Кой е Св. Валентин и защо влюбените празнуват, ако той не е бил покровител на любовта?
Денят на Свети Валентин се приема за един от най-безгрижните празници от годината - споделено празненство на любовта с цветя, бонбони, вино и дарове за най-близкия човек.
Историята на 14 февруари в християнската традиция обаче няма съвсем нищо общо с романтиката.
Самият светец, чиято памет се уважава от Католическата черква на тази дата, е канонизиран като страдалец, умрял в името на христовата религия.
Трагичната му гибел е един от дребното сигурни обстоятелства към личността на св. Валентин.
Версиите за живота му са прекомерно разнообразни. Има най-малко трима души с това име в летописа на мъчениците от Римската империя, за които се позволява, че може да са свързани с произхода на този празник. Двама от тях се празнуват на 14 февруари - измежду тях е Валентин, свещеник на Терни.
Третият хипотетичен " татко " на празника на любовта е Валентин, свещеник на Геноа, само че той се празнува на друга дата - 2 май. Този ден също съответствува по чудноват метод с последващата асоциация с романтиката и любовта.
Основната версия за живота на Свети Валентин гласи, че той бил духовник в Римската империя, по време на император Клавдий II през 3 в. сл. Хр. По това време християнството към момента е неразрешена вяра и се преследва от закона, по тази причина духовникът е задържан.
Една от легендите за него споделя, че по време на проестоя си в пандиза той съумява да сътвори знамение - с помощта на него, сляпата щерка на един от съдиите проглежда. Историята гласи, че последните му думи са отправени точно към нея. Вариацията на същата история е, че момичето се влюбва в Св. Валентин, а той я научава да обича Христос.
Преди изтезанието си, той ѝ оставя записка, която подписва като " твоят Валентин " - привет, който и до през днешния ден участва на картичките, които влюбените си подаряват, наречени валентинки.
Съществува още една легенда, която обгръща празника в лека тайнственост и обвързва 14 февруари не с християнството, а с езическите ритуали на Древен Рим.
Всяка година на 15 февруари римляните са отбелязвали така наречен Луперкалии - или празниците на изобилието - с разнообразни ритуали като скотски жертвоприношения, помазване на деца с кръв от коза или церемониални улични шествия на голи дами, които са алегорично " бичувани " от млади мъже като благопожелание за изобилие. Предходният ден е бил отдаден на честването на богинята Юнона, която покровителства брака и фамилията, а дамите са получавали цветя.
Тези тържества са се радвали на мощна известност измежду римляните и са неразрешени като езически прояви едвам през 5 век от папа Геласий I. Същият папа утвърждава и празника на св. Валентин на мястото на Луперкалиите.
Има и четвърто допустимо пояснение - че император Клавдий II издава възбрана на младите да подписват брак, с цел да подтиква мъжете да се отдадат на военна работа без боязън за орисите на съпруги и деца.
По това време полигамията е преобладаваща процедура в Римската империя и малко на брой се усещат ощетени от отнетото право да се отдадат на един-единствен сътрудник. Християнството обаче събира от ден на ден почитатели, а с това и хората, които желаят да сключат сватбен съюз.
Именно тук се допуска, че се появява Валентин - той скрито организира брачни церемонии, преди да бъде хванат от управляващите. Самият настойник на влюбените остава неженен до гибелта си.
Бащата на английската литература - Джефри Чосър е индивидът, който дефинира 14 февруари като датата, на която птиците и хората се събират, с цел да си намерят сътрудник, в своята поема " Parlement of Foules ".
Предполага се, че тя е оповестена през 1381 година, когато е подписан брачният контракт сред крал Ричард II и неговата брачна половинка Анна Бохемска. Но датата на контракта е 2 май - денят, в който се отбелязва паметта на мъченика Валентин, епископа на Геноа.
Най-ранната " валентинка ", позната на актуалните историци, е написана през 1415 година от Шарл, херцог на Орлеан, до брачната половинка му.
Където и да се крие истината, в Средновековието Св. Валентин е един от известните светци в Италия, а обичаите, свързани с празника, се популяризират и във Франция и Англия. Към 19 век, денят на светеца към този момент е тясно асоцииран с романтиката. Едва по-късно традицията с отпечатването на серийни картички с послания за Св. Валентин навлиза и в Америка.
Днес " Денят на влюбените " прекосява столетия и граници, с цел да се трансформира в едно от най-комерсиалните събития в годината - като стигне в това число до ултраконсервативната мюсюлманска Саудитска Арабия.
Макар датата публично да не се уважава в Рияд, а споменаването на името на светеца да е неразрешено, на 14 февруари аленото е преобладаващият цвят в комерсиалните центрове саудитската столица. Има и редица акции за понижения на дамско долни дрехи, парфюми и гримове, до момента в който на всички места се виждат сърца.
Историята на 14 февруари в християнската традиция обаче няма съвсем нищо общо с романтиката.
Самият светец, чиято памет се уважава от Католическата черква на тази дата, е канонизиран като страдалец, умрял в името на христовата религия.
Трагичната му гибел е един от дребното сигурни обстоятелства към личността на св. Валентин.
Версиите за живота му са прекомерно разнообразни. Има най-малко трима души с това име в летописа на мъчениците от Римската империя, за които се позволява, че може да са свързани с произхода на този празник. Двама от тях се празнуват на 14 февруари - измежду тях е Валентин, свещеник на Терни. Третият хипотетичен " татко " на празника на любовта е Валентин, свещеник на Геноа, само че той се празнува на друга дата - 2 май. Този ден също съответствува по чудноват метод с последващата асоциация с романтиката и любовта.
Основната версия за живота на Свети Валентин гласи, че той бил духовник в Римската империя, по време на император Клавдий II през 3 в. сл. Хр. По това време християнството към момента е неразрешена вяра и се преследва от закона, по тази причина духовникът е задържан.
Една от легендите за него споделя, че по време на проестоя си в пандиза той съумява да сътвори знамение - с помощта на него, сляпата щерка на един от съдиите проглежда. Историята гласи, че последните му думи са отправени точно към нея. Вариацията на същата история е, че момичето се влюбва в Св. Валентин, а той я научава да обича Христос.
Преди изтезанието си, той ѝ оставя записка, която подписва като " твоят Валентин " - привет, който и до през днешния ден участва на картичките, които влюбените си подаряват, наречени валентинки.
Съществува още една легенда, която обгръща празника в лека тайнственост и обвързва 14 февруари не с християнството, а с езическите ритуали на Древен Рим.
Всяка година на 15 февруари римляните са отбелязвали така наречен Луперкалии - или празниците на изобилието - с разнообразни ритуали като скотски жертвоприношения, помазване на деца с кръв от коза или церемониални улични шествия на голи дами, които са алегорично " бичувани " от млади мъже като благопожелание за изобилие. Предходният ден е бил отдаден на честването на богинята Юнона, която покровителства брака и фамилията, а дамите са получавали цветя.
Тези тържества са се радвали на мощна известност измежду римляните и са неразрешени като езически прояви едвам през 5 век от папа Геласий I. Същият папа утвърждава и празника на св. Валентин на мястото на Луперкалиите.
Има и четвърто допустимо пояснение - че император Клавдий II издава възбрана на младите да подписват брак, с цел да подтиква мъжете да се отдадат на военна работа без боязън за орисите на съпруги и деца.
По това време полигамията е преобладаваща процедура в Римската империя и малко на брой се усещат ощетени от отнетото право да се отдадат на един-единствен сътрудник. Християнството обаче събира от ден на ден почитатели, а с това и хората, които желаят да сключат сватбен съюз.
Именно тук се допуска, че се появява Валентин - той скрито организира брачни церемонии, преди да бъде хванат от управляващите. Самият настойник на влюбените остава неженен до гибелта си.
Бащата на английската литература - Джефри Чосър е индивидът, който дефинира 14 февруари като датата, на която птиците и хората се събират, с цел да си намерят сътрудник, в своята поема " Parlement of Foules ".
Предполага се, че тя е оповестена през 1381 година, когато е подписан брачният контракт сред крал Ричард II и неговата брачна половинка Анна Бохемска. Но датата на контракта е 2 май - денят, в който се отбелязва паметта на мъченика Валентин, епископа на Геноа.
Най-ранната " валентинка ", позната на актуалните историци, е написана през 1415 година от Шарл, херцог на Орлеан, до брачната половинка му.
Където и да се крие истината, в Средновековието Св. Валентин е един от известните светци в Италия, а обичаите, свързани с празника, се популяризират и във Франция и Англия. Към 19 век, денят на светеца към този момент е тясно асоцииран с романтиката. Едва по-късно традицията с отпечатването на серийни картички с послания за Св. Валентин навлиза и в Америка.
Днес " Денят на влюбените " прекосява столетия и граници, с цел да се трансформира в едно от най-комерсиалните събития в годината - като стигне в това число до ултраконсервативната мюсюлманска Саудитска Арабия.
Макар датата публично да не се уважава в Рияд, а споменаването на името на светеца да е неразрешено, на 14 февруари аленото е преобладаващият цвят в комерсиалните центрове саудитската столица. Има и редица акции за понижения на дамско долни дрехи, парфюми и гримове, до момента в който на всички места се виждат сърца.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ