Елена Ганчева: Денят на Земята ни кара да се замислим какво ни дява тя и какво ние на нея
Денят на Земята ни кара да се замислим какво ни дява тя и какво ние на нея. Това сподели Елена Ганчева от WWF, началник на акцията " Общ Дом. Общо Бъдеще ", в предаването " Нюзрум " на " Фокус " във връзка Деня на земята.
" Винаги, когато имаме дни, отдадени на природата, те са значими, тъй като това е времето, в което насочваме погледите си към заобикалящата ни среда. Това е моментът, в който да се замислим какво ни дава тя и ние какво и даваме. Чистият въздух, чистата вода, възможностите за издръжка, отопление, за прекрасен живот зависи от една добре непокътната природа. За да бъде тя такава, човек би трябвало да си свърши работата. В Деня на Земята ние призоваваме всеки, който има опция и предпочитание, да помогне с каквото може, с цел да имаме диви животни и дива природа ", сподели тя.
Според специалиста казусът с климатичните промени не може да бъде решен единствено с дейности един път годишно. Инициативата обаче ни кара да се замислим за нашата планета и най-малко за малко да предприемем дейни дейности, с които да покажем загрижеността си.
" Един ден не може да промени целия свят, само че колкото повече хора отделят най-малко един ден, понякога, ще бъде голяма помощ и ще припомня за часа на Земята, стартиран преди няколко години от няколко австралийци, които решили, че би трябвало да покажат на своето държавно управление, че би трябвало да вземе незабавни ограничения за битка с климатичните промени и решили, че ще изгасят осветлението за един час. Над 2 млн. души се включиха тогава и този флашмоб се трансформира в най-голямата природозащитна самодейност в света, прави се следващи години, над 190 страни се включват. Това демонстрира силата на хората, когато се обединени в една обща цел и идея ", сподели още Ганчева.
Тя съобщи, че индивидът с активността си е най-големият замърсител на околната среда. Ганева напомни, че с всяка година се изчерпват ресурсите на планетата, а те не могат да бъдат възобновени толкоз бързо, колкото са изразходват.
" Човекът е най-големият замърсител. Човешката активност способства за това да има смяна в климата и загуба на биоразнообразие. Ние черпим повече запаси от планетата, в сравнение с тя е в положение да възвърне и възобнови. Всяка година моментът, в който свършват ресурсите за една година, се доближава от ден на ден и повече към първата половина на годината. През 2022 година това беше юни месец, а тази – краят на май. Черпим повече, в сравнение с имаме потребност. Това е за сметка на страни, които са в противоположната обстановка. Те страдат, тъй като големи стопански системи и големи страни в други елементи на земята изразходват много и изхвърлят много отпадък " обясни експертът.
Относно това по какъв начин можем да помогнем на планетата, Ганчева напомни, че не са нужни огромни старания, а просто дребни промени в ежедневните ни привички. Тя счита, че човек не би трябвало да бъде потребител на всевъзможни артикули и храни, и то в големи количества. Всеки един би трябвало да ревизира и произхода, и качеството на купуваните артикули.
" Всеки може да схване в всекидневието си доста дребни стъпки, само че които като кумулативен ефект, ще бъдат нещо грандиозно. Не купуваме повече, в сравнение с имаме потребност. Всяко нещо, което може да се преизползва, рециклира, заеме – това е бъдещето. Доста постоянно нашите дрешници са цялостни с облекла, купуваме повече храна, в сравнение с можем да изядем или е добре да изядем.
Всеки път, когато човек реши да си купи нещо, трябва да си зададе въпроса " Аз в действителност ли нуждая се от това ". Когато си купим нещо, то би трябвало да е с тестван генезис. Да не е пристигнало от прекомерно отдалечен край от света, да е произведено по резистентен за природата метод и да пази ресурсите. Има задоволително сертифицирани артикули на пазара както за храни, по този начин и за дървесина, памук и други ", сподели Ганчева.
" Винаги, когато имаме дни, отдадени на природата, те са значими, тъй като това е времето, в което насочваме погледите си към заобикалящата ни среда. Това е моментът, в който да се замислим какво ни дава тя и ние какво и даваме. Чистият въздух, чистата вода, възможностите за издръжка, отопление, за прекрасен живот зависи от една добре непокътната природа. За да бъде тя такава, човек би трябвало да си свърши работата. В Деня на Земята ние призоваваме всеки, който има опция и предпочитание, да помогне с каквото може, с цел да имаме диви животни и дива природа ", сподели тя.
Според специалиста казусът с климатичните промени не може да бъде решен единствено с дейности един път годишно. Инициативата обаче ни кара да се замислим за нашата планета и най-малко за малко да предприемем дейни дейности, с които да покажем загрижеността си.
" Един ден не може да промени целия свят, само че колкото повече хора отделят най-малко един ден, понякога, ще бъде голяма помощ и ще припомня за часа на Земята, стартиран преди няколко години от няколко австралийци, които решили, че би трябвало да покажат на своето държавно управление, че би трябвало да вземе незабавни ограничения за битка с климатичните промени и решили, че ще изгасят осветлението за един час. Над 2 млн. души се включиха тогава и този флашмоб се трансформира в най-голямата природозащитна самодейност в света, прави се следващи години, над 190 страни се включват. Това демонстрира силата на хората, когато се обединени в една обща цел и идея ", сподели още Ганчева.
Тя съобщи, че индивидът с активността си е най-големият замърсител на околната среда. Ганева напомни, че с всяка година се изчерпват ресурсите на планетата, а те не могат да бъдат възобновени толкоз бързо, колкото са изразходват.
" Човекът е най-големият замърсител. Човешката активност способства за това да има смяна в климата и загуба на биоразнообразие. Ние черпим повече запаси от планетата, в сравнение с тя е в положение да възвърне и възобнови. Всяка година моментът, в който свършват ресурсите за една година, се доближава от ден на ден и повече към първата половина на годината. През 2022 година това беше юни месец, а тази – краят на май. Черпим повече, в сравнение с имаме потребност. Това е за сметка на страни, които са в противоположната обстановка. Те страдат, тъй като големи стопански системи и големи страни в други елементи на земята изразходват много и изхвърлят много отпадък " обясни експертът.
Относно това по какъв начин можем да помогнем на планетата, Ганчева напомни, че не са нужни огромни старания, а просто дребни промени в ежедневните ни привички. Тя счита, че човек не би трябвало да бъде потребител на всевъзможни артикули и храни, и то в големи количества. Всеки един би трябвало да ревизира и произхода, и качеството на купуваните артикули.
" Всеки може да схване в всекидневието си доста дребни стъпки, само че които като кумулативен ефект, ще бъдат нещо грандиозно. Не купуваме повече, в сравнение с имаме потребност. Всяко нещо, което може да се преизползва, рециклира, заеме – това е бъдещето. Доста постоянно нашите дрешници са цялостни с облекла, купуваме повече храна, в сравнение с можем да изядем или е добре да изядем.
Всеки път, когато човек реши да си купи нещо, трябва да си зададе въпроса " Аз в действителност ли нуждая се от това ". Когато си купим нещо, то би трябвало да е с тестван генезис. Да не е пристигнало от прекомерно отдалечен край от света, да е произведено по резистентен за природата метод и да пази ресурсите. Има задоволително сертифицирани артикули на пазара както за храни, по този начин и за дървесина, памук и други ", сподели Ганчева.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ