Деница Красимирова Иванова е на 44 години, родена е и

Деница Красимирова Иванова е на 44 години, родена е и живее в Русе. Омъжена е и има едно дете. Тя е бакалавър по „ Стопанско ръководство “ от районно управление (на МВР) „ Ангел Кънчев “ и магистър по „ Европеистика и обществена администрация “ по взаимна стратегия на BRIE и Русенския университет. В момента е студент по компетентност „ Право “. Иванова има богат административен и управнически опит, работи като специалист по европейски планове в Областния информативен център в Русе. 
Тя е втори мандат общински консултант в Общинския съвет в Русе (2023-2027), където е ръководител на групата на съветниците на Българска социалистическа партия. В предходния мандат (2019-2023) е била заместник-председател на Общинския съвет. Иванова е зам.-председател на Българска социалистическа партия в Русе и член на Народно събрание на партията.
Иванова е приключила националната стратегия „ Управленски умения “ на Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница “, Академията за обществена политика към ИСИ - фондация „ Фридрих Еберт “, както и образования в Националния политически институт „ Димитър Благоев “ към Народно събрание на Българска социалистическа партия.

- Конгресът на Българска социалистическа партия даде безапелационна поръчка за смяна, че е време партията да заеме мястото си на заслужен и самостоятелен фактор в политиката. Усеща ли се връщането на доверието на левите хора в Българска социалистическа партия?
- Да, тази смяна стартира да се усеща, и то освен на национално равнище, а най-много по места. В последната година Българска социалистическа партия фактически се оказа в обстановка, в която мъчно успяваше да отстоява независимия си политически профил. Участието във властта, въпреки и стимулирано от съответни цели, не беше задоволително добре обяснено на нашите членове и симпатизанти. Това сътвори чувство, че партията следва непознат дневен ред, вместо да го задава.
Днес виждаме друга посока. След последния конгрес на партията от 7 февруари, беше декларирано ясно, че Българска социалистическа партия би трябвало да бъде самостоятелен политически фактор - със лична визия, със личен глас и със самочувствие да пази позициите си. Тази изясненост стартира да връща доверието.
Хората търсят предвидимост и поредност. Когато една партия приказва ясно и работи в сходство с думите си, доверието последователно се възвръща. Това е развой, който не става за ден, само че посоката към този момент е вярна.
- Защо гласоподавателите би трябвало да гласоподават за претендентите на левицата? Какви хора са включени в кандидатдепутатската листа на левицата в Русе?
- След конгреса на 7 февруари Българска социалистическа партия пое по нов път - път, в който централно място заемат локалните хора и локалните структури. Това не е само организационно решение, а политическо обръщение, че районите би трябвало да бъдат чути и показани достоверно.
Листата в Русе е точно подобен образец. В нея са включени хора, които са добре познати в района и които работят всекидневно с проблемите на своите съграждани. Имаме мощно посланичество на локалната власт - шестима от претендентите са общински съветници от разнообразни общини. Това са хора, които освен приказват за политика, а всекидневно я ползват на процедура.
В листата вземат участие и съдружни сътрудници - представители на АБВ, измежду които Валери Иванов, регионален ръководител и общински консултант, както и Преслава Макаер от младежката организация. Имаме представители на земеделския бранш, като Ивалинка Цанкова - ръководител на Българска социалистическа партия в Иваново, дълготраен общински консултант и деен аграрни производител. Включени са и хора, ангажирани с работа с уязвими групи и обществени дела.
Това, което сплотява всички, е едно - те познават проблемите не от статистики и отчети, а от всекидневието. Това е най-силният мотив в интерес на тази листа.
- Какви са главните проблеми на хората от Вашия изборен район, които ще поставите на дневен ред в 52-рото Народно заседание?
- Основният проблем на район Русе е транспортната съгласуваност. Това не е елементарен инфраструктурен въпрос, а е стопански, обществен и демографски проблем.
Хората търсят работа, бизнесът търси условия за развиване, вложителите търсят предвидима среда. Всичко това минава през транспортната съгласуваност. Без нея районът остава изолиран, без значение от географското си преимущество.
И тук има един доста съответен проблем, който постоянно остава отвън обществения диалог. От таксите на Дунав мост в държавния бюджет постъпват десетки милиони левове, единствено през 2025 година те са към 46 милиона лв.. В същото време нито една стотинка от тези средства не се връща в общините, които понасят главната тежест на трафика - Русе, Бяла, Борово, Иваново, Ветово, Сливо поле, Две могили, Ценово.
Причината е в метода, по който се разпределят средствата за поддръжка на пътната инфраструктура. В момента се употребява еднакъв стандарт за всички райони, без значение от натовареността на пътищата. Това е явно незаслужено.
Решение има и то е изцяло използвано - посредством данните от тол системата може тъкмо да се мери интензивността на трафика. Ако средствата се разпределят съразмерно на действителното натоварване, погранични и директни райони като Русе ще получат доста по-справедливо финансиране.
Това е съответна тематика, която ще слага на национално равнище, тъй като тя има директно отражение върху развиването на целия район.
- Кои ще са Вашите цели като народен представител в бъдещия парламент, които ще отстоявате?
- Като представител на левицата няма по какъв начин да избягам от обществения дневен ред. За нас постоянно е било значимо да приказваме за правдивост -– в приходите, в достъпа до обучение, в опазването на здравето, в изискванията на труд.
Но в район като Русе тези тематики са директно свързани с икономическото развиване. Без транспортна съгласуваност няма вложения, без вложения няма работни места, а без работни места няма обществена сигурност.
Затова моят главен приоритет ще бъдат точно инфраструктурата и свързаността на района. Русе постоянно е именуван „ врата към Европа “, само че тази роля не е действително употребена. Дори след присъединението към Шенген районът не получава това внимание, което заслужава.
Съществува и сериозен дисбаланс сред Северна и Южна България. В доста европейски страни северните райони са по-развити, само че при нас картината е противоположна - Северът е по-беден, по-слабо развъртян и постоянно остава отвън фокуса на националните политики.
Този дисбаланс би трябвало да бъде поправен. Ако желаеме уравновесено развиване на страната, фокусът би трябвало да се измести към Северна България. Това не е единствено районен, а народен въпрос.
- Какви са Вашите персонални послания към гласоподавателите от Вашия район?
- Бих се обърнала към русенци с едно откровено обръщение - вие ни познавате. Познавате хората от тази листа не от плакати и акции, а от всекидневието. Това са хора, които живеят и работят тук, които споделят същите компликации и същите очаквания.
Разбирам разочарованието от политиката. То е изцяло обяснимо. Но демокрацията не може да действа без присъединяване. Когато хората се откажат от гласа си, те на процедура се отхвърлят от опцията да въздействат върху решенията, които ги засягат.
Моята упоритост не е да давам лесни обещания. Моята упоритост е Русе да има мощно и почтено посланичество в Народното събрание - хора, които познават района и носят отговорност пред своите съграждани.
Ако русенци желаят проблемите им да бъдат чути на национално равнище, най-естественият избор е да изпратят там хора, които са част от тяхната общественост. Именно това им предлагаме - ясни лица, ясна отговорност и ангажимент към района.