Денят е петък, 2 февруари 2018г., мястото е долната камара

...
Денят е петък, 2 февруари 2018г., мястото е долната камара
Коментари Харесай

За стандарта по акушерство и гинекология или за Луси и Мери

Денят е петък, 2 февруари 2018г., мястото е долната камара на Парламента във Англия. По време на полемиката за приемане на специфичен закон за регистрация на новородени под 24 гестационна седмица, депутатът от партията на лейбъристите Шарън Ходжсън споделя през сълзи за раждането на щерка си Луси. Нейното бебе се ражда мъртво 3 дни преди навършването на 24 гестационна седмица-границата, след която новородените в Англия се записват като такива, т.е получават акт за раждане. „ Държах я в ръцете си и до момента в който трябваше да осъзная какво се беше случило одеве, аз трябваше да схвана още, че публично тя не съществува, че тя няма да получи никакъв акт за раждане или гибел. Тя беше три-четири дни по-малка от 24 гестационна седмица. “

Денят е петък, 2 февруари 2018г., мястото е България. Току що е оповестен за разискване планът на нов медицински стандарт по " Акушерство и гинекология “. В него наред с всички условия за съоръжение на клиники и отделения, условия за съществуване на инсталация, човешки запаси и материално-техническа база за обособените равнища на подготвеност, са посочени и няколко на пръв взор банални дефиниции.

Предисторията:

През 2014г. Министерството на здравеопазването приема медицински стандарт по акушерство и гинекология, който вкарва формулировка за евентуална жизнеспобност на новороденото: при раждането си то би трябвало да тежи най-малко 800 грама или да е родено в 26 гестационна седмица. Ако бебето не извърши тези условия, има още един шанс-да оживее три дни, след които ще бъде записано, т.е няма да влезе в статистиката като " аборт “. Въведените условия с този стандарт са повишени по отношение на съществуващите преди този момент 600 грама и/или 22 гестационна седмица. " Какво от това? “, биха споделили хора, които не са губили няколкограмовото си бебе като Шарън Ходжсън или като доста незнайни дами, живеещи измежду нас тук, в България.

Няколко грама по-леки или няколко дни по-малки:

Няколко грама или дни разделят новородените на " аборти “ и " раждане “. Последните получават акт за раждане, опция да живеят или да умрат. Останалите се водят аборт и нямат привилегията даже да бъдат заровени. По силата на нормативната уредба в страната, абортите са биологични боклуци като плацентите, отрязаните апендикси, ампутираните крака и отстранените органи. Съгласно член 45, алинея 3 от Закона за гражданската регистрация, преценката дали детето е родено живо или мъртво, или е налице аборт, се прави от умело здравно лице, в сходство с медицинските стандарти, като съгласно член 61 ЗГР, в използваната редакция, препис-извлечение от акта за гибел съставлява позволение за заравяне, а при аборт въобще не се сформира акт за раждане, респективно не се издава акт за гибел. В случай, че се одобри, че е налице аборт, родителите не могат да погребат новороденото.

Това не е единствената последица:

В България няма общоприети коненсуси по отношение на реанимацията и оказването на здравна помощ на новородени под границите на жизнеспособността. Реално абортите не са субекти на правото, затова медицинският личен състав не носи отговорност при неоказване на здравна помощ. В доста страни (като Австралия, Дания, САЩ) са признати протоколи, съгласно които, без значение от правните последствия по отношение на правосубектността на новороденото, се подхваща кардио-пулмонална ресуститация на новороденото или се оказват палиативни грижи, като се взима поради мнението и желанието на родителите. Последиците от раждането под границите на жизнеспособността са разнообразни във връзка с гражданската регистрация и опцията за оказване на здравна помощ и реанимационни дейности. Така да вземем за пример родените под 28 г.с в Дания не се записват в началото, само че това не значи, че се оставят без нужното лекуване и грижа.

Заради всички тези особености на българския стандарт, Фондация „ Макове за Мери “ апелира тези разпореждания, които Върховният административен съд анулира през есента на 2016г. Малко по-късно Министерството на здравеопазването вкара краткотрайни правила за установяване на границите сред аборт и раждане, като вкара условията на СЗО: тегло при раждането не по-малко от 500гр; период на бременността 22 г.с (ако тежестта не може да се определи); дължина на тялото над 25 см. (ако тежестта и г.с не могат да се определят).

Какво се предлага в този момент:

С признатия план на нов медицински стандарт се вкарват нови граници на жизненост: дефинират се нови критерии във връзка с тежестта на новороденото и гестационната седмица. " Потенциална жизненост на плода” е термин, който се вкарва за плод от бременност, достигнала период 25+0 гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над 700 грама и е налице евентуална опция да приживее без интензивно дихателно подкрепяне. “ Премахнато е условието за преживяемост от три дни на новородените, които не дават отговор на тези критерии.

Последиците от тези нови правила:

Освен, че условията за тегло и гестационна възраст очевидно се разграничават от целесъобразните съгласно Световната здравна организация, спомагателният аршин за независимо дишане ще сложи доста въпроси. Изборът на съответно тегло и възраст се аргументирани в детайли в претекстовете към плана на наредбата по следния метод: „ В умозаключение, базирайки се на българския клиничен опит, опита и стандартите на повече от страните в Европа и опциите в България, в плана на наредбата се предлага като най- допустима граница сред раждане и аборт да се одобри 25 г.с +0 дни и повече и тегло ≥ 700 грама. “ Коментарът няма да се стопира на медицинските критерии, довели до това предложение, а единствено до правните последствия от възможното му приемане.

Граматическото пояснение на посочената нагоре норма води до извода, че дружно с критериите за тегло и гестационна възраст, е належащо и новороденото да може да диша единствено, в противоположен случай то ще премине в рубрика „ аборти “. Това на процедура значи, че всяко новородено, което има дихателни проблеми и не може да диша единствено, ще се води аборт, даже да тежи 4 кг. По този метод се слага под въпрос задължителността на медицинските дейности, ориентирани към реанимиране на тези деца. Все отново никой не задължава медицинския личен състав да реанимира аборти. Нещо повече, всяко мъртвородено дете (защото то по формулировка не може да диша само), без значение от килограмите и гестационната си възраст, ще се приема като " аборт “ с всички последствия за това, в това число невъзможността за околните му да го погребат. Това обезсмисля цялата промяна, която Фондация " Макове за Мери “ съумя да реализира в Закона за гражданската регистрация по отношение на погребението на мъртвородени деца.

Възможна е и друга догадка. Според този медицинския стандарт „ жив плод “ е плод, който демонстрира признаци на кръвна циркулация. Следователно на тази формулировка може да дава отговор „ плод “ под границите на евентуалната жизненост и над тях. Какви са отговорностите на медицинския личен състав по отношение на живия плод, който не дава отговор на условията за „ евентуална жизненост “? Има ли право този плод на реанимация или палиативни грижи? Имат ли право родителите на осведомен отказ/съгласие за прилаганите действия?

И в случай че тези въпроси Ви се костват вероятно разрешими, дано прибавя, че в новия стандарт е отстранена опцията един плод, роден като „ аборт “, да се трансформира в новородено, в случай че оживее над 72 часа. Това значи, че няма граница, след която в началото „ нежизнеспособното “ новородено да може да се смята за индивид. И в случай че инцидентно някой оживее въпреки и роден под границите на жизнеспособността, ще се окаже, че цялостен живот ще е аборт!

Този неуместен резултат въздейства и върху здравноосигурителните връзки сред РЗОК и лечебното заведение при лекуването на новородени под избраните граници. Болниците могат да получат заплащане за лекуване на здравноосигурени лица, т.е хора, с акт за раждане (и акт за гибел в избрани случаи). Ако лечебните заведения лекуват новородени, които нямат и не са получили статута на субекти на правото, няма да получат възнаграждение от Касата за тези разноски. Какво ще се случи, в случай че в продължение на дни се лекува новородено под границите, предлагани в стандарта, което в следствие почине?

Интересно е, че в претекстовете към препоръчаната разпоредба е посочено, че " децата родени под 25 г.с. при преживяемост над 72 ч. би трябвало да се запишат като раждане. “, само че това не е записано в стандарта.

Какво можем да създадем:

Луси не е единствената, която е останала записана в сърцата на околните си, само че не съществува даже в статистиката. Да, колкото по-висока е границата за жизненост, толкоз повече новородени ще бъдат регистрирани като аборти и няма да влязат в така и така кошмарната ни статистика за неонатална смъртност в страната ни. За разлика от доста бебета, считани за „ биологични боклуци “ в България, Луси е била заровена от майка си, въпреки и да е нямала формалните актове за гражданско положение. Това не е допустимо в България.

Стандартите могат да плануват съответни граници на жизненост, които обаче да подхождат на международните достижения на медицината, а не да се изясняват с претекста: тук толкоз си можем. Стандартите обаче би трябвало да вкарват (или препращат) към съответни консенсуси за държание при раждане на бебета на границите на жизнеспособността, тъй че да се подсигурява правото им на живот, на обезболяване и на почтена гибел. Родителите би трябвало да могат да вземат участие във взимането на решения, свръзани с ренимирането и палиативните грижи за техните деца, като получават съответна информация. Защото постоянно им е отнемано правото даже да се сбогуват с децата си. Родителите би трябвало да имат право на почтено прощаване с детето си, като погребението на бебетата, неотговарящи на критериите в стандартите, следва да се одобри за изцяло естествена процедура.

Защото за нормотворците тези деца може и да са " плодове “, " аборти “, " биологичен боклук “, метод за вместване в вярната статистика, само че за родителите, братята и сестрите им, тези деца са Луси, Лейла и Мери.

* Мария Шаркова е юрист, експерт по здравното право и проблемите, свързани с ръководството и действието на лечебните заведения. Специализирала е Обществено здраве, здравно право и здравни политики по стратегия Фулбрайт–Хюбърт Хъмфри, в Emory University, Съединени американски щати, била е стажант в Правната стратегия на Центъра за надзор и предварителна защита на болесттите и поддържа блог с авторски изявления.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР