Деница Ангелова – с математика към Олимпийския връх и Американската

Деница Ангелова – с математика към Олимпийския връх и Американската фантазия

Може ли да помогне математиката във волейбола? За някои е противоречиво, само че сигурно двете могат да вървят ръка за ръка и да се допълват. С тази просвета, която учи количествата, структурите, пространството и смяната, може да се изясни съвсем всичко в живота ни. Може даже да те направи доста добър на волейболното поле. Толкова, че да си еврпейски първенец (б.а. – през 2024 година за дами до 18 г.), а по-късно международен отличник, Централен блокировач №1 и Изпълнител №1 на начален удар на планетата (б.а. – през 2025 година за дами до 18 г.). Такъв е казусът на състезателката на ЦПВК и националния тим Деница Ангелова (б.а. – родена на 8 юни 2007 година), на която й следва да приключи с отличие СМГ „ Паисий Хилендарски “, а по-късно да стане част от Университета на Маями и волейболния отбор Маями Хърикейнс (б.а. – Ураганите вземат участие в NCAA Division I). Договорът бе подписан преди дни.

Сядаме на кафе, а изявлението се трансформира в неналожителен диалог, траял повече от 2 часа. Ето част от него.

Деница, по какъв начин да се обръщаме към теб – като европейска шампионка, като международна, или Блокировач №1 на планетата?

• (смее се) Просто с Деница. Радвам се на всички тези неща, не мога да изведа на напред във времето единствено едно, тъй като всяко е огромно достижение и триумф. Помня всички мачове, още са ясни страстите както от европейското, по този начин и от международното. Е, по-престижно звучи да си международен първенец, тъй като въпреки всичко мериш сили с най-хубавите на планетата, а освен на континента. Ние победихме Съединени американски щати, които са огромна и одобрена мощ.

Не ви ли беше по-трудно да се класирате на европейското, в сравнение с да го спечелите?

• Хм, минахме през две квалификации, с цел да го достигнем. Първата беше в София, загубихме финала от Турция. Но това не ни обезсърчи. Даже ще отбележа, че втората ни беше доста потребна, тъй като тимът се събра на лагер за още месец. Това бе спомагателна подготовка и време за обиграване, която другите на финалите нямаха. В това време тимът ни се утвърди, укрепихме връзките си – както на терена, по този начин и отвън него – чисто другарски. Това ни оказа помощ, построи ни като състезатели, тъй че да можем да спечелим европейското.

Каква бе ролята на Тони Зетова? За вас тя повече треньор ли бе, или по-скоро ролеви модел? Все отново имате пред себе си международна звезда, до която може да се докоснете и черпите всевъзможни знания…

• Тя бе голям наставник за всички нас. През цялото време учехме нещо ново от нея, голяма фигура във волейбола е! Попивахме в продължение на 3 месеца по време на лагерите преди европейското – време, в което всеки надгради доста своите умения. Помагаше ни, малко или доста ни построи като състезатели. Вдигна с доста равнището на тима. Какъв треньор е? Умерена е в дейностите си, знае по кое време какво да направи. Опитът й подсказва кой миг е сполучлив да предприеме някакви дейности. Не мога обаче да кажа, че е от най-спокойните, както наподобява извън. Случвало се е да ни се развика. Но с времето се привиква с всяка линия на човек. А тя ни подтикваше да създадем по този начин, че да ни тръгне играта. Показването на по-големи страсти, не й е пречело, а и на нас. Точно противоположното.

Като бе избрана за Блокировач №1, сподели ли си, че взимаш премия, която е заслужавало да получиш и по-рано?

• Винаги преди всичко е мисълта за успеха, тъй като волейболът е екипен спорт. Но премиите постоянно заемат място в съзнанието. Те ме подтикват да съм по-добра. Искам да ме отличат – това е напълно обикновено възприятие. Винаги съм се старала допустимо най-вече. На европейското по статистика бях Най-ефективен нападател и №1 на сервис. Но премиите взеха други девойки, а това ме надъха още повече оценката идващия път да е при мен. Е, в този момент е по този начин, завоювах го. Но това не ме кара да се задържа на едно равнище, а да желая да надграждам още повече. За да знам, че идващия път отново ще го печеля.

Не си от Левски или ЦСКА, а от ЦПВК – по-малък клуб. Не си ли си мислела, че това ще ограничи вероятностите ти?

• Имах избор пред себе си да отида в Левски или различен тим. Но взех решение да се въздържа поради учебното заведение. Това, че съм част от по-малък отбор в никакъв случай не ме е тормозило. Още повече, че с ЦПВК сме потвърдили, че можем да сме равностойни на другите, без да имаме техните средства или бази. А наред с това всички сме част от елитни учебни заведения. Смятам, че даден селекционер на народен тим, в случай че желае да направи мощен състав, ще се огледа нашироко, ще потърси и ще открие положителните състезателки. И ще съди хората по качествата им, а не по тимовете, в които са. Никога не съм смятала ЦПВК за минус.

Осъзнаваш ли, че това е образец за много деца – че спортът и положителното учебно заведение могат да вървят ръка за ръка. И в случай че не станеш експерт, то ще можеш да се развиеш сполучливо в друга сфера…

• Надявам се доста хора да видят този образец – и родителите, освен децата, дали от мен или някой различен, тъй като не съм единственият възпитаник, който се състезава на високо равнище. Възможно е да се случат нещата. Да, сигурно е по-трудно. Но пък учебното заведение и спортът се допълват и когато е нужно едното поставя преграда на другото. Например, когато играя не помня за проблемите в СМГ, за утрешния тест, който ме тормози. И назад – в учебно заведение средата е друга, приятелите разнообразни. Това те обогатява и обществено – срещаш повече хора с разнообразни обноски. Училище и спорт – поддържам връзка с добра комбинация от хора, което ми оказва помощ и в персонален проект.

След всичко казано – стъпката Съединени американски щати и Университета на Маями наподобява изцяло разумна за теб, тъй като там вършат нещата тъкмо по този начин – учебно заведение, спорт, професионален спорт. Как пристигна поканата и за какво я одобри?

• Процесът бе дълъг, стартира в 11-и клас, в този момент съм в 12-и. Даже някои ми споделяха, че съм закъсняла. Подготвих си и спортно CV. Имахме доста и разнообразни оферти, много обмисляхме със фамилията ми. Но сигурно бях наясно, че идната стъпка ще е Съединени американски щати, тъй като за жал в Европа няма доста места, които да ми предложат игра на високо равнище и положително обучение. Когато получихме позвъняването от Маями проучихме университета и тима. Бях щастлива, че са оценили труда ми. След много диалози харесах предлагането им. Поддържат обичаи в много спортове и с наслада одобрих.

А какво ще учиш?

• Ще запиша Електроинженерство (б.а. – учи електричеството, електрониката и електромагнетизма). Така ще поема кръста на фамилията с математиката, физиката и информатиката (смее се). Силни сме в тези науки. А и с тях се пробива в спорта. Ученето отваря доста порти, спортът също. Без волейбола нямаше да получа опцията да изучавам гратис в щатите (б.а. – получава цялостна спортна стипендия). Защото имам съученици, които занапред ще аплайват, ще положат съществени изпити, а по-късно ще би трябвало да заплащат и огромни суми. Това ще е много натоварващо и мъчно, а при мен ненапълно отсъства. Да, желаят ми резултати, само че с помощта на играта минавам по друга стратегия.

Тази година най-вече се приказва за мъжкия народен тим и второто място на международното. В отбора се откроява фамилия Николови поради Мони и Алекс. Вървиш по техните стъпки, и те минаха през САЩ…

• (смее се) Надявам се да е по този начин. Но аз ги виждам по този начин нещата, че да остана там 4 години. Техният гений бе видян незабавно от Италия и Русия и заиграха професионално на високо равнище. Смятам, че моят път би трябвало да е различен. Първо да завърша образованието си, то да върви дружно с волейбола, а по-късно да реша кое да е водещо.
Европейска и международна шампионка с България ще продължи кариерата си в Съединени американски щати
Те са двама волейболни национали, а ти и брат ти също (б.а. – брат й Деян Ангелов е част от националния тим до 16 години). Ще се приказва ли и за вас като за волейболна фамилия?

• Надявам се, само че не знам какво ще се случи. Всеки би трябвало да извърви своя път и да реши какво желае. Ще бъде ужасно и за нас да се приказва и написа по този начин, само че времето ще покаже.

Има ли я фамилната конкуренция, дърпате ли се един различен?

• Конкуренция – по-скоро не. Понякога му давам препоръки, от време на време се успокояваме. Пробваме да си оказваме помощ, не толкоз да се съревноваваме.

Защо тъкмо волейбол?

• Това е забавна история. Преди това упражнявах други неща, най-вече фигурно пързаляне. Но в 4-ти клас се отхвърлих. Тогава брат ми Део сподели на мама, че желае да го запишат на волейбол. Така и аз се навих – та около него започнах с този спорт. В началото тренирахме дружно във ВАСК, бяхме в една група (ВАСК – Волейболна академия Стойчев – Казийски). Така стартира това премеждие. На първото съревнование треньор ми беше… Тони Зетова. Тя ме познава от 12-годишна, безусловно от първите ми стъпки. Беше ми треньор половин година. Бях на едва-две седмици тренировки, а ме взе в тима на съревнование. Нашите бяха шашнати. А тя ни сподели, че имам гений и вероятност в този спорт. Всъщност, фигурното пързаляне ми оказа помощ, тъй като имах двигателна и подготвителна просвета. А и физическа подготовка. Бях в обща група за начинаещи, само че бързо напреднах и ме трансферираха при набора ми. Помогна и учебното заведение (смее се). Просто учех до късно и нямаше по какъв начин да отивам на тренировки в часа за начинаещи. Бързо влязох в час, тъй като въпреки всичко трябваше да играя наедно с девойки, упражнявали 3 години. До седми клас бях във ВАСК, по-късно отидох в ЦПВК. С ВАСК съм републикански първенец за 13-годишни. Явно е било писано да се захвана с волейбол, макар че се случи около брат ми.

Кои истории от терена няма да забравиш?

• Има много мачове, които сме взимали с обрати. Ще помня мач с Турция от Балканиадата, бихме ги с 3:1. Смачкахме ги в първите два гейма, а в третия бяхме напълно различен тим. Първо не можехме да посрещнем и една топка. Оправихме посрещането, само че пък по-късно бяхме нула в офанзива. Просто стояхме и се гледахме – нищо не вървеше и паднахме на 12… В четвъртия ги отнесохме. Треньорът Атанас Петров ни споделя: „ Знам, че може да загубите някой гейм, само че в идващия ще отвеете съперника “. Това се случваше на европейското и международното. Съединени американски щати ни поведоха с доста, идва миг в който си казваш: “Просто не става ”. Но не спираш да търсиш метод да успееш. А полуфиналът с Италия на европейското? Изоставахме с 10:14 в тайбрека, италианките в техните глави към този момент бяха на край. Изпълнихме положителни сервиси, започнахме да вършим точка след точка и виждаш съперничките да се вцепеняват, тъй като нещата не вървят както са си мислили. Започнаха да се чудят какво става, в погледите им да се чете вцепенение и ги бихме.

Предстои може би най-трудната крачка – от сполучлив млад волейболист да се превърнеш в подобен експерт. В мъжкия национал го направиха много момчета, ще се случи ли при дамите?

• Дано. В женския народен тим започнаха да качват девойки от нашата възраст, нека създадем този преход. Но при девойките изборът е по-малък и това прави и сглобяването на по-силен тим по-трудно.
Волейболът завладя Златната десетка за най-хубав млад състезател на 2025 година
Може ли вашият тим след европейската и международната купа след време да се бори и за олимпийска?

• Много хора се питат. Първо би трябвало да създадем прехода към женския народен тим. Защото няма какво да се лъжем – той е едно равнище над нашето. Има доста върху какво да работим. Но в бъдеще тази цел би трябвало да гоним, тъй като демонстрираме, че сме първокласен тим. Смятам, че сме способни на това, стига да продължим да се развиваме. В България има хора, които могат! Но е нужна целенасочена работа. Защото постоянно сме имали отлични сформира при подрастващите, само че след това не стават нещата. Това е тъпо, нека се промени. Сега има възторг към волейбола, би трябвало да се употребява. Нека да създадат нови зали, да ремонтират сегашните. Защото има такива, в които просто не виждаш, когато се играе на осветяване – толкоз е мижаво то. Наред с това много деца упражняват в огромен мраз през зимата и адска горещина през лятото. Една зала на Левски не е достатъчна…

На кои спортни персони се възхищаваш?

• Да не очаквате да кажа, че съм прочела много автобиографии на велики спортисти? Не, тези книги не са ми забавни, избирам други. Но пък употребявам мотивиращи цитати от такива хора, виждам видеа. Изваждала съм си мощни изречения. Да, удивлявам се на волейболните звезди, само че нямам съответен кумир. От всеки може да се научи нещо, даже и да не играе на твоя пост.

У нас доста подценявани тематики бяха храненето и възобновяване, а те са супер важни. При вас по какъв начин е?

• Във ВАСК ни правеха срещи за храненето, обясняваха ни. Сега това е леснодостъпна информация, стига да я искаш. Аз постоянно съм питала треньорите, те са ни давали препоръки и насоки. Вече в националния тим е доста по-лесно, тъй като щабът е голям, физиотерапевтите оказват помощ, както и кондиционните треньори. Искала съм препоръки, с цел да мога да се усещам добре, за превъзмогване на отмалялост.

Майка ти е от Благоевград, където хората са по този начин да кажем „ с по-гореща кръв “. Има ли го това инатлийско „ щом съм се захванала, ще стане “?

• Със сигурност го има, дебелоглав съм от дребна (смее се). Нека го кажем, че е непримиримост. Когато нещо не става, даже е имало случаи да се друсам от гняв, че не се получава. Но пък с непримиримост и неизменност можеш да постигнеш всичко. Преследвам си поставените цели, другояче просто няма по какъв начин да се случат нещата.

Янаки ДИМИТРОВ, “Тема Спорт ”