Будители има, но няма събудени
Денят на Будителите отмина. Стори ми се отново като ден за памет. Завъртяха се портрети на революционери и възрожденци. Хора, които от дълго време не са сред живите. Всеки от тези великани на духа е извършил от дълго време ролята си 
на будител. Те са знак и знаме. А образец? Нима нямат следовници. Ако е по този начин 1-ви ноември е просто ден на носталгия.
Вярно е, че измежду изявленията срещнах няколко пъти мислите на Кристиян Таков. Късно го открихме този човек, едвам когато ни напусна. Сега осъзнаваме, че е бил същински будител с мисли, думи и каузи. Вярвам, че той е съумял да разсъни качества, честност и дух у десетки свои студенти.
Споменавам Кристиян Таков, тъй като търсенето на будители единствено в от дълго време отминалата история е като самосъжаление. На нация, която не е наследила духа на Възраждането и националната гражданска война. От това време са останали освен писани слова и снимки, само че и идеали. Идеалите на свободата, републиката, просвещението, равнението по напредналите нации. Онези Будители са ни завещали полезности като родолюбие, ученолюбивост, спомоществователство, честност, филантропия… Столетия по-късно техните завещания са живи, тъй като факелът не е загаснал.
Носят го хора като Кристиян Таков. Трябва ли да ни изоставен с цел да разберем, че имаме своите модерни будители. Вчера прочетох няколко иронични поста, че съвремието няма будители. Не разбирам тази податливост към национално угодничество. Тази безконечна вгледаност в предишното ни накара да мислим, че будителите са безусловно герои. Не, будителите са хора, които въодушевяват за националните идеали, възпитават българщина и човешки полезности. Това, че моралните устои на актуалното ни общество са разтърсени не значи, че сме осиротели откъм будители. Съвременните будители са в университетските аудитории и класните стаи, зад журналистическото перо или кинокамерата, на сцената или зад книгата. Днешните будители не боравят с оръжие, те си служат с думи. Хора почтени и смели, които бранят свободата, въздигат духа, учат на родолюбие, подаряват за просвета и култура, разобличават лъжата и измамниците. Будители има, само че не доближават събудени.
Съвременните будители са интелектуални самотници и съвсем не попадат под медийните прожектори. Не са гласовите. Духът и словото са с тях, само че не ги натрапват. И остават неразбрани, неразпознати, непоследвани. И тъй като нямаме сетива да ги забележим, търсим духовните учредения в от дълго време предходна история. Почитаме живелите веднъж в годината, само че пропущаме живите, които с думи, образец и дейности носят ентусиазъм всекидневно. Нацията се разсънва единствено тогава, когато има сетивност за своите сегашни будители. Трудно се разсънва народ, който поддържа връзка със своите будители единствено посредством портретите им по стените.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
