Днес се отбелязва деня на медиците, загинали при изпълнение на служебния си дълг
Денят на медиците, починали при осъществяване на служебния си дълг се отбелязва от 2005 година в памет на лекарите и медицинските експерти, които за починали при осъществяване на служебния си дълг. Поводът е, че на 15-ти август 1963 година, доктор Стефан Черкезов изважда от аварирал, горящавтобус 47 души, катотой е единственият умрял при случая порадитежките си изгаряния.
На 15-ти август 1963-та година сред Велико Търново и Горна Оряховица става тежка автомобилна злополука. Разхлопан и препълнен с пасажери рейс се блъска в камион и избухва в пламъци. В рейса е пътувал младият доктор на с. Стрелец, Великотърновско - доктор Стефан Черкезов, койтоотива на служебно заседание в окръжния център.
Съдбата е била милостива към него, защото той се намира покрай вратата и при жестокия случай е изхвърлен през нея на открито от взривната вълна, без съвсем да пострада. Човешкият му и лекарски дълг обаче надвиват ид-р Стефан Черкезов се хвърля в автобуса-факла, с цел да избавя ужасените от огнения адхора. Пламналата му коса, найлоновата риза, която се стопява по тялото му и в допълнение утежнява изгарянията, не го възпират и той безрезервно и сърцато изважда пасажери от рейса, като избавя 47 души.
Когато от Велико Търново и Горна Оряховица идват избавителните коли за спешна помощ, 26-годишниятмедик, самичък нуждаещ се от незабавна помощ, стартира да придвижва потърпевшите с носилки и отхвърля да бъде превозен, с цел да помогне и на последния нуждаещ се. Накрая остава напълно самичък и потегля под жаркото слънце пешком. По пътя го пресреща върнала се особено за него кола за спешна помощ.
Пристигнал в хирургичното поделение на болничното заведение, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: “Колеги, оставете ме, аз без друго ще умра. Гледайте другите пациенти! ”Рано сутринта на другия ден, 16 август, доктор Стефан Черкезов издъхва в пъклен страдания и в цялостно схващане. Край леглото му е младата му брачна половинка Лидия. Тя е очевидец и на последните му думи: “Кажи на баща, че не е харчил на вятъра парите си, с цел да ме изучии дано да бъде горделив с мене - демонстрирах се като същински лекар… ”.
Така приключва късият живот на доктор Стефан Черкезов, роден на 26 април 1937 година във Виноград, Великотърновско. Лекарският му стаж също е къс. Започва работа на 1 януари 1963 година, мечтае да оказва помощ на хората като хирург, а за поколенията вечно остава като образец за проявена жертвоготовност и великодушие - икато патрон на регионалната болница във Велико Търново.
В началото на 2006 година по самодейност на в. “Български доктор ”, датата 15-ти август е оповестена за ден на доктор Стефан Черкезов и лекарите, починали при осъществяване на служебния си дълг.
На 15-ти август 1963-та година сред Велико Търново и Горна Оряховица става тежка автомобилна злополука. Разхлопан и препълнен с пасажери рейс се блъска в камион и избухва в пламъци. В рейса е пътувал младият доктор на с. Стрелец, Великотърновско - доктор Стефан Черкезов, койтоотива на служебно заседание в окръжния център.
Съдбата е била милостива към него, защото той се намира покрай вратата и при жестокия случай е изхвърлен през нея на открито от взривната вълна, без съвсем да пострада. Човешкият му и лекарски дълг обаче надвиват ид-р Стефан Черкезов се хвърля в автобуса-факла, с цел да избавя ужасените от огнения адхора. Пламналата му коса, найлоновата риза, която се стопява по тялото му и в допълнение утежнява изгарянията, не го възпират и той безрезервно и сърцато изважда пасажери от рейса, като избавя 47 души.
Когато от Велико Търново и Горна Оряховица идват избавителните коли за спешна помощ, 26-годишниятмедик, самичък нуждаещ се от незабавна помощ, стартира да придвижва потърпевшите с носилки и отхвърля да бъде превозен, с цел да помогне и на последния нуждаещ се. Накрая остава напълно самичък и потегля под жаркото слънце пешком. По пътя го пресреща върнала се особено за него кола за спешна помощ.
Пристигнал в хирургичното поделение на болничното заведение, той отпраща втурналите се към него лекари с думите: “Колеги, оставете ме, аз без друго ще умра. Гледайте другите пациенти! ”Рано сутринта на другия ден, 16 август, доктор Стефан Черкезов издъхва в пъклен страдания и в цялостно схващане. Край леглото му е младата му брачна половинка Лидия. Тя е очевидец и на последните му думи: “Кажи на баща, че не е харчил на вятъра парите си, с цел да ме изучии дано да бъде горделив с мене - демонстрирах се като същински лекар… ”.
Така приключва късият живот на доктор Стефан Черкезов, роден на 26 април 1937 година във Виноград, Великотърновско. Лекарският му стаж също е къс. Започва работа на 1 януари 1963 година, мечтае да оказва помощ на хората като хирург, а за поколенията вечно остава като образец за проявена жертвоготовност и великодушие - икато патрон на регионалната болница във Велико Търново.
В началото на 2006 година по самодейност на в. “Български доктор ”, датата 15-ти август е оповестена за ден на доктор Стефан Черкезов и лекарите, починали при осъществяване на служебния си дълг.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ