Деница Сачева: Записахме почти 40 000 деца в училище
Деница Сачева е магистър по връзки с обществеността от Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и магистър по здравен мениджмънт от Университет „ Проф. доктор Асен Златаров “ - гр. Бургас. Дипломиран бакалавър по обществена педагогика от Югозападен университет „ Неофит Рилски “ – гр. Благоевград.
Започва кариерата си в Министерството на труда и обществената политика, където заема разнообразни позиции – от експерт до началник бранш в Националния център за обществено подкрепяне.
През 1999 година заема длъжността шеф на дирекция “Международно съдействие, европейска интеграция и планове ” в Националната здравноосигурителна каса.
В интервала 1999-2001 година е шеф на кабинета на министъра на опазването на здравето, като отговоря за връзките с интернационалните институции, Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.
От 2016 година до април 2017 година е била заместник-министър на труда и обществената политика.
Владее свободно британски език, употребява немски и съветски език.
България има очевидно понижение на отпадналите от учебно заведение деца, по данни на Евростат, и въпреки всичко 12.7%, колкото са през 2017 година, е над междинното за Европейски Съюз. Какви ограничения планирате в МОН, с цел да достигнем междинните за Съюза 10.6%, зам.-министър Сачева?
За първи път тази година отчетът на Европейската комисия установи спад на децата, които прибързано напущат просветителната ни система от 13.8% на 12.7%. Нашата национална цел е към 2020 година е да сме достигнали 11%.
Процентът на прибързано напусналите учебно заведение е значим знак, който има отношение даже към вложенията в България. Всеки шеф си прави сметка дали има задоволително хора, които биха могли да работят, каква работа биха могли да работят, с какво заплащане би могъл да ги наеме. Нормално е да се чака, че в страни с по-необразовани хора би могла да се предлага и по-ниска заплата.
Обяснявам това, с цел да подчертая, че нашите старания да подобрим този знак са стратегически. Те имат отношение освен към метода, по който изглеждаме в границите на Европейски Съюз като страна, само че и са значими за развиването на България.
Миналата година установихме, че към 206 000 деца сред 5 и 16 година, които по регистъра на ГРАО са в наложителната за обучение възраст, не попадат в националната осведомителна система на МОН. Почти 1100 екипа направиха над 216 000 физически обхода на адреси в цялата страна, с цел да се откри къде се намират тези деца. Установи се, че 87 197 деца са отвън страната, което не значи наложително, че са имигранти. Някои може би краткотрайно не са в България, тъй като пътуват с родителите си и следва да се върнат.
Други 22 хиляди деца бяха върнати в учебно заведение предходната образователна година, като 2100 отпаднаха още веднъж. От началото на тази образователна година 416 от тези 2100 отново бяха върнати в просветителната система. Само за няколко месеца от началото на годината 9000 деца са върнати. 8000 се записаха за първи път в учебно заведение без да има спомагателна интервенция от страна на екипите. Имаме и куриозни случаи – 7 индивида на възраст съвсем 19 година са поискали за първи път да вървят на учебно заведение. Така общо в учебно заведение бяха върнати или записани за първи път съвсем 40 000 деца.
Какви са аргументите децата да отпадат или да не тръгнат на учебно заведение?
Причина №1 е миграцията, най-много външната. Много деца пътуват с родителите си за сезонната им работа и това попречва опцията да бъдат записани на учебно заведение в която и да е страна. Някои са по няколко месеца в Испания, няколко месеца в Гърция, няколко месеца в Германия. На процедура не се записват на никое място в учебно заведение или се записват тук първоначално, само че отпадат, тъй като през ноември потеглят с родителите си.
Друга причина е, че при връщането си от чужбина след година-две в друга страна децата мъчно се приспособяват. Не постоянно се получава добра стиковка в признаването на образованието, което са получили там. Понякога се постанова да бъдат записани в класа, който преди малко са минали, да повтарят, което ги демотивира. Ако едно дете е приключило четвърти клас в Португалия и се върне в България, с цел да бъде записано още веднъж в четвърти клас, демотивацията е огромна и в пети е по-вероятно да отпадне от просветителната система.
Има и други аргументи, в това число свързани с второ, трето потомство неначетеност. Тоест, фамилии, в които образованието не е полезност. Сред хората с по-ниско обучение има доста по-висок % на безработица и това мощно демотивира родителите да пускат децата на учебно заведение. Следват простата логичност - аз съм незает, защо да учи детето, откакто и то няма да получи работа?
Най-трудно се работи с такива деца. Един средностатистически възпитаник идва от среда, в която има спомагателни занимания, посещава разнообразни спортни, културни мероприятия, поддържа връзка с други деца и у дома се четат книги, посещават се събития. В множеството случаи децата от фамилии с нискограмотни или необразовани родители отиват на учебно заведение без тази среда, без тези занимания и опция да се ограмотяват. И каквото и да създадат учителите, напредъкът им в учебно заведение на процедура се заличава, когато те се върнат назад в фамилната среда.
Точно по тази причина комплексната работа със фамилиите е извънредно значима. Направихме национална стратегия за работа с родители. Финансирали сме 46 оферти тази година и чакаме резултатите от тях.
Екипите, които работят по механизма за обсег оферират разнообразни ограничения за взаимна работа с родители. Имаме и случаи, при които дете е примерно в първи клас, майката, да кажем, е в седми, а дядото е в десети.
В момента търсям към 50 хиляди деца, за които нямаме информация. Сключили сме съглашение с Министерство на вътрешните работи и работим по това да установим дали те се намират отвън територията на страната или са в България. Работим също по този начин с Националната организация за приходите, защото посредством информацията ѝ за заплащането на осигуровки или на европейски здравноосигурителни карти също бихме могли да засечем къде се намират децата сега. Предстои да сключим съглашение и с Агенцията по заетостта, с цел да открием децата, в случай че родителите им получават помощи за безработица.
За страдание, с доста деца, които не вървят на учебно заведение, са открити и злоупотреби. Например работят нелегално. Затова сключихме контракти с Главната ревизия по труда, които също спомагат.
Какво работят тези деца?
Придружават родителите си по сечища, събират гъби, билки и други Деца се употребяват, с цел да гледат по-малките си братчета и сестричета, болен родител. Да работят, с цел да допълват фамилния бюджет.
Това, което направихме, ни даде доста по-пълна и точна картина какво се случва и разкри доста огромно разнообразие от разнообразни проблеми.
За първи път направихме обща осведомителна платформа сред МОН, Агенцията за обществено подкрепяне, Министерството на здравеопазването, общините, Национална агенция за приходите, ГИТ и Министерство на вътрешните работи. Тя набира скорост и въпреки да не работи в 100-процентовата си цялост, към този момент имаме избрани резултати. Например 416 деца бяха разпознати като деца в риск. 112 от тях бяха ориентирани към разнообразни обществени услуги. Това бяха деца, чиито проблеми обществената система не беше идентифицирала.
Вече имаме санкциониран доктор в Хасково за подправена здравна записка.
Когато има подозрение за такава, бележката се качва от шефа в платформата и по автоматизирани признаци – дали има доктор с подобен неповторим идентификационен номер, дали е допустимо за такава диагноза, примерно остра вирусна зараза, да се дадат 100 дни болничен. Тези неща незабавно вършат усещане. Тогава сътрудниците от Регионалната здравна ревизия получават информацията за съмнителна здравна записка, вършат инспекция и имаме първия санкциониран персонален доктор.
Към географските локации в системата наслагваме параметрите на обществената среда и за първи път не работим единствено със статистика, а с доста по-сериозен дълбочинен разбор на всеки проблем и всяко обитаемо място. Защото проблемите, даже когато приказваме единствено за ромската общественост, са едни в Асеновград и Пазарджик и напълно разнообразни в Сливен, в Силистра или в Стара Загора.
Освен това обвързахме даването на обществени помощи с ходенето на учебно заведение. Благодарение на измененията в правилниците към Закона за фамилните помощи за деца, детските надбавки могат да бъдат изплащани в натура по предложение на шефа или на учителите в детската градина или учебното заведение. Тоест, по рекомендация на шефа към обществените служащи може да се купят обувки, учебници или друго нужно на детето. Най-полезната мярка е, че обществените може да изплатят помощта като такса за детска градина и детето да бъде записано. Доказано е, че какъв брой по-рано децата бъдат обхванати в просветителната система, толкоз по-малка е опцията да отпаднат.
Подкрепяте ли концепцията на вицепремиера Томислав Дончев за смяна на Конституцията, тъй че в нея да бъде записано, че главното обучение е наложително? Сега тя изисква обучение до 16-годишна възраст.
Конституцията приказва за наложителна възраст за обучение – до 16 година, само че ние споделяме, че е нужна наложителна степен на обучение. За да осъществя всичките си права като жител в днешно време, човек би трябвало да има нужната степен на просветеност - да може да чете, да написа, да счита. Затова е наложително да е приключил избрана степен – да вземем за пример главно обучение.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Започва кариерата си в Министерството на труда и обществената политика, където заема разнообразни позиции – от експерт до началник бранш в Националния център за обществено подкрепяне.
През 1999 година заема длъжността шеф на дирекция “Международно съдействие, европейска интеграция и планове ” в Националната здравноосигурителна каса.
В интервала 1999-2001 година е шеф на кабинета на министъра на опазването на здравето, като отговоря за връзките с интернационалните институции, Международния валутен фонд, Световната банка и Европейската комисия.
От 2016 година до април 2017 година е била заместник-министър на труда и обществената политика.
Владее свободно британски език, употребява немски и съветски език.
България има очевидно понижение на отпадналите от учебно заведение деца, по данни на Евростат, и въпреки всичко 12.7%, колкото са през 2017 година, е над междинното за Европейски Съюз. Какви ограничения планирате в МОН, с цел да достигнем междинните за Съюза 10.6%, зам.-министър Сачева?
За първи път тази година отчетът на Европейската комисия установи спад на децата, които прибързано напущат просветителната ни система от 13.8% на 12.7%. Нашата национална цел е към 2020 година е да сме достигнали 11%.
Процентът на прибързано напусналите учебно заведение е значим знак, който има отношение даже към вложенията в България. Всеки шеф си прави сметка дали има задоволително хора, които биха могли да работят, каква работа биха могли да работят, с какво заплащане би могъл да ги наеме. Нормално е да се чака, че в страни с по-необразовани хора би могла да се предлага и по-ниска заплата.
Обяснявам това, с цел да подчертая, че нашите старания да подобрим този знак са стратегически. Те имат отношение освен към метода, по който изглеждаме в границите на Европейски Съюз като страна, само че и са значими за развиването на България.
Миналата година установихме, че към 206 000 деца сред 5 и 16 година, които по регистъра на ГРАО са в наложителната за обучение възраст, не попадат в националната осведомителна система на МОН. Почти 1100 екипа направиха над 216 000 физически обхода на адреси в цялата страна, с цел да се откри къде се намират тези деца. Установи се, че 87 197 деца са отвън страната, което не значи наложително, че са имигранти. Някои може би краткотрайно не са в България, тъй като пътуват с родителите си и следва да се върнат.
Други 22 хиляди деца бяха върнати в учебно заведение предходната образователна година, като 2100 отпаднаха още веднъж. От началото на тази образователна година 416 от тези 2100 отново бяха върнати в просветителната система. Само за няколко месеца от началото на годината 9000 деца са върнати. 8000 се записаха за първи път в учебно заведение без да има спомагателна интервенция от страна на екипите. Имаме и куриозни случаи – 7 индивида на възраст съвсем 19 година са поискали за първи път да вървят на учебно заведение. Така общо в учебно заведение бяха върнати или записани за първи път съвсем 40 000 деца.
Какви са аргументите децата да отпадат или да не тръгнат на учебно заведение?
Причина №1 е миграцията, най-много външната. Много деца пътуват с родителите си за сезонната им работа и това попречва опцията да бъдат записани на учебно заведение в която и да е страна. Някои са по няколко месеца в Испания, няколко месеца в Гърция, няколко месеца в Германия. На процедура не се записват на никое място в учебно заведение или се записват тук първоначално, само че отпадат, тъй като през ноември потеглят с родителите си.
Друга причина е, че при връщането си от чужбина след година-две в друга страна децата мъчно се приспособяват. Не постоянно се получава добра стиковка в признаването на образованието, което са получили там. Понякога се постанова да бъдат записани в класа, който преди малко са минали, да повтарят, което ги демотивира. Ако едно дете е приключило четвърти клас в Португалия и се върне в България, с цел да бъде записано още веднъж в четвърти клас, демотивацията е огромна и в пети е по-вероятно да отпадне от просветителната система.
Има и други аргументи, в това число свързани с второ, трето потомство неначетеност. Тоест, фамилии, в които образованието не е полезност. Сред хората с по-ниско обучение има доста по-висок % на безработица и това мощно демотивира родителите да пускат децата на учебно заведение. Следват простата логичност - аз съм незает, защо да учи детето, откакто и то няма да получи работа?
Най-трудно се работи с такива деца. Един средностатистически възпитаник идва от среда, в която има спомагателни занимания, посещава разнообразни спортни, културни мероприятия, поддържа връзка с други деца и у дома се четат книги, посещават се събития. В множеството случаи децата от фамилии с нискограмотни или необразовани родители отиват на учебно заведение без тази среда, без тези занимания и опция да се ограмотяват. И каквото и да създадат учителите, напредъкът им в учебно заведение на процедура се заличава, когато те се върнат назад в фамилната среда.
Точно по тази причина комплексната работа със фамилиите е извънредно значима. Направихме национална стратегия за работа с родители. Финансирали сме 46 оферти тази година и чакаме резултатите от тях.
Екипите, които работят по механизма за обсег оферират разнообразни ограничения за взаимна работа с родители. Имаме и случаи, при които дете е примерно в първи клас, майката, да кажем, е в седми, а дядото е в десети.
В момента търсям към 50 хиляди деца, за които нямаме информация. Сключили сме съглашение с Министерство на вътрешните работи и работим по това да установим дали те се намират отвън територията на страната или са в България. Работим също по този начин с Националната организация за приходите, защото посредством информацията ѝ за заплащането на осигуровки или на европейски здравноосигурителни карти също бихме могли да засечем къде се намират децата сега. Предстои да сключим съглашение и с Агенцията по заетостта, с цел да открием децата, в случай че родителите им получават помощи за безработица.
За страдание, с доста деца, които не вървят на учебно заведение, са открити и злоупотреби. Например работят нелегално. Затова сключихме контракти с Главната ревизия по труда, които също спомагат.
Какво работят тези деца?
Придружават родителите си по сечища, събират гъби, билки и други Деца се употребяват, с цел да гледат по-малките си братчета и сестричета, болен родител. Да работят, с цел да допълват фамилния бюджет.
Това, което направихме, ни даде доста по-пълна и точна картина какво се случва и разкри доста огромно разнообразие от разнообразни проблеми.
За първи път направихме обща осведомителна платформа сред МОН, Агенцията за обществено подкрепяне, Министерството на здравеопазването, общините, Национална агенция за приходите, ГИТ и Министерство на вътрешните работи. Тя набира скорост и въпреки да не работи в 100-процентовата си цялост, към този момент имаме избрани резултати. Например 416 деца бяха разпознати като деца в риск. 112 от тях бяха ориентирани към разнообразни обществени услуги. Това бяха деца, чиито проблеми обществената система не беше идентифицирала.
Вече имаме санкциониран доктор в Хасково за подправена здравна записка.
Когато има подозрение за такава, бележката се качва от шефа в платформата и по автоматизирани признаци – дали има доктор с подобен неповторим идентификационен номер, дали е допустимо за такава диагноза, примерно остра вирусна зараза, да се дадат 100 дни болничен. Тези неща незабавно вършат усещане. Тогава сътрудниците от Регионалната здравна ревизия получават информацията за съмнителна здравна записка, вършат инспекция и имаме първия санкциониран персонален доктор.
Към географските локации в системата наслагваме параметрите на обществената среда и за първи път не работим единствено със статистика, а с доста по-сериозен дълбочинен разбор на всеки проблем и всяко обитаемо място. Защото проблемите, даже когато приказваме единствено за ромската общественост, са едни в Асеновград и Пазарджик и напълно разнообразни в Сливен, в Силистра или в Стара Загора.
Освен това обвързахме даването на обществени помощи с ходенето на учебно заведение. Благодарение на измененията в правилниците към Закона за фамилните помощи за деца, детските надбавки могат да бъдат изплащани в натура по предложение на шефа или на учителите в детската градина или учебното заведение. Тоест, по рекомендация на шефа към обществените служащи може да се купят обувки, учебници или друго нужно на детето. Най-полезната мярка е, че обществените може да изплатят помощта като такса за детска градина и детето да бъде записано. Доказано е, че какъв брой по-рано децата бъдат обхванати в просветителната система, толкоз по-малка е опцията да отпаднат.
Подкрепяте ли концепцията на вицепремиера Томислав Дончев за смяна на Конституцията, тъй че в нея да бъде записано, че главното обучение е наложително? Сега тя изисква обучение до 16-годишна възраст.
Конституцията приказва за наложителна възраст за обучение – до 16 година, само че ние споделяме, че е нужна наложителна степен на обучение. За да осъществя всичките си права като жител в днешно време, човек би трябвало да има нужната степен на просветеност - да може да чете, да написа, да счита. Затова е наложително да е приключил избрана степен – да вземем за пример главно обучение.
Продължава на стр. 2
Страница на публикацията: 010203
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ