Денят на Всички български светии е уникален празник. На него

Денят на Всички български светии е неповторим празник. На него Църквата отдава респект към всички исторически персони, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благоверен живот, изповядвали са в цялост Христовата религия и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал заварката сред черква, народ и страна.

Българските светци въплъщават националната ни орис, тъй като всеки интервал от доосвобожденската ни история има своите мъченици. Освен тези светии, които са маркирани в църковния календар, на българската земя са просияли доста светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и по-късно до ново време. По време на османското иго башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, само че вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи.

Този ден е за възхвала и на тези незнайни подвижници, монаси и свети хора, отишли си безшумно и непретенциозно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния хоризонт.  С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им покровителство и благословение над целия български народ.

Първият прочут по име български светец е по едно и също време княз и страдалец. Той е св. Енравота или Боян, потърпевш за християнската религия през 30-те години на IХ век. Този максимален наследник на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се елементарни със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: " Вярата, за която в този момент аз загивам, ще се популяризира по цялата българска земя... ".

Действително не минали тридесет години и цяла България се покръстила. Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските нации и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните възпитаници, които популяризират Христовото слово и православната просвета измежду нашия народ. Почитаме ги дружно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.

За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място измежду тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други. В галерията на българската святост не липсват облиците на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на безпорядък и беззаконие.

Имен ден през днешния ден честват Панайот, Панталей и Панчо.  Отците на Църквата са открили този празник по три аргументи.  Първо - да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух извърши и оплоди нетленната реалност, духовния свят. Второ - да ни припомнят, че има доста герои на вярата, които със идеален живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от Него с " венеца на славата ", само че са останали безименни и незнайни за света. И трето - да се съберат всички светии в един ден, с цел да се знае, че те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че са се подвизавали на едно и също занятие на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца и Сина, и Светия Дух - в Царството на благодатта.