Денят е 29 май 1876 г. Австро – унгарският параход

...
Денят е 29 май 1876 г. Австро – унгарският параход
Коментари Харесай

На 29 май 1876 г. Ботевата чета превзема кораба „Радецки”

Денят е 29 май 1876 година Австро – унгарският параход прави своя постоянен курс по р. Дунав. Корабът е цялостен със стока, богати търговци и пасажери. Около 12,30 часа три пъти изсвирва свирка. На палубата излезли Христо Ботев, Димитър Икономов и Никола Войновски, облечени в униформи. Те били въоръжени със сабя в дясната ръка и револвер в лявата.

Така известният български стихотворец отвлича австрийския транспортен съд „ Радецки”.

След сигнала – 3 свирвания със свирка, настъпило огромно раздвижване.

Четниците се преоблекли за секунди в своите униформи
и захвърлили старите си облекла.
Разбили сандъците и извадили оръжията. Превърнали се от елементарни пасажери в войска. Войновски ги строил в две редици, а Ботев се изправил пред тях. Останалите пасажери били затворени в първа и втора класа, с цел да не се позволяват произшествия. Целият транспортен съд бил под надзор, а капитанът нямал различен избор, с изключение на да извърши настояванията на българските четници.

На 16 и 17 (28 и 29 нов стил) май 1876 година Христо Ботев и „ 200 души български юнаци”, от разнообразни румънски пристанища, се качват на борда на австрийския параход „ Радецки”. Принуждават капитана Дагоберт Енглендер да спре покрай Козлодуй, където четата слиза и момчетата целуват „ свещената земя на Майка България”. Оттам с интензивен ход се насочат за Враца, само че по пътя си не получават поддръжка.

Ботев не се считал за непрекъснат челник до слизането на Козлодуйския бряг. Той си мислел, че единствено е номиниран за подобен, и че четниците би трябвало да изберат кой ще ги предвожда. Първоначално четниците трябвало да бъдат ръководени от Панайот Хитов и Филип Тотю, само че откакто отказали да преминат Дунав, четите останали без главнокомандващ. Те се обединили, а Ботев бил назначен за основен челник. След слизането на българския бряг, първото нещо, което четата трябвало да направи, било да избере лидер.

Поетът бил определен единомислещо.
На 30 май четниците одобряват първото си дълготрайно стълкновение на възвишението Милин камък. През същата нощ раздират обкръжението и се изтеглят в местността Веслец.. Правят несполучливи опити да се свържат с революционните дейци във Враца. Рано сутринта на 20 май (н. ст. 1 юни) четата заема позиции към трите върха Камарата, Купена и Околчица.

Водят стълкновение с постоянна турска армия - против 205-мата са вдигнати на крайник над 4000-а постоянна и нередовна турска армия. Ботев, с ядрото на четата е под връх Камарата. Привечер, на 20 май (н. ст. 1 юни) 1876 година след намаляване на багра, в подножието на югоизточния скат на вр. Камарата, прострелян в сърцето умира гениалният стихотворец и челник Христо Ботев.

Капитанът Дагоберт Енглендер дава значими сведения за завладяването на парахода в отчет до централния инспекторат във Виена, написан на 30-ти май, 1876 година От него излиза наяве, че „ Радецки “ е атакуван на 29-ти май от въстаници, час откакто е отплувал от пристанище Бекет.

Това се е случило в 12:30 часа.
Според капитана, никой не се е усъмнил в натоварените сандъци, тъй като са отговаряли на изискванията. Той бил заставен от шестима въоръжени мъже да изслуша четниците. Капитанът симпатизира на четниците и даже след идването на парахода в град Видин, отхвърля да транспорти турската армия. След възгласите на четниците „ Да живее капитанът “ и „ Да живее Франц Йосиф “, Енглендер поклатил фуражката си и споделил безшумно „ На добър час “.

Според разказите на капитана, Ботев му е направил доста огромно усещане. Той бил правилен и преди идването на българския бряг, го повикал да се увери, че товарът на кораба и касата са недокоснати. След като парахода дебаркирал, се чул мощния глас на Ботев. Всички паднали на колене и целунали родната земя.

След тези събития, капитанът би трябвало да напише обстоен отчет и да бъде изместен на работа в горната част на Дунав. Той отхвърля и молбата му е задоволена. Продължава да работи на „ Радецки “, до момента в който през 1885 година е назначен за шеф бюро в плавателно поделение.

Капитанът предава спомените си на Захари Стоянов през 1888 година

През 1925 година той изпраща няколко доста значими реликви за България – печата на парахода, истинския байрак с маджарски и австрийски герб, позволителното, копие от отчета, копие от Ботевото писмо до него на френски език и две дъски от борда на парахода.

Всички тези предмети са предадени персонално на Борис III от брата на Енглендер, който има едночасова среща с царя. На нея е участвал и Кирил (брат на Ботев), който също е взел участие в четата. Той праща подарък на капитана – портрет на Ботев.

По самодейност на Стоян Заимов през 1906 г, се взима решение
да се построи военно-исторически музей до Свищов по случай 30 години от освобождението. Идеята е, да се употребява река Текир дере, която да стане Дунавски ръкав и мястото да се трансформира във безконечен кей на „ Радецки “. За тази цел трябвало парахода да бъде изплатен от Първото императорско дунавско параходство във Виена. Свиква се националното заседание, с цел да се гласоподава предлагането, отправено от Димитър Петков (министър - председател). За злощастие, той е погубен на бул. „ Цар Освободител “ и концепцията остава неосъществена и забравена.

През 1926 година още веднъж се образува комитет с името „ Цар Освободител “, чиято цел е да се извърши плана. Тогава всички българи са призовани да оказват помощ, с цел да не се желаят пари нито от царя – Борис III, нито от Народното събрание. Трябвало да се набират 50 милиона лв., с които да се подкрепят всички военно-исторически къщи, монументи, паркове, мавзолеи и музеи, издигнати от комитета „ Цар Освободител “. След новината, че през 1927 година параходът ще бъде ремонтиран, се търси информация за положението му, посредством писмо, адресирано до цар Борис III. Свищовският комитет има за цел да ремонтира „ Радецки “.

Истината е, че през 1918 година параходът престава да се употребява в Австрия, а през 1924 година е бракуван и по-късно погубен.
Българската страна не предявява никакви искания към него, макар, че той е от огромно историческо значение за страната ни. До това води бездействието на няколко държавни управления. За Австрия това е просто един транспортен съд, който е извършил своето предопределение и към този момент не може да се употребява.

Едва през 1960-та година, в България се подема самодейност за възобновяване на парахода. Събират се дарения от служащи и възпитаници. Използва се парния влекач „ Пловдив “ (строен в същата корабостроителница), на чиято база е издигната имитация на „ Радецки “. За задачата са употребявани остарели чертежи и фотоси. Йожеф Кирали също дава своя принос на 84 годишна възраст. Той е работел като бояджия на истинския параход и си спомня по какъв начин е изглеждал.

Новият параход е открит тържествено във връзка 90 годишнината от гибелта на войводата. Той дебаркира на козлодуйския бряг на 28 май 1966 година Дълъг е 57.4 метра и е необятен 17.5 метра.

Обявен е за музей и е включен в Стоте национални туристически обекта на България. На 4 септември същата година, идва във Виена. Събитието е отразено от всички радиа, малките екрани и вестници. След ремонт през 1988 година, истинският парен мотор е сменен с дизелов.

През 1973 година при зимовката в Русенския лиман, „ Радецки “ потъва след мощен снеговалеж. Причината е в небрежността на екипажа. Параходът е изваден от български Варненски екип. На помощ идват румънски плаващ кран и руски водолази.

Писмото на Христо Ботев до капитана и пасажерите на парахода „ Радецки “
Господин капитан!
Господа пасажери!

Имам чест да ви разглася, че в тоя параход се намират български въстаници, на които имам чест да бъда челник.
С цената на нашия добитък и на нашите аграрни сечива, с цената на огромни старания и с пожертвуване на нашите богатства, най-сетне с цената на всичко, що е най-скъпо на тоя свят (без знанието и макар преследванията на управляващите в страната, чийто неутралитет ние уважихме), ние си доставихме това, което ни беше належащо, с цел да се притечем на помощ на нашите въстанали братя, които се борят така безстрашно под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо Отечество - България.
Ние молим Господа пасажерите по никакъв начин да не се безпокоят и да останат спокойни. Колкото за вас, Господин Капитане, аз имам тежката служба да ви поканя да поставите парахода на мое разположение до самото ни слизане, като в това време ви декларирам, че и най-малкото ваше противодействие ще ме сложи в печалната нужда да употребя мощ и макар волята ми да си отмъстя за отвратителната преживелица върху парахода " Германия " в Русчук през 1867.
И в единия, и в другия случай нашият глас за пердах е следния:

Да живее България!
Да живее Франц Йосиф!
Да живее граф Андраши!
Да живее християнска Европа!

Източник: Fakti.bg
Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР