Преди 17 г.: Зверското убийство на 14-годишна Маргарита потр...
Денят е 5 март, 2004-а. Двете приятелки Антония и Мария вземат решение да унищожават съученичката си от СОУ " Братя Миладинови " Маргарита. Удрят я безмилостно с бухалка в апартамент в пловдивския квартал „ Кючук Париж “, след което я душат с ръце половин час, до момента в който спре да се съпротивлява. Скриват натрупа на таванския етаж, а полицията го открива след 3 дни.
Приятелството сред три девойки на 14 години приключва по допустимо най-бруталния метод.
На 5 март 2004 година Мария Дръндарова и Антония Матева не отиват на учебно заведение. Скроили са проект, който са твърдо решени да изпълнят. Двете ученички са в жилището на Матева в блок на ул. „ Кукуш “. Пуснали са си да гледа филми и чакат връстницата си Маргарита Гергененова.
След няколко часа, по обяд, момичето идва в жилището в „ Кючук Париж “ - в въодушевление, без да знае, че текат последните й минути живот. Трите сядат около ниска маса в хола. Започват да си приказват за филми, за момчета, смеят се.
Мария се изправя и предлага на Маргарита да й показва хватка от карате. Още преди да изчака нейния отговор, я хваща и стартира да я стиска мощно за гърлото. Маги към момента приема всичко на смешка, само че след секунди схваща, че бърка.
Антония хваща бухалка, скрита грижливо зад вратата, и удря връстницата си с всичка мощ. Маргарита пада на земята, а двете съученички, твърдо решени да се трансфорат в убийци, не престават да я душат.
В хола царува цялостно безмълвие, чуват се единствено безпомощните крясъци на Маги. Докато към момента диша, тя умолява приятелките си Антония и Мария да спрат, само че те още по-яростно я стискат за шията. Дори сменят ръцете си, защото се уморяват от душенето. След към 30 минути Маргарита изцяло притихва и стопира да се съпротивлява. Удушвачките виждат, че към този момент е мъртва.
Как да се освободят от натрупа? Тази мисъл гложди двете убийци в идващите два часа. Нямат никакво време за губене, защото по-късно родителите на Антония ще се приберат от работа и ще станат очевидци на страховитата панорама.
Завличат натрупа в детската стая. Събличат облеклата на Маги. Махат якето, дънките и ризата, оставят я единствено по долни дрехи. Първата мисъл на удушвачките е да изгорят безжизненото тяло. Свалят пръстените и синджирчето й, вземат й мобилния телефон и я увиват в чаршаф. Носят натрупа до таванския етаж на блока на ул. „ Кукуш “ и го скриват сред чували и отпадъци. Приготвят до тялото и бутилка запалима течност, с цел да изпълнят до дъно проекта си. Тъй като времето е напреднало, оставят работата незавършена, подреждат жилището, преобличат се и излизат на кафе. Носят и мобилния телефон на Маги, който продават в заложна къща на бул. „ Руски “ за 20 лева С парите покриват сметката в заведението. Пият бира, срещат се със своята другарка Милена и се държат като че ли преди часове не са направили брутално ликвидиране.
Денят е минал, а Маги не се е прибрала вкъщи. Нейната майка Цветана е изпаднала в смут. Обадила се в Първо районно и съобщила, че щерка й я няма. На идващия ден - 6 март, почнала да звъни на приятелките й, като първо потърсила Антония. Ученичката излъгала невъзмутимо, че видяла Маги да се разхожда с братовчед си Димитър по Главната и че от този момент не я е била виждала.
Уикендът минал, а двете приятелки не подхванали нищо, с цел да заличат следите от зверството. Дори споделили с приятелката си Криса за натрупа на тавана на блока, завели я да види покритото с чаршаф тяло, а тя тръгнала да бяга. Предупредили я да си държи езика зад зъбите - другояче неприятно. Но тя осъзнала, че няма по какъв начин да пази сходна загадка и споделила наученото с ченгетата.
На 8 март чиновниците на реда щурмуват блока на ул. „ Кукуш “ и откриват натрупа на Маги. Антония и Мария са арестувани за убийството. При разпити двете приятелки в началото объркват проверяващите. Споделят разнообразни версии за случилото се, всяка твърди, че не е била там, когато другата е удушила Маги.
Два дни по-късно двете девойки създали цялостни признания, а на 12 март против тях са повдигнати обвинявания за преднамерено ликвидиране, осъществено по изключително нечовечен и непосилен за жертвата метод.
Процесът против Антония и Мария стартира в края на август същата година в Пловдивския областен съд и се преглежда при закрити врата. По време на едно от съвещанията удушвачките дали пояснение за осъщественото ликвидиране. Антония показала като претекст, че Маги била по-популярна и харесвана от момчетата. Мария твърдяла, че няма виновност за гибелта на връстничката си.
По време на делото са призовани 18 очевидци и 13 движимости лица, измежду които съученици и учители на Маргарита. Почернената майка завела цивилен иск в размер на 100 000 лв., който съдът отсъдил в нейна изгода, но понижил компенсацията на 75 000 лева
В средата на януари идната година Окръжният съд в Пловдив признава девойките за отговорни. Изпраща Мария за 9 години в пандиза, а Антония за 8. Те апелират решението на магистратите. През юни Апелативният съд понижава наказванията, а през март 2006-а Върховният касационен съд споделя тежката си последна дума - шест години и половина затвор за Антония, а за Мария - седем години и половина.
През пролетта на 2009-а двете удушвачки приключват 12-и клас в Трудово-поправителното учебно заведение към Сливенския затвор с отличен триумф. На 7 декември същата година Антония е освободена от пандиза за положително държание. Тя се връща в същия апартамент, в който през 2004-а убиват Маргарита.
Мария излиза от пандиза година по-късно.
Антония и нейните родители отхвърлят да беседват с публицисти. Бащата на Мария обаче го прави, защото е уверен, че щерка му не е килърка. Той твърди, че Маргарита е желала да я запознае със собствен другар, който е прочут сутеньор в Пловдив и държал да работи за него.
Психолозите: Мария е прочувствен неработоспособен, Антония - нападателен комплексар
Психолозите и психиатрите дефинират Мария като прочувствен неработоспособен, некадърен да съпреживява надълбоко. Но също така тя е талантлива с много висок разсъдък. До 4-и клас учела в спортна паралелка за напреднали деца и ходела по олимпиади по български език и математика, на които постоянно печелела първите места. Като дете колекционирала много неща - картинки и фотоси. Родителите й били удовлетворени от нея. Мария била подредена, послушна, прибирала се в точния момент и в никакъв случай не се забърквала в неприятности.
За разлика от Антония, тя не харесвала да бъде заобиколена от доста хора и тъкмо по тази причина не обичала да върви на дискотека. Мария била склонна да се опълчва на колектива. Нямала лидерски умения, само че доста й се желало да бъде център на вниманието и да управлява нещата. Обичала да играе роля и да се преструва, тъй като забелязвала, че по този начин близките я одобряват по-положително.
За Антония психолозите дефинират, че тя е нервна по темперамент и се нервира за напълно дребни неща. Няма данни да е имала сериозен другар, защото й било неразрешено да води момчета у дома. Дълбоко в себе си момичето било комплексирано. Тя компенсирала възприятието си за малоценност с непокорство към престижа на възрастните. Проблемите си разрешавала с експанзия.
Приятелството сред двете се дължало точно на обстоятелството, че са цялостни противоположности и се допълват съвършено - като двете страни на една монета.
Приятелството сред три девойки на 14 години приключва по допустимо най-бруталния метод.
На 5 март 2004 година Мария Дръндарова и Антония Матева не отиват на учебно заведение. Скроили са проект, който са твърдо решени да изпълнят. Двете ученички са в жилището на Матева в блок на ул. „ Кукуш “. Пуснали са си да гледа филми и чакат връстницата си Маргарита Гергененова.
След няколко часа, по обяд, момичето идва в жилището в „ Кючук Париж “ - в въодушевление, без да знае, че текат последните й минути живот. Трите сядат около ниска маса в хола. Започват да си приказват за филми, за момчета, смеят се.
Мария се изправя и предлага на Маргарита да й показва хватка от карате. Още преди да изчака нейния отговор, я хваща и стартира да я стиска мощно за гърлото. Маги към момента приема всичко на смешка, само че след секунди схваща, че бърка.
Антония хваща бухалка, скрита грижливо зад вратата, и удря връстницата си с всичка мощ. Маргарита пада на земята, а двете съученички, твърдо решени да се трансфорат в убийци, не престават да я душат.
В хола царува цялостно безмълвие, чуват се единствено безпомощните крясъци на Маги. Докато към момента диша, тя умолява приятелките си Антония и Мария да спрат, само че те още по-яростно я стискат за шията. Дори сменят ръцете си, защото се уморяват от душенето. След към 30 минути Маргарита изцяло притихва и стопира да се съпротивлява. Удушвачките виждат, че към този момент е мъртва.
Как да се освободят от натрупа? Тази мисъл гложди двете убийци в идващите два часа. Нямат никакво време за губене, защото по-късно родителите на Антония ще се приберат от работа и ще станат очевидци на страховитата панорама.
Завличат натрупа в детската стая. Събличат облеклата на Маги. Махат якето, дънките и ризата, оставят я единствено по долни дрехи. Първата мисъл на удушвачките е да изгорят безжизненото тяло. Свалят пръстените и синджирчето й, вземат й мобилния телефон и я увиват в чаршаф. Носят натрупа до таванския етаж на блока на ул. „ Кукуш “ и го скриват сред чували и отпадъци. Приготвят до тялото и бутилка запалима течност, с цел да изпълнят до дъно проекта си. Тъй като времето е напреднало, оставят работата незавършена, подреждат жилището, преобличат се и излизат на кафе. Носят и мобилния телефон на Маги, който продават в заложна къща на бул. „ Руски “ за 20 лева С парите покриват сметката в заведението. Пият бира, срещат се със своята другарка Милена и се държат като че ли преди часове не са направили брутално ликвидиране.
Денят е минал, а Маги не се е прибрала вкъщи. Нейната майка Цветана е изпаднала в смут. Обадила се в Първо районно и съобщила, че щерка й я няма. На идващия ден - 6 март, почнала да звъни на приятелките й, като първо потърсила Антония. Ученичката излъгала невъзмутимо, че видяла Маги да се разхожда с братовчед си Димитър по Главната и че от този момент не я е била виждала.
Уикендът минал, а двете приятелки не подхванали нищо, с цел да заличат следите от зверството. Дори споделили с приятелката си Криса за натрупа на тавана на блока, завели я да види покритото с чаршаф тяло, а тя тръгнала да бяга. Предупредили я да си държи езика зад зъбите - другояче неприятно. Но тя осъзнала, че няма по какъв начин да пази сходна загадка и споделила наученото с ченгетата.
На 8 март чиновниците на реда щурмуват блока на ул. „ Кукуш “ и откриват натрупа на Маги. Антония и Мария са арестувани за убийството. При разпити двете приятелки в началото объркват проверяващите. Споделят разнообразни версии за случилото се, всяка твърди, че не е била там, когато другата е удушила Маги.
Два дни по-късно двете девойки създали цялостни признания, а на 12 март против тях са повдигнати обвинявания за преднамерено ликвидиране, осъществено по изключително нечовечен и непосилен за жертвата метод.
Процесът против Антония и Мария стартира в края на август същата година в Пловдивския областен съд и се преглежда при закрити врата. По време на едно от съвещанията удушвачките дали пояснение за осъщественото ликвидиране. Антония показала като претекст, че Маги била по-популярна и харесвана от момчетата. Мария твърдяла, че няма виновност за гибелта на връстничката си.
По време на делото са призовани 18 очевидци и 13 движимости лица, измежду които съученици и учители на Маргарита. Почернената майка завела цивилен иск в размер на 100 000 лв., който съдът отсъдил в нейна изгода, но понижил компенсацията на 75 000 лева
В средата на януари идната година Окръжният съд в Пловдив признава девойките за отговорни. Изпраща Мария за 9 години в пандиза, а Антония за 8. Те апелират решението на магистратите. През юни Апелативният съд понижава наказванията, а през март 2006-а Върховният касационен съд споделя тежката си последна дума - шест години и половина затвор за Антония, а за Мария - седем години и половина.
През пролетта на 2009-а двете удушвачки приключват 12-и клас в Трудово-поправителното учебно заведение към Сливенския затвор с отличен триумф. На 7 декември същата година Антония е освободена от пандиза за положително държание. Тя се връща в същия апартамент, в който през 2004-а убиват Маргарита.
Мария излиза от пандиза година по-късно.
Антония и нейните родители отхвърлят да беседват с публицисти. Бащата на Мария обаче го прави, защото е уверен, че щерка му не е килърка. Той твърди, че Маргарита е желала да я запознае със собствен другар, който е прочут сутеньор в Пловдив и държал да работи за него.
Психолозите: Мария е прочувствен неработоспособен, Антония - нападателен комплексар
Психолозите и психиатрите дефинират Мария като прочувствен неработоспособен, некадърен да съпреживява надълбоко. Но също така тя е талантлива с много висок разсъдък. До 4-и клас учела в спортна паралелка за напреднали деца и ходела по олимпиади по български език и математика, на които постоянно печелела първите места. Като дете колекционирала много неща - картинки и фотоси. Родителите й били удовлетворени от нея. Мария била подредена, послушна, прибирала се в точния момент и в никакъв случай не се забърквала в неприятности.
За разлика от Антония, тя не харесвала да бъде заобиколена от доста хора и тъкмо по тази причина не обичала да върви на дискотека. Мария била склонна да се опълчва на колектива. Нямала лидерски умения, само че доста й се желало да бъде център на вниманието и да управлява нещата. Обичала да играе роля и да се преструва, тъй като забелязвала, че по този начин близките я одобряват по-положително.
За Антония психолозите дефинират, че тя е нервна по темперамент и се нервира за напълно дребни неща. Няма данни да е имала сериозен другар, защото й било неразрешено да води момчета у дома. Дълбоко в себе си момичето било комплексирано. Тя компенсирала възприятието си за малоценност с непокорство към престижа на възрастните. Проблемите си разрешавала с експанзия.
Приятелството сред двете се дължало точно на обстоятелството, че са цялостни противоположности и се допълват съвършено - като двете страни на една монета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ