Деница Сачева: Кой би дръзнал например да каже някога, че Народният театър е на БСП само защото големият Стефан Данаилов беше депутат от тази партия?
Деница Сачева, фейсбук
В детството си живеех до театъра в Добрич и прекарвах всяко свободно време в него – и като фен, и на сцената с останалите деца от детската театрална студия. За мен театърът беше значимо учебно заведение – да чета, да мисля, да разбирам другия.
Най-голямото благополучие беше да хвана нощния трен и да дойда на премиера в Народния спектакъл в София. Във времената, в които свободата се усещаше в междуредието и единствено в импровизациите на актьорите и режисьорите.
В които театърът обединяваше, будеше, въодушевяваше. Днес с горест проследявам по какъв начин Народният спектакъл се оказа раздиран от омразата и разделянето. Докъде стигнахме? 30 години след началото – политическата принадлежност още веднъж да дефинира ролята?! Не геният, а това дали мислиш като режисьора или не… Големият гений не може да бъде опрощение за тирания и предпочитание да доминираш непременно.
В театъра постоянно са работили хора с разнообразни възгледи, само че в никакъв случай, както в този момент, не са се опитвали да се унищожат един различен обществено поради инакомислие. Кой би дръзнал да вземем за пример да каже в миналото, че Народният спектакъл е на Българска социалистическа партия единствено тъй като огромният Стефан Данаилов беше народен представител от тази партия? Не единствено, че това не беше мотив за ненавист, а тъкмо противоположното – беше мост за реализиране на общи национални единодушия. Да си спомним речта му в Народното събрание, когато оказа помощ на Българска социалистическа партия да дефинира позицията си за НАТО. Големият гений намира метод да победи демона в себе си. Ако ли не успее – толкоз по-жалко.
Народният спектакъл постоянно е бил и би трябвало да остане свято място, в което създатели и аудитория в общо съпреживяване би трябвало да откриват и преоткриват света и себе си.
Желая триумф на Evgeni Budinov на премиерата му другата седмица в Хасковския трагичен спектакъл! Талантът ще победи омразата!
В детството си живеех до театъра в Добрич и прекарвах всяко свободно време в него – и като фен, и на сцената с останалите деца от детската театрална студия. За мен театърът беше значимо учебно заведение – да чета, да мисля, да разбирам другия.
Най-голямото благополучие беше да хвана нощния трен и да дойда на премиера в Народния спектакъл в София. Във времената, в които свободата се усещаше в междуредието и единствено в импровизациите на актьорите и режисьорите.
В които театърът обединяваше, будеше, въодушевяваше. Днес с горест проследявам по какъв начин Народният спектакъл се оказа раздиран от омразата и разделянето. Докъде стигнахме? 30 години след началото – политическата принадлежност още веднъж да дефинира ролята?! Не геният, а това дали мислиш като режисьора или не… Големият гений не може да бъде опрощение за тирания и предпочитание да доминираш непременно.
В театъра постоянно са работили хора с разнообразни възгледи, само че в никакъв случай, както в този момент, не са се опитвали да се унищожат един различен обществено поради инакомислие. Кой би дръзнал да вземем за пример да каже в миналото, че Народният спектакъл е на Българска социалистическа партия единствено тъй като огромният Стефан Данаилов беше народен представител от тази партия? Не единствено, че това не беше мотив за ненавист, а тъкмо противоположното – беше мост за реализиране на общи национални единодушия. Да си спомним речта му в Народното събрание, когато оказа помощ на Българска социалистическа партия да дефинира позицията си за НАТО. Големият гений намира метод да победи демона в себе си. Ако ли не успее – толкоз по-жалко.
Народният спектакъл постоянно е бил и би трябвало да остане свято място, в което създатели и аудитория в общо съпреживяване би трябвало да откриват и преоткриват света и себе си.
Желая триумф на Evgeni Budinov на премиерата му другата седмица в Хасковския трагичен спектакъл! Талантът ще победи омразата!
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ