На втория ден от Коледа: Празнуваме деня на бащата
Денят на бащата е празник, на който се празнува бащинството и родителските грижи на мъжете, тъкмо както на Деня на майката се празнува майчинството. Обикновено на този ден се вършат дарове на бащите и фамилията чества дружно денем. Празникът популяризира както бащите, по този начин и бъдещите такива.
В богослужебната традиция на Православната черква след тържеството в чест на свещените събития, свързани с рождението на Исус Христос, се уважава Света Богородица, като определена да бъде майка на Спасителя. Божията майка е знак на майчинството, на грижата, на човещината и любовта. Тя постоянно носи в сърцата ни доста топлота и е застъпница и закрилница за нас, за всички майки и за всички фамилии.
По света
В множеството страни Денят на бащата е всемирски празник. Той съществува на всички места по света, само че се отбелязва на разнообразни дати.
Според католическата традиция празникът се празнува на деня на св. Йосиф 19 март - в Аржентина, Англия, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай, Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, Съединени американски щати, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка и Япония Денят на бащата се отбелязва през третата неделя от месец юни. В Русия пък празникът се празнува на 23 февруари - Ден на бранителя на отечеството, боен празник, считан от мнозина за ден на мъжа.
В последните години необятна известност добива американският вид, който е тържествено маркиран за първи път във Вашингтон през 1909 година. Но, едвам през 1972 година президентът Ричард Никсън го афишира за формален празник.
Какво се прави през втория ден на Коледа?
В националния календар това е време, което да прекараме със фамилията. Близки, родственици и съседи се събират край трапезата. Коледарите отделят от събраните блага за благоденствието на селото - за читалището или църквата да вземем за пример.
Именно през днешния ден съгласно националните поверия се оглеждаме в хората покрай нас, обръщаме се към фамилията и честваме Живота. Традицията е наложила това да се случва на масата. Затова през днешния ден е и денят, в който ядем прасето, откакто предходния ден то е било квалифицирано. Преди стотина години това си е било събитие. От позиция на прасето - трагично събитие, само че за нас е празник, че сме останали живи. И продължаваме напред.
Обилната софра, времето, прекарано със фамилията, уюта на дома - вторият ден на Коледа може да се дефинира като един от най-положителните за българина. В този ден работата е табу. Или съвсем.
Много постоянно споделят на празник нищо не се работи. Но дамата става в ранни зори, с цел да готви. Това не се брои за работа.
Днес сме привикнали да споделяме най-светлия празник, само че в случай че се замислим това е най-тъмният интервал от годината. Денят е минимален, нощта е най-дълга.
В богослужебната традиция на Православната черква след тържеството в чест на свещените събития, свързани с рождението на Исус Христос, се уважава Света Богородица, като определена да бъде майка на Спасителя. Божията майка е знак на майчинството, на грижата, на човещината и любовта. Тя постоянно носи в сърцата ни доста топлота и е застъпница и закрилница за нас, за всички майки и за всички фамилии.
По света
В множеството страни Денят на бащата е всемирски празник. Той съществува на всички места по света, само че се отбелязва на разнообразни дати.
Според католическата традиция празникът се празнува на деня на св. Йосиф 19 март - в Аржентина, Англия, Венецуела, Еквадор, Зимбабве, Индия, Ирландия, Канада, Китай, Колумбия, Коста Рика, Куба, Малайзия, Малта, Мексико, Пакистан, Панама, Перу, Филипините, Сингапур, Словакия, Съединени американски щати, Турция, Франция, Холандия, Чили, Швейцария, Южна Африка и Япония Денят на бащата се отбелязва през третата неделя от месец юни. В Русия пък празникът се празнува на 23 февруари - Ден на бранителя на отечеството, боен празник, считан от мнозина за ден на мъжа.
В последните години необятна известност добива американският вид, който е тържествено маркиран за първи път във Вашингтон през 1909 година. Но, едвам през 1972 година президентът Ричард Никсън го афишира за формален празник.
Какво се прави през втория ден на Коледа?
В националния календар това е време, което да прекараме със фамилията. Близки, родственици и съседи се събират край трапезата. Коледарите отделят от събраните блага за благоденствието на селото - за читалището или църквата да вземем за пример.
Именно през днешния ден съгласно националните поверия се оглеждаме в хората покрай нас, обръщаме се към фамилията и честваме Живота. Традицията е наложила това да се случва на масата. Затова през днешния ден е и денят, в който ядем прасето, откакто предходния ден то е било квалифицирано. Преди стотина години това си е било събитие. От позиция на прасето - трагично събитие, само че за нас е празник, че сме останали живи. И продължаваме напред.
Обилната софра, времето, прекарано със фамилията, уюта на дома - вторият ден на Коледа може да се дефинира като един от най-положителните за българина. В този ден работата е табу. Или съвсем.
Много постоянно споделят на празник нищо не се работи. Но дамата става в ранни зори, с цел да готви. Това не се брои за работа.
Днес сме привикнали да споделяме най-светлия празник, само че в случай че се замислим това е най-тъмният интервал от годината. Денят е минимален, нощта е най-дълга.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ