Денис Хънтър е световно призната авторка на романтични истории и

Денис Хънтър е международно приета авторка на сантиментални истории и има зад тила си повече от трийсет бестселъра. Носител е на доста награди, в това число и за романите „ The Convenient Groom “ и „ A December Bride “, филмирани от Hallmark. Когато не дирижира любовния живот на героите си върху страниците на своите книги, тя обича да пътува, да пие зелен чай и да свири на ударни принадлежности.
„ Изгрев над синия било “ е първият ѝ разказ, който излиза на български език и към този момент е по книжарниците с логото на ИК „ Кръгозор “.
Какво Ви въодушеви да напишете романа „ Изгрев над синия било “?
Идеята за романа се роди, до момента в който слушах една кънтри ария. В нея артистът пее за жена, която се връща в родния им град. Той я е познавал доста добре. Но тя към този момент е с различен мъж, който я е трансформирал доста. Тя към този момент не е такава, каквато е била преди.
Това ме накара да стартира да мисля за тази жена. Исках да опиша нейната история. Така се появи Зоуи - основната героиня в романа ми.
Често пишете истории за дребните градчета. Какво харесвате в тях? Вие самата от дребен град ли сте?
Да. Аз съм от град наименуван Медисън, Охайо.
В днешно време доста хора пътуват, разпръсват се по целия свят, скъсали са връзка с корените си. Въпреки обществените мрежи сме все по-изолирани и обезличени, по тази причина имаме потребност да се усещаме свързани един с различен. Според мен от ден на ден читатели имат потребност да четат истории за дребни градове, тъй като там хората живеят в сплотена общественост, поддържат се един различен, другари са и всички са като едно семейство.
Какво ви притегля в сантименталните истории?
Аз съм романтик по душа, няма подозрение в това! Мисля, че това, което ме притегля най-вече, е да встъпвам дълбоко в логиката на психиката на хората, да проучвам какво ги кара да постъпват по един или различен метод. Много постоянно, когато една двойка има проблем, то повода за него се корени в предишното на някого от сътрудниците – в предходните му връзки, в детството му. Това му пречи да има пълноценна, любяща връзка в сегашното.
Харесва ми да наблюдавам тези взаимоотношения - какво кара един човек да постъпва по даден метод, тъй като е бил зарязан или предаден в миналото? Никой не излиза от една връзка незасегнат. Всички имаме прочувствени контузии, които би трябвало да преодолеем. Това е и моята цел – читателите да се припознаят в някой от персонажите, да се замислят за своите прочувствени проблеми и да работят върху тях. Мисля, че художествената литература е превъзходен асистент в това.
В романа „ Изгрев над синия било “ засягате сериозна и деликатна тематика като домашното принуждение.
Исках да засегна сходна сериозна и сензитивна тематика като насилието. В този случай при основната героиня е по-скоро на психическо, а не на физическо равнище. Беше значимо да покажа аргументите, заради които Зоуи е по отношение на подобен тип контролиращ човек. Това произтича от метода, по който татко ѝ се е отнасял с нея. Надявам се, че в случай че читателите имат сходен проблем, това ще им помогне да го преодолеят.
Какво харесвате най-вече в основните герои – Зоуи и Круз?
Харесвам в техните взаимоотношения историята за първата им обич и това, че за тях има втори късмет. Вдъхновяващо е да се проследят взаимоотношенията на двойка, която е направила неточности в предишното и е платила за тях. Сега пред тях се открива нова опция.
Това звучи малко по-сериозно, в сравнение с множеството сантиментални истории.
Лошите избори имат своите последици. Такъв е животът.
Какво желаете да предадете на читателите?
Искам книгите ми да оставят след себе си единствено приятни усеща и страсти. Целта ми е читателите да усетят историята, да я съпреживеят. Защото когато си „ в главата “ на героите, разбираш техните дейности и прочувствено се свързваш с тях, тогава е по-лесно да се учиш и да израстваш.
Източник: bookpage.com