Денят на Победата е празник по случай победата на СССР

Денят на Победата е празник по случай успеха на Съюз на съветските социалистически републики над Нацистка Германия във Великата Отечествена война.

 Установен е с декрет на президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 8 май 1945 и се чества всяка година на 9 май и до през днешния ден.

Всяка година на този ден жителите им почитат паметта на починалите и подвига на ветераните във Великата отечествена война. Военен церемониал приковава вниманието на света към Москва и демонстрацията на нейната военна мощност. Израел също чества този ден.

Съюзниците от Втората международна война обаче празнуват на разнообразни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Затова в Европейския съюз и Съединени американски щати Денят на успеха над Германия се чества на 8 май, а в Русия – на 9 май.

Самоубивайки се, Хитлер показва за собствен правоприемник адмирал Дьониц

На 7 май в " аленото учебно заведение " (сградата на техническия колеж) във френския град Реймс в 2,41 ч. централноевропейско време е подписана капитулацията на Германия.

От немска страна автограф поставя началник-щаба на оперативното Върховно командване на Вермахта генерал-полковник Алфред Йодл, а от страна съдружниците - представителят на Ставката на Върховния главнокомандващ на Съюз на съветските социалистически републики генерал-майор Иван Суслопаров, началникът на Главния щаб на Съюзните експедиционни сили генерал-лейтенант Уолтър Бедел Смит и в качеството си на очевидец - заместник-началникът на Щаба на националната защита на Франция бригаден военачалник Франсоа Севез.

Съгласно акта немските войски е трябвало да прекратят военните дейности в 23,01 ч. Централноевропейско време на 8 май.

Шест часа след подписването в Реймс обаче се получава депеша от Москва, в която се споделя, че актът в този му тип е недопустим за руската страна, защото се разграничава от авансово съгласувания на Ялтенската конференция и тъй като военачалник Суслопаров не е акредитиран да поставя автограф.

Друг аргумент е, че капитулацията би трябвало да бъде заявена не в освободена територия, а в " сърцето на звяра " - фашистката столица Берлин.

Всичко това е предлог за осъществяване на зрелищна гала, в която съветската страна ще има централна роля.

Както споделя Йосиф Сталин в депеша до президента Хари Труман и премиер-министъра Чърчил: " Договорът, подписан в Реймс, не би трябвало да се анулира, само че и не би трябвало да се признае ".

Генерал Дуайт Айзенхауер се съгласява с съветската страна и поема уговорката да обезпечи наличието на командирите на трите съществени рода войски на Третия райх на 8 май в Берлин.

Въпреки че на подписването в Реймс участват 17 публицисти от Съединени американски щати и Англия, по молба на руската страна се възприема 36-часово осведомително ембарго на новината.

Но на 7 май по обяд немското радио във Фленсбург, който по това време е централа на немското държавно управление, излиза с публично послание към немския народ за подписаната капитулация.

Няколко часа по-късно репортерът на Асошейтед прес Едуард Кенеди нарушава ангажимента и " изстрелва " топновината.

Изпреварен от събитията, Уинстън Чърчил прави публично послание по радиото, с което афишира края на война на 8 май.

Подписването на акта в Берлин се състои в постройката на офицерския клуб на бившето военно-инженерно учебно заведение в предградието Карлхорст в 00,16 ч. локално време на 9 май.

От немска страна подписи поставят началник-щаба на Върховното командване на Вермахта генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе генерал-полковник Щумпф и представителят на Кригсмарине адмирал декор Фридебург.

Безусловната капитулация одобряват за руската страна маршал Жуков и заместител главнокомандващият съюзните експедиционни сили маршал Артур Тедер. В качеството си на очевидци подписи поставят американският военачалник Карл Спаатс и френският военачалник Жан де Тасини.

Съветските жители научили за края на войната в 2,10 ч. на 9 май от известие по радиото на Совинформбюро.

И в двата акта часът на влизане в действие обаче остава същият - 23,01 ч. централноевропейско време на 8 май, само че заради часовата разлика това се равнява на 01.01 ч. московско време на 9 май.

На 8 май 1945 година в 23,16 ч в превърнатия в отломки град под прожекторите на съюзническите медии началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, влезнал в залата с маршалски скиптър и монокъл на окото, подписва немската капитулация в постройката на военноинженерното учебно заведение в берлинското предградие Карлсхорст.

От страна на съдружниците имената си поставят маршал Жуков, английският маршал от авиацията Тедър, американският военачалник Спаац и френският военачалник Латр дьо Тасини.

Тук демонстриращият до този миг прусашко хладнокръвие фелдмаршал Кайтел не устоя: " Как, и французите ли?! Само това липсваше! ", се възмущава той. И не без съображение, като се има поради позорната капитулация на Франция през 1940 година и съдействието на режима на Петен с Хитлер.

Първа точка от подписания от тях

“АКТ ЗА ВОЕННА КАПИТУЛАЦИЯ ”

“ Ние долуподписаните, действайки от името на Германското Върховно Командване, се съгласяваме за безусловната капитулация на всички наши въоръжени сили на суша, на море и във въздуха, а също всички сили, намиращи се в сегашния миг под немско командване, предаваме на послушание на Върховното Главно командване на Червената Армия и по едно и също време на Върховното Командване на Съюзническите експедиционни сили ”.

Трагедията стартира на 1 септември 1939 година с нападението над Полша.

До 9 май 1945 година човечеството записва в историята си най-кръвопролитната война. За интервал от близо 6 години умират милиони хора по целия свят. 61 страни са въвлечени в тоталната кървава кавга. Тази кланица е известна като Втората международна война. По-малко знае се, че Германия е победена един път, само че капитулира два пъти.

На 7 май 1945 година, в 2:41 часа, в град Реймс, Франция, Германия подписва пакта за безусловната си капитулация. С това се поставя завършек на сраженията. Документът задължава страните да оставят на място военните си формирования. И да не подхващат никакви дейности по заличаване или разваляне на имущество и инфраструктура.

От страна на хитлерова Германия пактът е подписан от Алфред Йозеф Фердинанд Йодл – генералът, който от 1938 година управлява Оперативния щаб на Вермахта.

За антихитлеристката коалиция подписите си под документа поставят генерал-лейтенант Уолтър Бийдъл Смит – шеф на Главния щаб на Съюзническите експедиционни сили и представителят на Върховното основно командване на Съюз на съветските социалистически републики генерал-майор Иван Суслопаров. Като представител на Франция и очевидец на подписването, пактът е подписан от заместител началника на Щаба на националната защита, бригаден военачалник Франсуа Севез.

Капитулацията на нацистка Германия влиза в действие от 23:01 часа (средноевропейско време) на 8 май 1945 година. Пактът е направен на британски език и за публична е призната единствено версията му на този език.

На церемонията по подписването на пакта в Реймс участват 17 публицисти. Всички те се съгласяват под клетва да не оповестяват публично новината за подписването на документа за период от 36 часа. Информация обаче изтича.

В Съединени американски щати и Европа формалното оповестяване на подписването на пакта е малко преди среднощ на 8 май. А в Съюз на съветските социалистически републики – в късните часове на 9 май. От тогава като ден на успеха в Съюз на съветските социалистически републики се отбелязва 9 май.

Сталин е засегнат от подписаната капитулация в Реймс,

при което водеща роля имат западните съдружници. Той отхвърля да признае този акт и желае ново сключване на капитулацията в завзетия от Червената войска Берлин. И моли съдружниците да не афишират публично за успеха до встъпването в действие на капитулацията, т.е. до 9 май. В последното искане му отхвърлят и Чърчил, и Труман, който декларира, че молбата на Сталин е постъпила при него доста късно и е невероятно да бъде анулирано оповестяването на капитулацията.

Сталин декларира: „ Договорът, подписан в Реймс, не би трябвало да се анулира, само че не трябва да се признава. Капитулацията би трябвало да бъде отразена като най-важният исторически акт и да бъде призната не на територията на спечелилите, а там, откъдето потегли фашистката експанзия – в Берлин, и не в едностранен ред, а наложително от висшото командване на всичките страни от антихитлеристката коалиция… “

В отговор съдружниците се съгласяват да проведат церемонията с вторичното сключване на акта в Берлин. Айзенхауер известява на Йодъл, че немските командващи типовете въоръжени сили би трябвало да се явят за провеждането на окончателната публична процедура във времето и мястото, което бъде посочено от руското и съюзните командвания.

Окончателната и безусловна капитулация на Германия е подписан в берлинското предградие Карлхорст, в постройката на някогашната трапезария на военно инженерното учебно заведение.

Според формалната версия, призната в Съветския съюз, актът е подписан на 8 май в 22,43 часа централноевропейско време, в 00,43 часа на 9 май московско време. В текста на акта не е посочена точната дата на подписването му – посочен е 8 май 1945 година

Под този документ подписите си от немска страна поставят генерал-фелдмаршал, шеф на Върховното командване на Вермахта Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе – генерал-полковник Штумпф и на кригсмарината — адмирал декор Фридебург. Безусловната капитулация е призната от маршал Жуков (от страна на СССР) и заместител главнокомандващия на експедиционните съюзнически сили маршал Тедър.

Айзенхауер има желание да участва на второто сключване на акта, само че е спрян от възраженията на Чърчил и група офицери от своето обграждане, недоволни от тази процедура. В резултат Айзенхауер изпраща своя заместител Артур Тедер.

Според съгласуваността сред държавните управления на Съветския съюз, Съединени американски щати и Англия е реализирана договореността процедурата в Реймс да се счита за предварителна. Точно по този начин тя се трактува в Съветския съюз, където смисъла на акта на 8 май се принизява, само че на Запад се прави оценка като публично сключване на капитулацията, а процедурата в Карлхорст – за ратификацията ѝ.

След като приема капитулацията, Съветският съюз не подписва мир с Германия, т.е. официално остава в положението на война. Указът за прекратяването на войната е признат от Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз на 25 януари 1955 година

Идеята за безусловна капитулация е стартирана от президента Рузвелт още на срещата в Казабланка през 1943 година.

До месец юли 1944 година е създаден детайлно документ, координиран с всички командвания в антихитлеристката коалиция. Когато на 4-5 май 1945 година въпросът за капитулацията на Германия към този момент става настоящ, се постанова да се напише нов, къс и чисто боен текст на пакта. Автори на документа са американски офицери от щаба на главнокомандващия американо-английски съюзнически сили Дуайт Айзенхауер.

Де факто войната в Европа продължава доникъде на май, когато завършват последните сражения в централната част на континента. Приемайки капитулацията, Съветският съюз не подписва кротичък контракт с Германия.

Състоянието на война продължава до 25 януари 1955 година, когато е признат Указ на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Втората международна война приключва с подписването на борда на американския линкор " Мисури " акт на безусловна капитулация на Япония. Интересен е фактът, че и до ден сегашен не е подписан кротичък контракт сред Съюз на съветските социалистически републики (респективно Русия) и Япония поради неуредените разногласия за собствеността на Курилските острови.

Мащабното отбелязване на Деня на успеха В Съюз на съветските социалистически републики стартира двадесет години след подписването на капитулацията, по времето на Леонид Илич Брежнев. Оттогава датират грандиозните военни паради на които се показва руската военна мощност и нови механически средства. Дотогава е извършен единствено един церемониал на успеха - на 24 юни 1945 година