Денят 22 септември предполага не просто да отбелязваме факта, че

Денят 22 септември допуска не просто да означаваме обстоятелството, че се е случил, а да го възприемем като предизвикателство през днешния ден, да не живеем посредством предишното, а да градим бъдещето си. Нашето бъдеще не е реванш за предишното, несправедливости има от всевъзможен темперамент. Това сподели в предаването „ Хоризонт за вас “ доцент Албена Танева – учител в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Независимостта и свободата са невъзможни без възприятието за отговорност, освен това не нашата отговорност като аудитория, да следим по какъв начин другите са виновни, а по какъв начин ние самите сме виновни. Освен това, дали всеки наш ден трансформираме в образец на измислиците ни за историята – историята като капан или историята като опция.

Независимостта – 22 септември беше пропуснат доста дълго време, не просто пропуснат, а преднамерено премълчаван, ни споделя избрани неща. Целта не е да го превърнем в следващия хранителен режим, някаква сводка за придвижването по пътищата – какъв брой е натоварено, с цел да отидат в почивните дни сънародниците някъде, някак профанизираме всекидневието си. Дали е Великден, дали е Коледа или Независимостта – имаме нещо приблизително сред злополуките по пътищата, това се яде, имате ли пари за празника. Денят на независимостта е изключително достижение на духа.

Вместо да се оплакваме през днешния ден по какъв начин някой би трябвало да се грижи за нас, за какво не се попитаме какво още доста може да направи всеки един от нас, сподели още доцент Танева.

Проф. Александър Маринов – учител в Софийския университет, разяснява:

Независимостта е една метафора. Никой от нас, нито обособените човеци, нито групите, нито обществата или страните са или могат да бъдат изцяло самостоятелни. Става дума за някаква мяра – в границите на една всеобща и доста значима обязаност всеки от нас носи отговорността да прави избор, да носи последствията и с това да способства за общото богатство. От тук идва огромното значение на обединяването, на сплотяването. Историческите образци демонстрират, че огромни групи от хора или народи са реализирали изключителни достижения, когато са съумявали, наред с независимостта и частните ползи, да видят общото и всеки да направи някаква частична жертва или компромис в името на общото и то не поради някакви нереални, морални пожелания, а тъй като ние можем да просперираме, единствено в случай че сме дружно.

Независимостта не е самотност, както и да бъдем дружно не значи, че сме идентични, сподели доцент Танева. По думите й, ние ще сме мощни, когато успеем да сме дружно, оставайки разнообразни.

Европейски Съюз е неповторима формула, когато след две ужасни международни войни, да намерят мъдрост и мощ нашите предшественици, да намерят формула, в която и спечелили, и победени да заживеят дружно в името на общия разцвет, където има място за всеки субект. /…/ Историята такава, каквато сме я наследили, е и опция, и висока летва.

Проф. Маринов добави: Големият проблем в този момент е - в това общо европейско или евроатлантическо семейство да намерим нашия най-благоприятен мащаб на самостоятелност, да отстояваме своите ползи в границите на цялото. Същото важи и вътре в обществото ни. Една от огромните заболявания на нашето общество е, че ние приказваме за обединяване и за общо придвижване в нашия суверенитет, единствено на няколко празника, а делниците ни са белязани от други трендове. Ние сме една прекомерно разединена нация с най-различни направления на опълчване. Една част от тях са разбираеми, само че други са изкуствено генерирани.

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.