Празникът, който сплотява
Денят на труда и на интернационалната работническа взаимност се отбелязва годишно на 1 май. Честването на празника е световна самодейност със 139-годишна история, подбудена от устрема за отбрана правата на трудещите се и постигането на почтено възнаграждение и обективни условия на труд. Мнозина възприемат датата единствено като един от ярките знаци на социализма. Историческите обстоятелства обаче свидетелстват, че тя е част от историята на човешката цивилизация.
Това е ден за прослава на труда, на обществената отговорност и взаимност на хората от всички континенти. В името на общото по-добро бъдеще на света.
Актуален е през днешния ден, празникът настоятелно търси своето наличие в живота ни. Но буди и размисъл, тъй като огромна част от хората са безработни, а мнозина работят при недобри условия и ниско възнаграждение.
На 1 май доста страни в света празнуват публичните и икономическите достижения на работническото придвижване и търсенето на повече държавна отбрана за работещите по света. Това е и Ден на интернационалното работническо придвижване и на левите придвижвания.
Началото
Историята на празника се свързва с работническото придвижване през XIX век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда и 6 други са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани 7 анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва „ всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир “. Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е „ наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите “.
В България
Денят на труда е и измежду формалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското сдружение през 1890 година Обявен е за формален празник през 1939 година
От 1945 година в Народна република България празникът стартира да се празнува годишно, защото в социалистическите страни на честването му се отдава огромно значение, с цел да се подчертае водещата роля на работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване и държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място.
След края на социализма в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с образуване на всеобщи прояви. Честването се отбелязва главно от социалисти и други леви придвижвания и партии, като най-значителни са концертите навън на Българската социалистическа партия. Трудовият празник по традиция е и празник на синдикатите.
По света
В някои страни по света Първи май е отбелязван публично, в други се празнува импровизирано.
Във Франция, където синдикатите са доста мощни, празникът се отбелязва уместно. Това е единственият ден в годината, когато всички работещи да не би трябвало да са на работа, като се изключи хора, чийто тип занятие (като лекари или чиновници на градския транспорт) не го разрешава. В страната се провеждат доста манифестации и демонстрации.
В Съединени американски щати и Канада означават Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването стартира през 1882 година и поражда вследствие на желанието на профсъюза да обезпечи свободен ден за " трудещия се човек ". Днес Денят на труда там продължава да се чества най-вече с почивен ден и за мнозина бележи алегорично края на лятото. Празникът става формален през 1894 година.
Във Англия означават Деня на труда в първия понеделник на май. Предложения през 2011 година са правени празникът да се реалокира през септември, в синхрон със Съединени американски щати и Канада, само че към този момент това не е направено.
В страните от някогашния социалистически блок Първи май продължава да е значим празник. В Съюз на съветските социалистически републики и КНР той е отбелязван преди време даже с военни паради.
Празникът е празнуван и в нацистка Германия под името „ Имперски трудов ден “ (Reichsarbeitstag).
Днес Първи май се празнува като Ден на труда и е формален празник в редица страни като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и доста други.
Това е ден за прослава на труда, на обществената отговорност и взаимност на хората от всички континенти. В името на общото по-добро бъдеще на света.
Актуален е през днешния ден, празникът настоятелно търси своето наличие в живота ни. Но буди и размисъл, тъй като огромна част от хората са безработни, а мнозина работят при недобри условия и ниско възнаграждение.
На 1 май доста страни в света празнуват публичните и икономическите достижения на работническото придвижване и търсенето на повече държавна отбрана за работещите по света. Това е и Ден на интернационалното работническо придвижване и на левите придвижвания.
Началото
Историята на празника се свързва с работническото придвижване през XIX век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права.
Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират огромна национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира служител на реда и 6 други са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани 7 анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва „ всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир “. Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е „ наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите “.
В България
Денят на труда е и измежду формалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското сдружение през 1890 година Обявен е за формален празник през 1939 година
От 1945 година в Народна република България празникът стартира да се празнува годишно, защото в социалистическите страни на честването му се отдава огромно значение, с цел да се подчертае водещата роля на работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване и държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място.
След края на социализма в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с образуване на всеобщи прояви. Честването се отбелязва главно от социалисти и други леви придвижвания и партии, като най-значителни са концертите навън на Българската социалистическа партия. Трудовият празник по традиция е и празник на синдикатите.
По света
В някои страни по света Първи май е отбелязван публично, в други се празнува импровизирано.
Във Франция, където синдикатите са доста мощни, празникът се отбелязва уместно. Това е единственият ден в годината, когато всички работещи да не би трябвало да са на работа, като се изключи хора, чийто тип занятие (като лекари или чиновници на градския транспорт) не го разрешава. В страната се провеждат доста манифестации и демонстрации.
В Съединени американски щати и Канада означават Деня на труда (Labor Day) в първия понеделник от септември. Празнуването стартира през 1882 година и поражда вследствие на желанието на профсъюза да обезпечи свободен ден за " трудещия се човек ". Днес Денят на труда там продължава да се чества най-вече с почивен ден и за мнозина бележи алегорично края на лятото. Празникът става формален през 1894 година.
Във Англия означават Деня на труда в първия понеделник на май. Предложения през 2011 година са правени празникът да се реалокира през септември, в синхрон със Съединени американски щати и Канада, само че към този момент това не е направено.
В страните от някогашния социалистически блок Първи май продължава да е значим празник. В Съюз на съветските социалистически републики и КНР той е отбелязван преди време даже с военни паради.
Празникът е празнуван и в нацистка Германия под името „ Имперски трудов ден “ (Reichsarbeitstag).
Днес Първи май се празнува като Ден на труда и е формален празник в редица страни като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и доста други.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ