Денят на Вси светии, популярен и като Хелоуин, e маскарад,

Денят на Вси светии, известен и като Хелоуин, e маскарад, който се организира на 31 октомври най-много в страни като Англия, Ирландия, Канада и Съединени американски щати, само че в последно време намира фенове по целия свят. Началото си води от келтския езически обред Самейн (Samhain).

Древните келти чествали своята Нова година Самейн на 1 ноември. Те вярвали, че в нощта против Нова година се отваря границата сред мъртвите и живите и сенките на умрелите през миналата година навестяват земята. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да наподобяват колкото се може по-страшно - обличали скотски кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, с цел да се нахранят и да не упорстват да влизат в дома им. А самите поданици се събирали към огньове, запалвани от жреците. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и се принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

През 853 година папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси светии, ден за възхвала на всички християнски светци и мъченици. На британски език наименованието на празника е All Saint’s Day или Hallowmas или All Hallows. Хората продължавали да означават деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове.

По-късно - през 1000 година, църквата оповестила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а елементарните мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe’en, който по-късно почнали да назовават Halloween.

В България православната черква отбелязва празника на Всички светии при започване на лятото, в първата неделя след Петдесетница.
тагове Ден на вси светии келти празник