1 май е - Денят на труда. Каква е историята на празника?
Денят на труда и на интернационалната работническа взаимност се отбелязва годишно на 1 май и е един от формалните празници в България. На тази дата доста страни в света празнуват публичните и стопански достижения на работническото придвижване.
Историята
Началото на празника се свързва с интернационалното социалистическо придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права. Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда и шестима са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани седем анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир. " Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите. "
В България
Денят на труда е един от формалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското сдружение през 1890 година Обявен е за формален празник през 1939 година
От 1945 година комунистическата власт в Народна република България стартира да празнува празника годишно. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място. Манифестиращите минават марширувайки през площада, като скандират авансово заучени лозунги, които популяризират труда и работническата класа. През това време от естрада, ситуирана на площада, са поздравявани от партийни (БКП и Български земеделски народен съюз от ръководещия ОФ), държавни и локални ръководители.
След края на комунистическия режим в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви.
Водеща фотография: lostbulgaria
Историята
Началото на празника се свързва с интернационалното социалистическо придвижване през 19 век и работническите митинги за ценене на обикновените обществени права. Началото се слага на 1 май 1886 година в Съединени американски щати, когато профсъюзите организират неофициална национална стачка, в която вземат присъединяване над 300 000 служащи от цялата страна с искане за въвеждане на формален 8-часов работен ден. След тридневни митинги в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват към 200 души и убиват най-малко четирима. На 4 май по време на последвалия митинг против полицейското принуждение измежду полицията е хвърлена бомба, при която умира един служител на реда и шестима са ранени. Набързо са наказани и екзекутирани седем анархисти, след това оправдани като почтени.
През 1889 учредителният конгрес на Втория интернационал, извършен в Париж, приканва за интернационалните демонстрации в символ на взаимност към митингите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам приканва " всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да показват пламенно на Първи май за формалното признание на 8-часовия работен ден, за международен мир. " Тъй като най-ефективният метод за демонстрации е стачката, конгресът взема решение, че е " наложително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, на всички места, където е допустимо без отрицателни последствия за служащите. "
В България
Денят на труда е един от формалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското сдружение през 1890 година Обявен е за формален празник през 1939 година
От 1945 година комунистическата власт в Народна република България стартира да празнува празника годишно. Държавата отбелязва Първи май с огромни митинги из цялата страна, в които наложително взимат присъединяване държавните чиновници. Те се организират на централния площад във всяко обитаемо място. Манифестиращите минават марширувайки през площада, като скандират авансово заучени лозунги, които популяризират труда и работническата класа. През това време от естрада, ситуирана на площада, са поздравявани от партийни (БКП и Български земеделски народен съюз от ръководещия ОФ), държавни и локални ръководители.
След края на комунистическия режим в България през 1989 година Първи май продължава да е формален и неработен ден, само че държавната власт не се ангажира с организирането на всеобщи прояви.
Водеща фотография: lostbulgaria
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ