Годишнината е увещание, че тоталитарните режими – без значение дали с червени или кафяви флагове – оставят след себе си всеобщи жертви, разрушени общества и генерации контузии. В Източна Европа пакта „ Рибентроп – Молотов “ е удостоверение за това по какъв начин великите сили си поделят ориста на цели нации.

 

За България този ден е късмет да си спомним, че и ние сме били част от „ сферите на въздействие “ и че демокрацията, която през днешния ден одобряваме за даденост, е извоювана с битка. Време е да се приказва освен за закононарушенията на нацизма, само че и за тези на сталинизма – тъй като и двата режима са еднообразно смъртоносни и безчовечен.

 

У нас няма точна статистика, само че съгласно историците сред 25 000 и 30 000 души са избити без съд в първите месеци след 9 септември 1944 година През 1991 година вътрешният министър Христо Данов публично показва пред Народното събрание цифрата 25 000 убити и безследно изчезнали.

Към това число би трябвало да се прибавят наказаните от Народния съд, въдворените в лагери, изселените, репресираните поради религия или етнос, преследваните от Държавна сигурност.

 

За съпоставяне – сред 1923 и 1944 година формалните данни сочат 5632 жертви на политическо принуждение. Това демонстрира несравнимо по-големия мащаб на репресиите след идването на Българска комунистическа партия на власт.