Денят на свети Мина винаги събира много хора пред неговите

Денят на свети Мина постоянно събира доста хора пред неговите икони, които наложително участват във всяка черква в България. Празникът тържествено се отбелязва от църковните отци, само че като че ли е още по-тачен от хората – повече или по-малко вярващи.  Един от най-ярките образци за тази респект е манастирът „ Свети Мина “, където всекидневно се стичат млади и остарели, а на 11 ноември опашката от чакащи да се поклонят пред чудотворната икона на светеца излиза отвън рамките на обителта.

Великомъченик Мина не е българин, само че е измежду най-обичаните и почитани в страната. Роден е в Александрия, Египет, в края на III век, въпреки да има и други места, посочени за негови родни. Живял е единствено 24 години, нищо че на множеството икони е изобразяван като белобрад дъртак. Като боец той в никакъв случай не взе участие в нападателни, а само в защитни войни. Роден е във време, когато към момента християнството се преследва.

Войникът Мина напуща своя отряд, с цел да не му се постанова да изтезава последователите на вярата, която самичък изповядва. Живее в пустинята, до момента в който един ден научава за езически гуляй, организиран в града. Отива на площада и стартира да разобличава разврата, който се шири. Заловен е и е бичуван с волски жили, в тялото му са забивани стоманени пръти. Накрая е обесен с главата надолу, след това главата му е отсечена и е изгорял. Когато пламъците се укротяват и езическият празник завършва, християни събират мощите на боеца светец и ги погребват тържествено.

Покровител е на фамилията, брака, сираците, самотните хора, бездетните, хората на път и водачите. Голямата му мощ се демонстрира в безчет чудеса, записани в голям брой църковни книги както в България, по този начин и в други елементи на Европа и света.

Свети Мина е измежду най-бързите в помощта и чудесата. Смятан е за светец на възмездието и справедливостта, асистент в разкриване на изгубени движимости и в укрепване на съвсем разрушени фамилии. Той е един от най-мощните лечители измежду духовното войнство – оказва помощ на немощните да проходят, да проговорят, лекува даже отписани от формалната медицина хора. Наред с тези чудеса спомага за вярно разрешаване на проблеми от друго естество и намиране на нравствен покой.

Сред най-щастливите от неговата поддръжка са майките и бащите, които дълго време не са имали деца, само че с гореща молитва към свети Мина са станали родители. Именно те пълнят в празнични дни особено квалифицираните за кръщенета зали на обителта край столичния квартал „ Бенковски “.

Манастирът е открит от ясновидката баба Бона Велинова през 20-те години на предишния век. По-точно открити са руините на тогавашна голяма обител. Легендата гласи, че манастирът на свети Мина край тогавашното село Обрадовци, в този момент квартал на столицата, е учреден в късноримската ера. През ХI век на това място съществува огромен нравствен комплекс с 40 параклиса, голям брой манастирски здания и учебно заведение, както и метох на Света гора.

През Средновековието е част от софийската Мала Света гора – пръстен от манастири към днешната столица. Кръстоносните походи и османските нашествия последователно заличават изцяло следите на светата обител, само че споменът за манастира на светеца боец Мина остава в легендите. При прокопаването на коритото на река Владайска се откриват основи на здания, реката дълго време носи керемиди, камъни и тухли.

В интервала 1942 – 1945 година Обрадовската обител е възобновена в настоящия си тип. Тогава е издигната днешната манастирска черква, а малко по-късно са издигнати няколко параклиса. В един от тях, отдаден на светците Козма и Дамян, е вградено аязмо със светена вода.

Инфо: Уикенд