Сподели Ако Си Българин! Ето Това Е Истинският Празник, Който Всеки Трябва Да Отбележи Утре! Не Е Хелоуин!!
Денят на националните будители поражда в сложното време на душевна съсипия и национална мъка след неуспеха в Първата международна война. Сринатият възрожденски блян за мнозина вещае раздробяване на националната ни ценностна система. В подобен миг българите избират историческия опит да ги води. Те се вглеждат в най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят прикосновение с тези, които в мъчно и безперспективно време с мощта на своята мисъл възвръщат равновесието и духовния уют на българите:
Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
Инициативата за въвеждането на сходен празник за първи път потегля от група учители от Пловдив, в края на образователната 1908-1909 година Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да празнуват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния покровител на българите - св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна черква, не прави корекция на църковния календар и продължава да прави служението по Юлианския календар, съгласно който денят 1 ноември по държавния календар подхожда на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
На този ден тъкмо е решено да се отдаде респект и на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.
Министерството на просвещението също поддържа и покровителства тази самодейност и празникът последователно се постанова в цялата страна. Цел на честването му е да се популяризират хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на полезностите на българската национална гражданска война, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в съвременни жители.
Така от локално събитие скоро честването се трансформира в национално. Узаконяването му става през 1922 година Подписаният три години по-рано Ньойски кротичък контракт, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достолепие довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското държавно управление на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да издигнат националното самочувствие. Пряк реализатор на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово управление все по-тържествено се празнува празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, отдадени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов. Така Стоян Омарчевски и интелектуалците по това време – националният публицист Иван Вазов, позабравеният в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и др.стават основатели и за деня на националните будители
На 31.10. 1922 година Министерският съвет издава разпореждане, с което узаконява 1 ноември като Ден на националните будители. Определен е и редът и методът на честването в столицата. То стартира с молебен на площад „ Св. Ал. Невски " в наличието на високопоставени държавни чиновници отпред с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната, минава около двореца и приключва на площад „ Св. Неделя ". С сходни шествия и прояви, само че с присъединяване на локални високопоставени лица, се празнува Денят на будителите и във всички градове на страната.
Наскоро, в Деня на националните будители в София през 2010 година студенти от СУ изобразиха като тиква и кратуна тогавашните министри Симеон Дянков и Сергей Игнатов и връчиха на някогашния финансист номер едно на страната тапия за антибудител. Година по-късно, през 2011 година имаше не Ден, а Нощ на будителите. Тогава българските възпитаници излязоха безшумно и със свещи в ръце, с цел да напомнят думите на Апостола на свободата " Всекиму ще се държи сметка за делата "
А какво е първи ноември през днешния ден?
Първи ноември е оня ден, в който умерено можем да седнем и да обърнем взор обратно, в десетилетията, във вековете и да помислим за предишното, с цел да забележим освен празника, само че и признака. Символът на вярата, признакът на загатна за предишното, което ще проправи пътя на бъдещето, знак на това, което стои тъкмо пред нас, само че върху което ние по този начин и не се замисляме. И най – към този момент да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и в никакъв случай да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, създатели, борци и герои.
Да не забравяме и бездънен реверанс пред всички учители, на които думата будител най – приляга. " Будител " има санскритски корен - буда, който значи зрящ, безсънен. Това ни дава съображение да приемем, че „ националното звание " будител имат достойнството да носят всички учители, „ зрящи " духовни водачи, изковаващи от слово най-мощното оръжие и да допълним съветския академик акад. Дмитрий Лихачов че: „ Плътта на българската страна сътвори Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И непознатите завоеватели не можеха да поробят тази страна на духа, тъй като в отбрана на българския народ в компактен строй застанаха писмеността, езикът, литературата... " и българскте учители.
Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за национална свяст и българско съзнание.
Инициативата за въвеждането на сходен празник за първи път потегля от група учители от Пловдив, в края на образователната 1908-1909 година Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да празнуват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния покровител на българите - св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна черква, не прави корекция на църковния календар и продължава да прави служението по Юлианския календар, съгласно който денят 1 ноември по държавния календар подхожда на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец.
На този ден тъкмо е решено да се отдаде респект и на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание.
Министерството на просвещението също поддържа и покровителства тази самодейност и празникът последователно се постанова в цялата страна. Цел на честването му е да се популяризират хора на перото и книгата, на мислители и вдъхновители на полезностите на българската национална гражданска война, на българското прераждане от етнос в нация, от средновековни хора в съвременни жители.
Така от локално събитие скоро честването се трансформира в национално. Узаконяването му става през 1922 година Подписаният три години по-рано Ньойски кротичък контракт, откъснатите от територията ни български земи, тежките репарации и поруганото ни национално достолепие довеждат отчаянието и нихилизма в българското общество. Загрижено за упадащия дух, земеделското държавно управление на Александър Стамболийски се заема с учредяването на празници, които да издигнат националното самочувствие. Пряк реализатор на тази заповед е министърът на просвещението, писателят Стоян Омарчевски. Под негово управление все по-тържествено се празнува празникът на Кирил и Методий. Организират се юбилейни тържества, отдадени на Иван Вазов и на заслужили дейци като Стефан Бобчев, Борис Христов, Кръстьо Сарафов. Така Стоян Омарчевски и интелектуалците по това време – националният публицист Иван Вазов, позабравеният в наши дни професор Беньо Цонев, професор Любомир Милетич и др.стават основатели и за деня на националните будители
На 31.10. 1922 година Министерският съвет издава разпореждане, с което узаконява 1 ноември като Ден на националните будители. Определен е и редът и методът на честването в столицата. То стартира с молебен на площад „ Св. Ал. Невски " в наличието на високопоставени държавни чиновници отпред с министър-председателя, министъра на просвещението, министъра на войната, минава около двореца и приключва на площад „ Св. Неделя ". С сходни шествия и прояви, само че с присъединяване на локални високопоставени лица, се празнува Денят на будителите и във всички градове на страната.
Наскоро, в Деня на националните будители в София през 2010 година студенти от СУ изобразиха като тиква и кратуна тогавашните министри Симеон Дянков и Сергей Игнатов и връчиха на някогашния финансист номер едно на страната тапия за антибудител. Година по-късно, през 2011 година имаше не Ден, а Нощ на будителите. Тогава българските възпитаници излязоха безшумно и със свещи в ръце, с цел да напомнят думите на Апостола на свободата " Всекиму ще се държи сметка за делата "
А какво е първи ноември през днешния ден?
Първи ноември е оня ден, в който умерено можем да седнем и да обърнем взор обратно, в десетилетията, във вековете и да помислим за предишното, с цел да забележим освен празника, само че и признака. Символът на вярата, признакът на загатна за предишното, което ще проправи пътя на бъдещето, знак на това, което стои тъкмо пред нас, само че върху което ние по този начин и не се замисляме. И най – към този момент да ни накара да си спомним, да се поучим, да се преклоним и да подражаваме, да продължаваме и в никакъв случай да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, създатели, борци и герои.
Да не забравяме и бездънен реверанс пред всички учители, на които думата будител най – приляга. " Будител " има санскритски корен - буда, който значи зрящ, безсънен. Това ни дава съображение да приемем, че „ националното звание " будител имат достойнството да носят всички учители, „ зрящи " духовни водачи, изковаващи от слово най-мощното оръжие и да допълним съветския академик акад. Дмитрий Лихачов че: „ Плътта на българската страна сътвори Аспарух, нейния дух - Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И непознатите завоеватели не можеха да поробят тази страна на духа, тъй като в отбрана на българския народ в компактен строй застанаха писмеността, езикът, литературата... " и българскте учители.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ