Денят му започва с един човешки живот между дланите му.

Денят му стартира с един човешки живот сред дланите му. 48-годишен пациент идва по неотложност при доцент доктор Иво Петров и екипа му с близо 30 см скъсване на най-големия кръвоносен съд в човешкото тяло – аортата. След двучасова интервенция, направена за първи път в България, той е избавен.

„ В гимназията, когато към този момент бях умишлен човек, имах фантазия да се занимавам с философия, с психоанализа, само че по този начин се стекоха нещата, че трябваше да се работи нещо и аз започнах да работя като момче за всичко във фармацевтичния склад на Трета градска тогава – Националния център по сърдечно-съдови заболявания”.

След 25 години труд през днешния ден доцент доктор Иво Петров се подрежда измежду най-хубавите кардиолози в България.

„ Винаги си мислим дали не направихме прекомерно доста, което поврежда пациента или не направихме ли прекомерно малко. Винаги салдото е доста труден”.

Доц. доктор Иво Петров: Доктор Станков е един от гениите, бих споделил. Той е с много положително развиване и с доста огромен възторг. Спомням си, че пристигна първоначално без да има място в моя екип, пристигна с голямото предпочитание да бъде част от екипа и беше извънредно настойчив, което на мен ми направи огромно усещане.

– Какво значи настойчив?
– Д-р Станков: Опитвах се да работя, да оказвам помощ, макар че не съм, макар че не съм назначен, а бях непринуден помощник. Изпълнявах всичко, каквото ми кажат, желаех да се потвърдя.

– А за какво тъкмо в екипа на доцент Петров?

Д-р Станков: Защото преди този момент прочетох биографията на доцент Петров и знаех, че това е моето място.

Доц. доктор Иво Петров: Това беше преди 10 години. Между другото този път, за който доктор Станков споделя сме го минали всички ние. Тоест, ние, бидейки студенти, най-често по това време сме и санитари, с цел да се препитаваме по някакъв метод. След това за известно време сме сестри и по-късно ставаме най-често доброволни сътрудници в лечебните заведения, където имаме огромно предпочитание да бъдем.

Аз съм минал по същия път и съм бил шест месеца преди да бъда назначен съм бил 6 месеца непринуден помощник, като преди този момент бях работил като санитар, като сестра и като момче за всичко в снабдяването на Трета градска тогава. Аз, апропо, споделям на сътрудниците си, че този път е бодлив, обаче е потребен.

– Обаче, може би има миг, в който осъзнавате, че в действителност доброволец като д–р Станков става и може да е част от екипа. Какъв е този миг, този пречупващ миг?

Доц. доктор Иво Петров: Не дребна част от доброволците си потеглят. Те, когато не стават, значи не стават. Цинично, нали се знае, че не от всяко дърво става свирка. То е въпрос на мислене, освен на познание. То е въпрос на конфигурация, на реакция. Има такива, които са огромни мераклии първоначално. Когато влязат в бързата въртележка, която ние въртим, една част отпадат. Центробежната мощ ги изхвърля.

– А като доктор, по какъв начин разбирате, че е добър, че става, че има познания?

Доц. доктор Иво Петров: Всъщност, първо схващат пациентите. Тоест, когато имаме този положителен фийдбек, оправдавам се за чуждицата, противоположна връзка от пациентите, това значи, че той става. И ние, макар че сме инвазивни кардиолози, това е компетентност на границата сред хирургията и кардиологията, доста постоянно пациентите не престават да желаят контакта и след интервенцията.

Когато това към този момент го имам като отзвук за някой от сътрудниците, които аз съм го оценил непосредствено в работата, когато имам и противоположната връзка от пациентите, тогава разбирам, че този човек в действителност е скъп.

– Д-р Станков, чухме за началото на пътя на доцент Петров. Вие през какво преминахте?

– Д-р Станков: Роден съм в Македония. Когато пристигнах първоначално, мислех, че ще се върна в Македония, само че по-късно към този момент бях решил какво желая да ставам и видях опция в екипа на доцент Петров, че може да се развия по този метод там и за какво ми е да се връщам в Македония, като тук към този момент имам сътрудници, другари, езикът притежавам, тук ми е средата.

Доц. доктор Иво Петров: Хареса ми изявлението за развиване. Аз споделям на моите млади сътрудници, че наша цел е те да станат по-добри, по-знаещи, по-можещи. Това в действителност е задачата на един преподавател. Реално видяно ние се мултиплицираме и в действителност се продължаваме посредством децата и учениците. Тоест цел на всеки един учител, на всеки един преподавател е учениците да станат по-добри.

– Няколко на практика въпроса, които нашите фенове сигурно си задават. В този живот множеството то хората на възрастта на Зоран, да вземем за пример, непрестанно са нащрек, преследват, гонят кариера, живота, въртележката, върти ги. Как се отразява това напрежение в живота през днешния ден?

– Доц. доктор Иво Петров: Ние можем да кажем от персонален опит, тъй като ние тази бърза въртележка я въртим още по-бързо. Аз бих споделил, че зарежда. Много споделят изстисква, изхабява. Аз бих споделил, че зарежда. Това е тази тръпка и това ентусиазъм, няма нищо сходно на медицината, както ние го изживяваме.

– Тоест, работата би трябвало да те въодушевява, с цел да може и физически да си добре?

– Д-р Станков: Точно по този начин, да, да не търсиш адреналина и всичко друго на друго място, а работата да ти доставя всичко, от което имаш потребност.

Доц. доктор Иво Петров: Медицината е една неповторима композиция от просвета, поминък и изкуство и, когато се докоснеш до този чудноват хибрид, се запалваш вечно.

– Има ли причинност – Ако си благополучен, си здрав, в случай че не си удовлетворен, не си здрав в подтекста на това, за което си приказваме?

– Доц. доктор Иво Петров: Като символика, да. Бих споделил като символика. Ние знаем – пренапрежението, бърнаут синдром, в този момент е доста съвременен. Знаме, че пренапрежението изхабява всеки един от нас по някакъв метод, а и не инцидентно, когато ние сме под доста огромно напрежение и сме извънредно доста ангажирани, сме добре.

Това е едно от изискванията да сме добре или най-малко да се усещаме добре. И доста постоянно, когато прекъсне това напрежение, тогава се разболяваме. Един тип това напрежение отпуска имунната система и ние сме склонни освен това разпределяне да сме по-податливи.

– Няма неплатена сметка.

– Доц. доктор Иво Петров: Няма неплатена сметка. Тази свръхконцентрация, която изисква, апропо дилемите, които си слагаме, в действителност изискват свръхконцентрация, както физическа, по този начин и психическа. Може би точно това пресилване то от време на време дотам оказва нездравословно влияние, за което не можем да си дадем сметка по време на усилието и по време на предизвикването, само че по-късно то оказва своето влияние.

– Вие не режете нищо, нали, извинявайте за този въпрос?

– Доц. доктор Иво Петров: По-скоро не. Всъщност, по тази причина е толкоз съвременна нашата компетентност.

– Само да уточним, вие не режете нищо, влиза се и се стига до сърцето пункционно, през кръвоносните съдове, дали от врата или от крайници.

– Доц. доктор Иво Петров: Това, с което се занимаваме, се споделя ендоваскуларна терапия. Ендо на гръцки значи „ вътре”, васкуларно значи „ съдове”. Това е вътресъдова терапия, т.е. когато имаме патология на сънна артерия, да речем на сърцето или на аортата, ние влизаме от далечно място, т.е. или от артерия на ръката, или от артерия на бедрената, и по този метод в действителност, по хода на артериите.

Какво още споделиха докторите, вижте във видеото:

-->