Денис Юхно, DataArt: ChatGPT няма да замени програмистите, но ще промени функциите им
Денис Юхно е ръководещ шеф на българския офис на интернационалната софтуерна компания DataArt, както и началник на развойния център на компанията у нас. Завършил е магистратура по “Приложна математика “ в Националния механически университет на Украйна, Харков и има над 18 години опит в софтуерния отрасъл както като разработчик, по този начин и като бизнес анализатор, съветник и планов управител.
Светлин Желев преди 7 секунди 0 СподелиНай-четени
ПрепоръчаноДаниел Десподов - 14:25 | 05.04.2023Силно са затръшнали вратата: при напускането на Русия Cisco са унищожили съоръжение за съвсем 2 милиарда рубли
НаукаЕмил Василев - 17:00 | 05.04.2023„ Невъзможното “ 2000-годишно доказателство на Питагоровата теорема може би е намерено от възпитаници
ПрепоръчаноЕмил Василев - 11:00 | 03.04.20237 неща за които не сте подозирали, че телефонът ви може да прави
Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редакторЕто какво споделя той по отношение на навлизането на изкуствения разсъдък, въздействието на ChatGPT върху пазара на труда и по какъв начин софтуерният отрасъл би се трансформирал в тази нова софтуерна действителност:
Как ще повлияе появяването на ChatGPT върху софтуерния отрасъл и опасност ли е за работните места на програмистите?
Вероятно в дълготраен проект решенията, основани на изкуствен интелект, ще окажат въздействие на пазара на труда, включително и в софтуерния отрасъл. Но към сегашния миг не бихме могли да приказваме за сходна обстановка, защото няма някакъв фрапантен спад в търсенето на фрагменти. Още по-малко можем да приказваме за това, че чатботовете са способни напълно да свършат работата на един програмист с дълготраен опит. ChatGPT несъмнено разбуни духовете и е тематика номер едно в софтуерния отрасъл, а появяването на Bing и идното стартиране на Bard в допълнение способства за тази обстановка.
В подобен случай – надценен ли е ChatGPT и каква е неговата действителна употреба към сегашния миг?
Ако зададете на ChatGPT да ви помогне с кода, който сте написали, да го ревизира за неточности или да ви сътвори някакво не изключително комплицирано решение, евентуално ще се оправи. Но за момента той към момента позволява доста неточности, от време на време дава нелогични отговори и мъчно може да извърши комплицирани многокомпонентни задания без човешка интервенция. Какво ще се случи след 1, 5 или 10 години и доколко изкуственият разсъдък ще навлезе в софтуерния отрасъл, следва да разберем. Аз персонално съм песимистичен, че ролята на програмистите напълно ще изчезне. Първо – все някой би трябвало да създава решения, основани на изкуствен интелект, и второ – някой би трябвало да може да оцени и валидира резултатите, които AI генерира и това до каква степен използвани и работещи са те.
Моето мнение е, че ChatGPТ и решенията, основани на изкуствен интелект, няма да заменят програмистите, а по-скоро ще се трансформират процесите на работа и функционалностите им. Например QA Automation дейностите може би ще се правят от изкуствен интелект в даден миг. Тъй като AI и автоматизацията се развиват с бързи темпове, ролята на програмистите евентуално ще измести фокуса си – вместо с писане на елементарен код, те ще се занимават с ръководство и основаване на AI системи. Вместо да пишат ръчно код за осъществяване на съответни задания, програмистите от ден на ден ще работят върху проектирането и образованието на AI логаритми, които могат да се учат и приспособяват сами. Това ще изисква друг набор от умения, свързани с машинно образование, data science и усъвършенствани логаритми.
Каква е обстановката във вашата компания и има ли проекти за потреблението на решения, основани на изкуствен интелект, като помощно средство в работните процеси на DataArt?
DataArt разполага с много опитни експерти в областта на изкуствения разсъдък и даже имаме основано софтуерно звено “AI & ML Center of Excellence ”. Колегите ни към този момент интензивно опитват с ChatGPT, с цел да можем да изучим опциите му в дълбочина и да предложим на нашите клиенти новаторски технологии, които да добавят съществуващите решения в региона на AI и ML. Освен това, много от дилемите, които бих могли да се решат благодарение на ChatGPT, ги имаме създадени като автоматизирани процеси и в DataArt. Например, разбор на обемни текстове и формулиране на съществени тезиси. Или разбор на meeting scripts и основаване на meeting minutes.
Заплаха или опция е в действителност появяването на ChatGPT и по какъв начин ще се отрази потреблението му на всекидневието ни?
Не мисля, че би трябвало да преглеждаме решенията, основани на изкуствен интелект, като нещо ужасно и заплашващо човечеството. Както всяко едно изобретение в историята – и тук хората ще намерят метод да се приспособяват и да го ползват, улеснявайки живота си. Разбира се, има доста въпросителни и неясноти към сегашния миг, които занапред ще намират своето решение. Например – въпросът със отбраната на информацията и това къде се съхранява тя. Ако аз съм дал поверителен контракт на ChatGpt и желая да ми го редактира, кой има достъп до тази информация? Кой в действителност е създателят на текст, който ChatGPT е генерирал по моя поръчка? И кой носи отговорност, в случай че AI генерира погрешни изказвания? За машинация ли ще се смята, в случай че студент е позлвал чатбот за генериране на курсова работа или пък възпитаник е написал домашното си посредством чатбот? И по какъв начин въобще може да се откри и потвърди сходно нещо?
Това са все въпроси, свързани с доста неясноти, с интелектуална благосъстоятелност и етичните правила, които ще би трябвало да бъдат решени някак. Мисля, че занапред ще има регулаторни механизми, които ще се ползват на държавно и корпоративно равнище.
В тази връзка – към този момент някои образователни заведения по света вкараха възбрана за потребление на ChatGPT в просветителния развой. Това решение ли е на обстановката?
Не мисля, че е решение. Нито може да прораработи сходна възбрана, нито е ефикасна. Образователната система просто би трябвало да се приспособява към новата софтуерна действителност и да търси метод да построява разнообразни умения у учениците и студентите. Умения, свързани с аналитично и сериозно мислене, с това да се отсяват правилни от погрешни изказвания, с меки умения, с прочувствена просветеност. Трябва да се търсят дейностите, които изкуственият разсъдък не може да прави, и да се развива капацитета на младежите точно там. Но несъмнено сега обстановката е комплицирана, тъй като сходен преход изисква доста време и адаптиране на просветителните стратегии, а в в същото време технологиите се развиват скорострелно, което трансформира двата процеса в нещо като влакове, движещи се в разнообразни коловози.
Възможно ли е изкуственият разсъдък изцяло да размени някои специалности, какво е вашето мнение?
Възможно е, само че мисля, че няма да стане толкоз бързо, колкото някои анализатори вещаят. Най-малкото чисто стопански за нито едно държавно управление не би било от изгода доста огромен брой хора да бъдат изтласкани от пазара на труда и да натоварят обществената система, тъй че ще има известни лостове в тази посока. Но в даден миг е допустимо доста от познатите досега специалности да се правят без директна човешка интервенция. Степента, до която това ще се случи, зависи от разнообразни фактори като естеството на работата, равнището на трудност и скоростта на софтуерния прогрес.
Работните места, които са свързани с рутинни и повтарящи се задания, е по-вероятно да бъдат сменени от AI, в сравнение с тези, които изискват човешка преценка, страсти, креативност и човешко взаимоотношение. Например производството, въвеждането на данни и обслужването на клиенти може да са с по-голям капацитет за автоматизация, в сравнение с специалностите в областта на опазването на здравето, образованието или изкуството.
