Денят е познат още като Петковден и се смята за

Денят е прочут още като Петковден и се счита за огромен есенен празник

На 14 октомври православната черква уважава Света Петка Българска (Параскева Епиватска) – една от най-тачените светици у нас. Денят е прочут още като Петковден и се счита за огромен есенен празник, белязан от дълбока религия, признателност и вяра за изобилие, здраве и протекция.

Света Петка е родена в град Епиват, покрай Константинопол (днешен Селимпаша в Турция), през XI в. в благочестиво християнско семейство. Още като дете тя се отличавала с невероятна добрина и духовна мощ. Легендата споделя, че един ден, до момента в който била в храма, чула думите от Евангелието:

„ Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва “.

Тези думи трансформирали живота ѝ – тя разпродала парцела си, раздала всичко на бедните и се отдала на пост, молитва и скиталничество из светите земи. След години на отшелничество се върнала в родината си, където умряла в мир.

Мощите ѝ минали през разнообразни места – от Епиват до Търново, Яш и Цариград – и на всички места били извор на чудеса. В Средновековна България Света Петка става небесна закрилница на столицата Търново и на целия народ.

Традиции и традиции в България

Петковден бележи края на земеделската година и началото на зимните празници. В предишното хората спирали полските работи и прибирали реколтата.

Жените не лимити и не тъчели – вярвало се, че Св. Петка „ ще им оплете шанса “. Домакините приготвяли ритуален самун, наименуван „ света пита “, който се прекадявал и раздавал за здраве и изобилие.

В някои региони се коли курбан – овца или кокошка, а трапезата се споделя със съседи и близки.

На този ден стартират и есенните сватби, тъй като съгласно националните вярвания Света Петка благославя фамилията и женската плодовитост.

Легенди и национални вярвания

Народът има вяра, че Света Петка пази дамите, децата и дома, а също по този начин лекува очни заболявания и премеждия на душата. Според легендата, тя върви по земята, невидима за хората, и оказва помощ на нуждаещите се.

В Родопите описват, че когато Св. Петка мине през нивите, зърното пораства по-богато, а когато погали дете с невидимата си ръка – то оздравява.

На 14 октомври честват всички, които носят имената: Петка, Петко, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенчо, Петкан, Петкана и производните им.

На този ден е признато да се поздравяват с думите: „ Честит празник! Нека Света Петка те закриля и води по пътя на здравето, любовта и светлината! “.