След залез слънце - отбелязваме Бъдни вечер. Нека има мир в душит...
Денят има всякакви имена в другите краища на страната, съвсем колкото са и препоръчваните от националните традиции ястия на трапезата довечера. Всички го знаят и съвсем всяко семейство го чества. Зад тези традиции обаче и в суетнята към тях доста постоянно се губи същинският, първичният смисъл на празника.
А той е в упованието на раждането на Спасителя и Изкупителя от прегрешението и гибелта, което християните честват към този момент две хилядолетия. В довечера се напомня раждането на Иисус Христос в бедната конюнктура на Витлеемската пещера, превърната в кошара, написа Българска телеграфна агенция.
Там се подслонило фамилията на Иисус, пристигнало за преброяването на популацията, тъй като в град Витлеем нямало към този момент места. Затова ситуацията в домовете ни в този момент е скромна, а ястията са постни, надалеч от празничната помпозност. При това от голяма важност е не цифрата на предлаганите довечера ястия, а тяхното качество - храната ни да е постна, естествена, направена съгласно националната традиция, съхранена през вековете. Целта е да се доближим до тези условия, при които са били в тази тиха и свещена нощ на Христовото Рождество светата Дева и старецът Йосиф.
Според повествованията на евангелистите Матей и Лука, Христос се е родил през нощта - да си спомним за звездата, която водела мъдреците от изток, и за пастирите, които пазели нощна стража при стадото си, когато ангелите им известили за раждането на Спасителя: " Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ ".
Затова е основана и тази християнска традиция на очакване край огъня и към постната предпразнична софра да се роди Божият Син.
Посланието на довечера е обещано отново от ангелите с думите: " Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение ". Наистина, дано на земята бъде мир и благосклонност!
Бъдни вечер е. Нечетен брой постни ястия чакат цялото семейство на трапезата. Прекадява се с тамян, а питката с парата се разчупва от най-възрастния н къщата.
Според традицията преди да се подреди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник.
Ястията на трапезата за Бъдни вечер би трябвало да са тъкмо избран брой. Най-често 7 (колкото са дните от седмицата) или 9 (колкото време трае бременността). В някои места на България ястията са 11 или 12 (колкото месеца има в годината).
Трапезата би трябвало да е отрупана с всичко, което се счита, че се създава в семейството: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В разнообразни краища вършат също тиквеник или зелник.
Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината.
Най-възрастният в къщата споделя молитва и разчупва питката като я подава от най-възрастния към най-малкия. На който се падне парата, той ще има здраве и шанс през цялата година.
От трапезата не се става, а в случай че се наложи, човек би трябвало да върви наведен. След вечеря храната се оставя на масата до сутринта.
А той е в упованието на раждането на Спасителя и Изкупителя от прегрешението и гибелта, което християните честват към този момент две хилядолетия. В довечера се напомня раждането на Иисус Христос в бедната конюнктура на Витлеемската пещера, превърната в кошара, написа Българска телеграфна агенция.
Там се подслонило фамилията на Иисус, пристигнало за преброяването на популацията, тъй като в град Витлеем нямало към този момент места. Затова ситуацията в домовете ни в този момент е скромна, а ястията са постни, надалеч от празничната помпозност. При това от голяма важност е не цифрата на предлаганите довечера ястия, а тяхното качество - храната ни да е постна, естествена, направена съгласно националната традиция, съхранена през вековете. Целта е да се доближим до тези условия, при които са били в тази тиха и свещена нощ на Христовото Рождество светата Дева и старецът Йосиф.
Според повествованията на евангелистите Матей и Лука, Христос се е родил през нощта - да си спомним за звездата, която водела мъдреците от изток, и за пастирите, които пазели нощна стража при стадото си, когато ангелите им известили за раждането на Спасителя: " Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ ".
Затова е основана и тази християнска традиция на очакване край огъня и към постната предпразнична софра да се роди Божият Син.
Посланието на довечера е обещано отново от ангелите с думите: " Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение ". Наистина, дано на земята бъде мир и благосклонност!
Бъдни вечер е. Нечетен брой постни ястия чакат цялото семейство на трапезата. Прекадява се с тамян, а питката с парата се разчупва от най-възрастния н къщата.
Според традицията преди да се подреди трапезата за Бъдни вечер, стопанинът на къщата възпламенява специфичен дънер в огнището, наименуван бъдник.
Ястията на трапезата за Бъдни вечер би трябвало да са тъкмо избран брой. Най-често 7 (колкото са дните от седмицата) или 9 (колкото време трае бременността). В някои места на България ястията са 11 или 12 (колкото месеца има в годината).
Трапезата би трябвало да е отрупана с всичко, което се счита, че се създава в семейството: варено жито, варен боб, сърми, пълнени чушки с фасул (или ориз), ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В разнообразни краища вършат също тиквеник или зелник.
Всеки от фамилията би трябвало да опита от всички ястия, с цел да му върви през годината.
Най-възрастният в къщата споделя молитва и разчупва питката като я подава от най-възрастния към най-малкия. На който се падне парата, той ще има здраве и шанс през цялата година.
От трапезата не се става, а в случай че се наложи, човек би трябвало да върви наведен. След вечеря храната се оставя на масата до сутринта.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ