Стефановден е! Честит празник!
Денят на Свети Стефан се празнува на третия ден след Рождество Христово - 27 декември.
От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец (първомъченик), тъй като е една от първите жертви на християнската религия. Свети Стефан е първият християнски страдалец и първи чиновник (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - черква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли парцелите си за подкрепяне на общината, а Св. Стефан посочвал активност и предопределение на обособените й членове. Може да се каже, че това е била първата действителна християнска община, която била толкоз безапелационно и заслужено построена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието споделя, че Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него.
След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкоз повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.
Вместо да се пази, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа. " Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всеки път се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие! " Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от завист.
А Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! " Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " – и с тия думи умрял. От всички най-много се ожесточавал един момък на име Савел, нечовечен гонител на църквата Христова – оня същият, който по-късно, образован от Духа Божи, станал най-твърд и ревнив просветител на същинската религия и прочут деятел Павел.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
Според националните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, с цел да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан значи " венец " и точно тази символика е една от главните аргументи празникът да се приема като венец на остарялата година и ден за равносметка.
През последния празник от годината към трапезата за следващ път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано на разсъмване, с цел да подготви обичайните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата участват още прясно изпечен ритуален самун и златиста баница.
В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, с цел да е мощна и богата новата година.
По традиция, обичаите, които характеризират по този начин наречените Мръсни дни, би трябвало да се съблюдават от Стефановден до Йордановден. През тези дни дамите не би трябвало да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са неразрешени. Това е интервалът, през който хората би трябвало да се пазят от злите сили и не се излиза на открито по мрачно, изключително през нощта.
На Стефановден младите фамилии гостуват на своите родители, кумове или кръстници, с цел да им засвидетелстват нужното почитание.
С 27 декември е обвързван и обичаят ладуване, по време на който се събират неомъжените моми, с цел да извършат присъщите обредни практики, които да им предскажат по кое време и с кой ерген ще се задомят. Всички те плетат китки, към които привързват пръстен или друга персонална движимост, дружно с която ги потапят в менче, цялостно с мълчана вода, след което го покриват с алено покривало. Когато се развидели, едната госпожица се облича в булчинска одеждa и до момента в който останалите пеят ладанки /обредни песни/, тя гадае коя госпожица с кой момък ще мине под венчило.
На този ден честват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец (първомъченик), тъй като е една от първите жертви на християнската религия. Свети Стефан е първият християнски страдалец и първи чиновник (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - черква. В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли парцелите си за подкрепяне на общината, а Св. Стефан посочвал активност и предопределение на обособените й членове. Може да се каже, че това е била първата действителна християнска община, която била толкоз безапелационно и заслужено построена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни. Преданието споделя, че Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него.
След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкоз повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.
Вместо да се пази, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа. " Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всеки път се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие! " Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от завист.
А Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! " Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " – и с тия думи умрял. От всички най-много се ожесточавал един момък на име Савел, нечовечен гонител на църквата Христова – оня същият, който по-късно, образован от Духа Божи, станал най-твърд и ревнив просветител на същинската религия и прочут деятел Павел.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
Според националните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, с цел да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан значи " венец " и точно тази символика е една от главните аргументи празникът да се приема като венец на остарялата година и ден за равносметка.
През последния празник от годината към трапезата за следващ път се събира цялото семейство. Стопанката на къщата става рано на разсъмване, с цел да подготви обичайните за Стефановден месни ястия - свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми. На софрата участват още прясно изпечен ритуален самун и златиста баница.
В някои краища на България се готви прясно заклана кокошка, с цел да е мощна и богата новата година.
По традиция, обичаите, които характеризират по този начин наречените Мръсни дни, би трябвало да се съблюдават от Стефановден до Йордановден. През тези дни дамите не би трябвало да перат, да метат или да мият косите си. Венчавките, кръщенетата и опелата също са неразрешени. Това е интервалът, през който хората би трябвало да се пазят от злите сили и не се излиза на открито по мрачно, изключително през нощта.
На Стефановден младите фамилии гостуват на своите родители, кумове или кръстници, с цел да им засвидетелстват нужното почитание.
С 27 декември е обвързван и обичаят ладуване, по време на който се събират неомъжените моми, с цел да извършат присъщите обредни практики, които да им предскажат по кое време и с кой ерген ще се задомят. Всички те плетат китки, към които привързват пръстен или друга персонална движимост, дружно с която ги потапят в менче, цялостно с мълчана вода, след което го покриват с алено покривало. Когато се развидели, едната госпожица се облича в булчинска одеждa и до момента в който останалите пеят ладанки /обредни песни/, тя гадае коя госпожица с кой момък ще мине под венчило.
На този ден честват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ