На Велика събота Христос слиза в ада и пуска грешниците
Денят е на тъга и тишина, месят се козунаци и се боядисват яйца
“И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), консултант, човек добър и справедлив… пристигна при Пилата и измоли тялото Иисусово. И като Го сне (от кръста), обви Го в плащаница и Го постави в гроб, изсечен в канара, дето никой не бе още полаган… Настъпваше към този момент събота. Вървяха подире и дамите, които бяха пристигнали с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и по какъв начин бе положено тялото Му. И като се върнаха, подготвиха благовония и миро и си починаха съгласно заповедта”.
Така евангелистът Лука разказва телесното заравяне на Исус в събота – последния ден от Страстната седмица, в която вярващите оплакват тъгите Христови, написа
Според библейската алегория на Велика събота тялото на Месията лежи в гроба, само че той още не е възкръснал. В този ден няма Бог, това е интервал на тежки размишления и неустановеност, вярващите се усещат изоставени…
Но макар телесната гибел на Голгота душата на Спасителя не бездейства. Тя слиза в пъкъла, унищожава портите и освобождава затворените там неверни души на Адам и Ева и на старозаветните пророци, с цел да ги води в небесата. Така открива пътя към парадайса на цялото човечество, което съгласно богословите е същината на християнското обръщение.
В царството на тъмнината Христос влиза като победител над злото и гибелта, а пътешествието му става знак на всеопрощение, обич и вяра.
Велика събота бележи края на 40-дневния пост. Това е ден на молебствия и безмълвна равносметка в подготовка за Възкресението в неделя. Векове наред на него в западните църкви не са се отслужвали литургии. Сега при католиците службата стартира след залез-слънце с пасхални свещи, символизиращи тялото Господне, и четене от евангелията в очакване на 12-ия час. Светлините в храма, угасени на Велики четвъртък, още веднъж светват. Свещениците пеят “Алилуя” за първи път от началото на постите.
Празникът е прочут по света с разнообразни имена – във Филипините го назовават Черна събота, в Чехия - Бяла събота. Казват му още Великденско бдение, Пасхално бодърстване, Смъртна събота, Мъртва събота, Погребена събота. В Мексико го означават като Деня на Юда и хората горят чучела на предателя на Исус. Камбанен звън отбелязва края на постите.
В православието Велика събота е “най-благословеният седми ден” от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.
На Велика събота у нас нормално се служи утреня (като всяка утреня и тя стартира вечерта на предния ден - Велики петък). Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, измежду които Дева Мария и Мария Магдалена, пристигнали на гроба Господен. Свещеник, носещ Евангелието и плащаницaта, дружно с богомолци със запалени свещи обикаля към храма. Процесията свидетелства, че цялата Вселена е очистена, избавена и възобновена от влизането на “живота на света” в гибелта.
Вечернята на Велика събота се служи сутринта дружно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
Четат се 15 паремии - пророчествата за Христа, някои от които самият Исус е съобщавал на учениците си.
В събота стартира празничната декорация на храма - траурните цветове на илитоните (покривките на Св. престол) и централната завеса се заменят с бели с празнична бродерия. Тези промени демонстрират триумфа на Христос над грехопадението, дявола и гибелта.
Привечер преди Възкресение храмът символизира гроба на Спасителя, вратите са затворени, а подготовката за възкресната работа стартира извън, където йереите извършват последните молебствия.
Денят преди Възкресение е последният за подготовка на честванията за неделния празник, защото Разпети петък е ден на тъга и не се захваща никаква работа. В Страстната събота преди изгрев-слънце се замесват великденски козунаци - израз на почитта към Спасителя. Боядисват се яйца, в случай че не сте съумели да го извършите в четвъртък. Първите две са червени - едното се слага до иконата на Богородица и престоява там до идващия Великден. Вечерта преди идващото Възкресение някои го заравят в земята за изобилие и благополучие в дома. Вярва се, че то има чудодейна лечебна мощ. С второто алено яйце мажат бузките и челата на децата, с цел да са здрави през цялата година.
В някои региони у нас пазят черупките от първото яйце и ги прибавят към тестото на ритуалните хлябове за други празници през годината. В предишното бабите са ги стривали на прахуляк и ги употребявали при баенето против уроки.
На Велика събота бездетни дами си лягат с алено яйце в пазвата, с цел да родят до идната година. През този ден някои имат вяра, че не трябва да се подвига звук, с цел да не се привлекат в дома злите сили.
В обред, непосредствен до езическите, някои фамилии на Велики четвъртък чупят остарялото яйце и по вътрешността гадаят бъдещето. Ако е кухо и мирише неприятно – задава се сложна година.
В събота може да се опече жертвеното пасхално агне.
Душна събота е ден за посещаване на гробищата и отдаване на респект към умрелите. Жените преливат и прекадяват могилите. Раздава се самун и боядисани яйца за душите на мъртвите. На гробовете се поставят цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък. Това е последната опция да се върви на гробовете на умрелите близки, защото Великден е време на наслада и помени и панихиди не се отслужват до Томина неделя.
“И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), консултант, човек добър и справедлив… пристигна при Пилата и измоли тялото Иисусово. И като Го сне (от кръста), обви Го в плащаница и Го постави в гроб, изсечен в канара, дето никой не бе още полаган… Настъпваше към този момент събота. Вървяха подире и дамите, които бяха пристигнали с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и по какъв начин бе положено тялото Му. И като се върнаха, подготвиха благовония и миро и си починаха съгласно заповедта”.
Така евангелистът Лука разказва телесното заравяне на Исус в събота – последния ден от Страстната седмица, в която вярващите оплакват тъгите Христови, написа
Според библейската алегория на Велика събота тялото на Месията лежи в гроба, само че той още не е възкръснал. В този ден няма Бог, това е интервал на тежки размишления и неустановеност, вярващите се усещат изоставени…
Но макар телесната гибел на Голгота душата на Спасителя не бездейства. Тя слиза в пъкъла, унищожава портите и освобождава затворените там неверни души на Адам и Ева и на старозаветните пророци, с цел да ги води в небесата. Така открива пътя към парадайса на цялото човечество, което съгласно богословите е същината на християнското обръщение.
В царството на тъмнината Христос влиза като победител над злото и гибелта, а пътешествието му става знак на всеопрощение, обич и вяра.
Велика събота бележи края на 40-дневния пост. Това е ден на молебствия и безмълвна равносметка в подготовка за Възкресението в неделя. Векове наред на него в западните църкви не са се отслужвали литургии. Сега при католиците службата стартира след залез-слънце с пасхални свещи, символизиращи тялото Господне, и четене от евангелията в очакване на 12-ия час. Светлините в храма, угасени на Велики четвъртък, още веднъж светват. Свещениците пеят “Алилуя” за първи път от началото на постите.
Празникът е прочут по света с разнообразни имена – във Филипините го назовават Черна събота, в Чехия - Бяла събота. Казват му още Великденско бдение, Пасхално бодърстване, Смъртна събота, Мъртва събота, Погребена събота. В Мексико го означават като Деня на Юда и хората горят чучела на предателя на Исус. Камбанен звън отбелязва края на постите.
В православието Велика събота е “най-благословеният седми ден” от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.
На Велика събота у нас нормално се служи утреня (като всяка утреня и тя стартира вечерта на предния ден - Велики петък). Храмът се осветява и се прогласява вестта за дамите мироносици, измежду които Дева Мария и Мария Магдалена, пристигнали на гроба Господен. Свещеник, носещ Евангелието и плащаницaта, дружно с богомолци със запалени свещи обикаля към храма. Процесията свидетелства, че цялата Вселена е очистена, избавена и възобновена от влизането на “живота на света” в гибелта.
Вечернята на Велика събота се служи сутринта дружно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
Четат се 15 паремии - пророчествата за Христа, някои от които самият Исус е съобщавал на учениците си.
В събота стартира празничната декорация на храма - траурните цветове на илитоните (покривките на Св. престол) и централната завеса се заменят с бели с празнична бродерия. Тези промени демонстрират триумфа на Христос над грехопадението, дявола и гибелта.
Привечер преди Възкресение храмът символизира гроба на Спасителя, вратите са затворени, а подготовката за възкресната работа стартира извън, където йереите извършват последните молебствия.
Денят преди Възкресение е последният за подготовка на честванията за неделния празник, защото Разпети петък е ден на тъга и не се захваща никаква работа. В Страстната събота преди изгрев-слънце се замесват великденски козунаци - израз на почитта към Спасителя. Боядисват се яйца, в случай че не сте съумели да го извършите в четвъртък. Първите две са червени - едното се слага до иконата на Богородица и престоява там до идващия Великден. Вечерта преди идващото Възкресение някои го заравят в земята за изобилие и благополучие в дома. Вярва се, че то има чудодейна лечебна мощ. С второто алено яйце мажат бузките и челата на децата, с цел да са здрави през цялата година.
В някои региони у нас пазят черупките от първото яйце и ги прибавят към тестото на ритуалните хлябове за други празници през годината. В предишното бабите са ги стривали на прахуляк и ги употребявали при баенето против уроки.
На Велика събота бездетни дами си лягат с алено яйце в пазвата, с цел да родят до идната година. През този ден някои имат вяра, че не трябва да се подвига звук, с цел да не се привлекат в дома злите сили.
В обред, непосредствен до езическите, някои фамилии на Велики четвъртък чупят остарялото яйце и по вътрешността гадаят бъдещето. Ако е кухо и мирише неприятно – задава се сложна година.
В събота може да се опече жертвеното пасхално агне.
Душна събота е ден за посещаване на гробищата и отдаване на респект към умрелите. Жените преливат и прекадяват могилите. Раздава се самун и боядисани яйца за душите на мъртвите. На гробовете се поставят цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък. Това е последната опция да се върви на гробовете на умрелите близки, защото Великден е време на наслада и помени и панихиди не се отслужват до Томина неделя.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ